Двоична представка. Какво означава kibi mebi gibi и т.н.?
Публикувано: чет юни 05, 2008 5:24 am
Понеже в една друга тема се разрази разгорещен спор по въпроса с бинарните префикси, пускам нова тема. Позволявам си да копирам в качеството на материал по въпроса българския превод от Wikipedia, защото в Интернет източниците са на английски.
Двоична представка
Двоичните представки са специални представки за кръгли двоични числа (т.е. числа, представени в двоичната бройна система), които трябва да заменят неправилно използваните в цифровата техника представки от системата SI за кръгли десетични числа.
Исторически погледнато, числата от двоичната система, близки до кръгли десетични числа, погрешно са получили десетични представки от системата SI, такива като кило-, мега-, гига-, тера-. Например, 1024 (в двоичната система - 10000000000) байта или бита били неправилно наречени, а и днес се наричат, „килобайт“ и „килобит“ съответно. Тази практика често може да предизвика сериозни обърквания. Отбележете, че колкото е по-голям порядъкът на числото, толкова процентната разлика между двоичната и десетичната стойност при една и съща представка нараства.
Също така означенията на представките към десетичните числа започнали да се използват към подобните двоични числа, с изключение на буквата K за представката кило-, която в SI се означава като „k“ (там означението K е запазено за единицата келвин).
Стандартни двоични представки, въведени от IEC
През март 1999 г. Международната електротехническа комисия (International electrotechnical commission, IEC) въведе нов стандарт за наименованията на двоичните числа. Представките на IEC са подобни на тези от системата SI - те започват със същите срички, но втората сричка при всички двоични представки е би (от binary - „двоичен“ на английски). Стандартът бе международно утвърден, но въведените названия практически все още не се използват, като една от причините очевидно е тяхното неблагозвучие: килобит звучи по-приятно, отколкото кибибит.
В стандарта на IEC не са посочени числа по-големи от екса-, но може да се предположи, че по аналогия вместо сета- и йота- трябва да се използват представките себи- (Zi: 2^70) и йоби- (Yi: 2^80).
Практически бележки* Оцветеното в червено е грешно и неясно написано в Wikipedia.
Неофициална, но широка практика е представките да се ползват една вместо друга. Така, може да се чуе за „файл от 40K“ (40 двоични килобайта) или за „интернет-връзка 2М“ (2 десетични мегабита за секунда). Как трябва да се използват единиците и дали множителите да са двоични или десетични зависи от това какво всъщност се измерва.
Някои единици винаги се използват в десетична версия, даже и когато са в „цифров“ контекст. Най-важни са херцът (Hz), използван за измерване на честотните свойства на електронните компоненти, и битове за секунда, bit/s (в английски също bits per second, bps), използвана за измерване на скоростта на обмен на информацията. Така един 1 GHz-ов процесор работи с тактова честота 1 000 000 000 импулса за секунда, една 128 kb/s MP3-връзка ползва 131 072 бита (128 KiB) за секунда, а една интернет-връзка от 1 Mbit/s може да пренесе 1 048 576 бита (1024 KiB) за една секунда.
Електронните памети, каквито са RAM и ROM, винаги използват двоичната версия, тъй като физическата структура на тези устройства ги прави естествено свързани със степените на две. Това е случаят, когато обемът на паметта се изразява в битове или байтове.
При твърдите дискове се използват десетичните представки. Така че, когато се говори за "30 GB" твърд диск, това са 30 × 10^9 байта, приблизително равни на (двоични) 28 × 2^30 байта (т. е. 28 GiB). Това е разбираемо, тъй като нищо относно физическата структура на дисковото устройство не го прави естествено свързано със степените на две: броят на дисковете, пистите, секторите на всяка писта са непрекъснато променящи се. Днешните ползватели на персонални компютри разбира се разглеждат както RAM-овете, така и дисковете като памети и очакват техният обем да се измерва по еднакъв начин.
При флопидисковете объркването е още по-голямо. Един флопидиск от тип „1,44 MB“ не е нито 1,44 × 2^20 байта, нито 1,44 × 10^6 байта, а всъщност 1,44 × 1000 × 1024 байта (приблизително 1,406 двоични MB, или 1,475 десетични MB).
Обемът на компактдисковете (CD) винаги се дава в двоични единици. Един CD от тип „700 MB“ (или „80-минутен“) нормално има обем 700 MiB. Обаче капацитетът на DVD се дава в десетични единици. Един DVD от тип „4,7 GB“ има нормално капацитет 4,38 GiB.
Трябва да се отбележи, че всички споменати по-горе носители са с достъп до сектори, а не до отделни байтове. Секторите са винаги степени на две и могат да са в обхвата от 512 байта (при флопидисковете) до 2048 байта (при DVD). Това понякога води до объркване в практиката при някои специалисти, които се позовават на номиналния „мегабайт“, т.е. 2000 сектора по 512 байта всеки (2^10 × 10^3).
Десетичната версия се използва, когато става въпрос за широчината на лентата на шината (например „Ultra SCSI има широчина на лентата 40 мегабайта за секунда“). Интересното тук е, че това изразяване идва не от факта, че обемът на твърдите дискове е в десетичната версия, нито поради скоростта на обмен на информацията, а заради тактовата честота.
От Майкрософт, понеже нали си се знаят че са перфектни, вместо да си оправят програмите 
Операционната система си я взимам от