Форум "Направи сам"

Познати ни препоръчаха да закупим предварително дюшемето, което ще слагаме. Чамово, друго не можем да си позволим. Да постои и доизсъхне поне два месеца, защото на производителите не може да се вярва. И като го подреждахме в гаража видяхме, че не е с еднаква дебелина: нормално трябва да е 2,5 см , но има дъски 2,2, дори 2,0 см като намалението е само на долната страна, над зъба размерът е точен. При това положение как ще се закове/?/, дори основата да е идеално права, някои дъски ще висят във въздуха, крепейки се на системата зъб-длъб /мисля, че така се казва/. Чувал съм, че дюшемето освен коването се и лепи, за да не скърца. Е, може ли някой да подскаже как да постъпя?

Най-добре да намерите работилница с щрайхмус където да му калиброват дебелината. Ако почнете още от основата 'криво' ще се натрупат много проблеми и ще съжалявате след това.

Според мен най-добре е да опитате да го върнете там, откъдето сте го закупили. Ако успеете. Иначе може да се оправи на щрайхмус, поне за еднаквата дебелина, но си е допълнителни средства и нерви. И пак не е сигурно, щото може пак да има разминаване в нута и федера.

Стефан написа:

Според мен най-добре е да опитате да го върнете там, откъдето сте го закупили. Ако успеете. Иначе може да се оправи на щрайхмус, поне за еднаквата дебелина, но си е допълнителни средства и нерви. И пак не е сигурно, щото може пак да има разминаване в нута и федера.

Е ,да го върна не успях, всичкият бил такъв... Можело да се кове и като се подлага между дюшемето и летвите... Но какво мислите за лепенето? Така наречените "майстори" не лепят, но защо лепят паркета, а дюшемето - не? Няма ли да се заякчи коването с допълнителното лепене? Имам предвид не само скърцането, но и евентуално появяване на фуги като изсъхне дюшемето след година-две.

Може да го залепиш, но съм почти сигурен че ще се наложи и да го заковеш. Паркета го лепат защото е по-прав и калибриран. За съжаление повечето родно душаме е криво, усукано и няма една с една дъска, затова се налага да се кове, за да се 'навие' накъдето трябва /до колкото може/. При душамето също така ще имаш по-малка площ за лепилото, освен ако не сложиш плоскости върху гредите.

PIP написа:

Може да го залепиш, но съм почти сигурен че ще се наложи и да го заковеш. .

Коването е ясно, планът е върху бетонната плоча да закова с дюбели летви, въху които ще се кове дюшемето. Въпросът ми беше дали да нанасям лепило между дъските, мисля, че така ще се получи по-здрава свръзка. Виждал съм така да се лепи паркет.

Аз също бях взел некачествено дюшаме преди време. Скарата я направих по-нагъсто и само с пирони (без лепило). Вече 5 години не е мръднало. Не е отворила никъде фуга.
Ако те интересува точно как процедирах мога да кажа. Просто е дълго и вече никой не прави така. Правих го с помощта на дядото и смятам, че не сгреших.

Давай технологията, пич!Аз ще правя мансардата с дюшеме и хич не съм наясно...

Значи идеята и съветите, според които съм си правил дюшамето са на дядо.
Дюшамето, което купих не беше първо качество ( то и за второ трудно би минало). Купих го от някакъв склад на околовръстното. Като го купувахме с дядото гледахме да не е поне мокро на пипане. Не беше перфектно, но ...
Та сложихме скара през 30см. Гредички 4х4. Не сме ги хващали с дюбели за плочата. Само ги наредихме.
Всяка дъска преди да се сложи се маже отдолу с отработено моторно масло.
Първата дъска с длаба към стената закована откъм стената с пирони с отрязани глави. След това и през чепа, така че да не се вижда главата. Донабива се с дорник или поради липсата му с болт .
На всяка гредичка се хваща по една винтова стяга и се използва за контра като с помощта на клин дъската се "прибира" до предишната. Кове се през чепа в гредичката под ъгъл към дъската. От единия край към другия. Лепило не сме ползвали.
По този начин имах криви дъски, усукани и какви ли не още. Прибират се чудесно. Важно е при некачествените дюшамета (като моето) под чворовете да се подложи парче за да може ако изпадне след време да може да се дръпне обратно и с лепило да се залепи.
Не сме нивелирали скарата. В началото малко като, че се клатеше някакси, но с времето цялата конструкция улегна и се намести.
Важно е да се остави по 1 см поне отвсякъде за да може като диша да си се движи накъдето си реши.
След това извиках фирма да ми го изцикли. Оставих си малко от праха от цикленето, който разбъркан с алкиден безир използвах за кит.
Сега да кажа за лаковете - използвахме за грунд алкиден безир и кореселин 1:1. Кореселина убива всякакви плесени и гъбички и помага на безира да влезе по-надълбоко. След това с една шкурка на гъбичка обрах настръхналото и после лак. Лака, който използвахме беше обикновен алкиден лак на две ръце, като му капвах и по малко кереселин за да се хване по-добре с долния слой.
След време дюшамето доби приятен златист цвят. Лака е еластичен и не се драска като твърдите лакове, но това също така му е и проблема. Чамовото дюшаме е меко и вместо да се драска лака се получават вдлъбнатини (имам кръгли точки от токчета по пода). Сега ако го правех щях да използвам някакъв полиуретанов лак заради твърдостта.
От тогава има 6-7 години и нямам отворени фуги между дъските. Пода се мие няколко пъти седмично и не му се отразява.

Да, така е.Браво на дядо ти......... Руснаците вместо стяга, за прибиране на дюшемето използват едно нещо дето му викат скоба на Смоляков.Много просто и удобно нещо.