Форум "Направи сам"

Как се готви сач за своя употреба



Две глави стар лук се нарязват на кръгчета, като се пазят да не се разпаднат на шайби. Запичат се на сух тиган или на скара. Загрява се сача, бавно и полека. С една лъжичка масло се докарва до състояние да замирише на летни градински ягоди.
Слагат се вратни пържолки, изкиснати предварително в любима марината, пилешко месо от бутче и телешка мръффчица тънко нарязана. Обръщат се докато внимателно се дегустира наличното вино. Щом е ясно че виното наистина е безопасно, и е достатъчно, се слага запечения лук. Размесва се с месото което е останало след опитването и се обявява пред гостите, че рецептата е пълен провал. Пържите им по две яйца, изпращате ги по-живо, по-здраво и се заемате с ястието.
Доволното поклащане на глава е задължително.
Академия „Кулинарен историк“

Отличен сач, още малко и аз ще раздвижа моя. ;)

Вкусна тема, ама каква е идеята , при положение, че има няколко подобни такива.

Стефко, това съм го правил на наш,то тенеке/ валандара / и трябва да декларирам, че не отстъпва по качество от мат,риала приготвен на сач. Аз имам три сача- единият е от не знам колко години, другия е на около 5, а третия едва две годишно отроче Е, излишно е да споменавам, че последните два са с пукнатини, а първия се държи като пенсионер за първа пенсия

Ами аз точно туй имах впредвид, че е почти едно и също, само, че на Валадърчето става много по-вкусно /според мен/. Пробвал съм ястия и на сач и на наш,то тенеке , е според мен друго си е на метала

Stefan_62 написа:

Ами аз точно туй имах впредвид, че е почти едно и също, само, че на Валадърчето става много по-вкусно /според мен/. Пробвал съм ястия и на сач и на наш,то тенеке , е според мен друго си е на метала

И двете са страхотен начин за приготвяне. Плюса на сача е че може да се сервира на масата, и да поддържа топлината. По принцип сача е за готвене и поднасяне. Напоследък обаче масово се използва само за поднасяне след като се загрее за кратко. Просто качеството на пресованите сачове няма нищо общо с правените с точене и мачкане, които се сушат и се изкисват с масчица и подгряване. Препържената глина която се получава е прекрасно съоръжение. Ама майстори не останаха. заложим съм два сача и леко ги попрепичам с мръфчици. Дано добият дядов вид.

А къде в София мога да си купя читав сач?

Последно гледах в метро при чашите има и глинени съдове. Доколко е читав, знам ли? То в днешно време има ли читави неща?

БУЛХОМС мисля, че продаваше троянски сачове, може да му драснете два реда.

Не баш. Майка ми има магазин за такива работи.
Сачовете са 2 вида. Едните ги правят само някъде по Хасковско. На друго място глината не става. Тъмнокафеви са на цвят. Леки са, крехки, не трябва да се мокрят. Първото им запичане е много важно. Бавно се нагрява и се маже най-добре с мас, докато се изпече хубаво. От там нататък вече може да се ползва, но пак не трябва да се мокри. Само се забърсва...
Другия вид не са много популярни, защото скоро беше измислена технологията им за производство. Фирмата е за техническа керамика и след доста опити уцели сместа така, че да не се пука при работа. Спомням си, че най-големия им зор беше в нагрят сач да налееш олио. В началото направо се пръскаха. Почти бели са на цвят. По-тежки са, твърди и могат да се мият. Не са нужни първоначални запичания. По-скъпи са 1 лев от другите.
Не мога да кажа в кой е по-вкусно, защото рядко готвим в сач. Аз не мога да намеря разлика, но някои твърдят, че има. Честно казано повече си е "изгъзица" и не е за ежедневно ползване. Предимството на сача е, че задържа по-дълго ястието топло. Затова се сервира с него на масата, обикновено върху дървена поставка или специална за сач (с дръжки). За специалната мога да кажа, че беше към 9-10 лв, обаче за цените на сачовете трябва да питам по-късно, че сега не ми вдига телефона.
Ако засилия бащицата да пращам на някой по куриер сач, ще е само заради форума. Защото куриера е на 6-7 км от магазина, отиване и връщане за изпращане, отиване и връщане за наложения платеж и явно става "танто за кукуригу".