Акробата не е регистриран при краставиците и е желателно да се ползва само при обеззаразяване на семената им. Не е проблема в медосъдържащата им съставка, защото е контактна и не се поема в растението, а в диметоморфа който е сиситемен и метаболизма на краставицата го изхвърля доста бавно. Като се замислиш краставицата е по близо до лозата, а не до домата и не можеш да сравняваш карантинния срок като при домата. Вероятно това е една от причините да не е регистриран за борба с мани при краставиците. Безопасната доза на диметоморф за хора е 0,1мг на килограм телесно тегло дневно. За някакво сравнение мога да кажа, че повечето антибиотици имат безопасна доза около 100мг/кг телесно тегло. Това вещество е 1000 пъти по силно и следва да се отнасяме с нужното внимание.
Карантинния срок се изчислява на база концентрацията в продукта при прилагане в посочената доза . Сещате се,че всяко предозиране удължава карантинния срок.
Дозите се дават на декар за машинно пръскане. При ръчно пръскане дозата трябва да се намаля защото се пръскат само растенията, а не цялата площ. Примерно на 100 квадратни метра - 10мх10м и схема на засаждане 90-60-40, можеш да разположиш 6 реда домати по 10метра дълги. При цялосно пръскане дозата е 20 грама акробат, но при пръскане с ръчна помпа когато се пръскат насочено само зеленчуковите растения и на междуредията не пада почти нищо от препарата, квадратурата се намаля като се извади площта на междуредията. Де факто трябва да приготвиш работен разтвор от 8 грама акробат. Количеството вода за разтвора се определя от височината на растенията. Ако са голями - повечко вода. Сещаш се, че опръскването с ръчна помпа и с 20грама акробат е яко предозиране с всички негативни последствия и най вече увеличаване на карантинния срок. Винаги трябва да се съобразяваш с това когато пръскаш със системни препарати.
Тъпото е, че в агроаптеките ти казват - една капачка или една кибритена кутийка прах на 10 литра вода и пръскай. Ама за каква площ се отнася не казват. Това е защото там не работят хора с агротехническо образование, а ... Според мен трябва да е като в човешките аптеки - да работят само с нужното образование, за да могат да дават професионални съвети.
При контактните препарати не е толкова фатално. С хубаво измиване изчезват от плодовете и предозирането го усещаш само като преразход на средства. Накисването дето го цитира колегата се отнася само до измиване на останали контактни препарати. Обикновено при пръскане с тях се слагат так наречените омокрители. Това са неотровни вещества които помагат препарата да се разнесе по цялата площ и да образува защитен филм, а не да стои на капки и да остави част от растението незащитена. Отделно и задържа препарата по растенията при падане на слаби дъждове и роса. Затова се накисва, за да може омокрителя да се разтвори и да се отмие добре препарата добре. Аз за омокрител ползвам веро. Една чаена лъжичка на 5 литра вода.
Слагането на лимонов сок, ябълков оцет, сол, .... във водата за измиване както пише в линка от колегата.... ми за да е по .... модерно. Файда освен добавяне на аромат - йок. Накисването е достатъчно.
В заключение мога да кажа, че системни препарати се ползват когато има достатъчно време да мине карантината до беритба, а след това се ползват само контактни. Всеки който с това си изкарва хляба се съобразява с това и знае, че е по добре да предотвратиш , отколкото да се бориш с болест, а прекомерното пръскане само му оскъпява продукцията. Затова си имат и агрономи които им определят схемите за растителна защита - кога и с какво да се пръска. Нещата със съдържанието на пестициди са доказуеми и всеки внимава. Е не се отнася до домашните продукти на пазара където всичко зависи от знанията на съответната баба
А преди проверяваха по пазарите, ама сега... май само вносните стоки при вноса(взависимостот това какси плаща вносителя
). Това са си даровете на демокрацията. Според мен не е редно да се сърдим, като ние си направихме такава държавата.
И gnt69, въздържай се да даваш съвети по въпроси по които си некомпетентен
В заключение - за да не пръскаш, първо трябва да се научиш да пръскаш.
.
