Поема за ла*ното
Публикувано: съб окт 18, 2008 11:15 am
Тъй тъжен сутрин е кенефът,
Нелепо плочките мълчат
Разделят се ла*ното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...
Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Ла*ното по тръбите тежки,
Надолу, с другите ла*на...
След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето ла*но
Ла*ното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно
А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море...
Нелепо плочките мълчат
Разделят се ла*ното и човека
И всеки тръгва сам по своя път...
Човекът по дела човешки
Със другите подобни същества,
Ла*ното по тръбите тежки,
Надолу, с другите ла*на...
След час човекът вече огладнява
Забравил е за своето ла*но
Ла*ното също го забравя
Тъй, сякаш те не са били едно
А може би скръбта е неуместна
И може би така е по добре
А може и отново да се срещнат
Там нейде сред лазурното море...
