Линка не се отваря,оправи го. Ето и нещо за допълнение:В практиката се използват няколко вида зъбни сглобки. Най-лесно се правят сглобките с прави зъби. Те се оформят така, че широчината на зъбите в единия от двата съединявани детайла да бъде еднаква с широчината на отворите в другия. Зъбите не бива да влизат хлабаво в отворите, нито пък прекалено стегнато, защото дъската може да се разцепи в изтънения от крайните зъби участък. Широчината на зъбите се подбира според дебелината на съединяваните детайли в диапазона от 0,5 до 1 дебелина. Двата детайла се опират челно един до друг, за да може зъбите да се очертаят точно. След това зъбите се обрязват странично с тънък трион-пасвател, а отворите се изсичат в основата с плоско длето.
Значително по-здраво е съединението със зъби, тип „лястовича опашка“. При тях контактната площ между двата детайла е по-голяма. Сглобката държи много здраво и без лепило, защото поради формата си зъбите се захващат здраво един за друг и сглобката може да се разглоби само чрез странично изваждане на единия от детайлите. Във всяка друга посока разглобяването може да стане само след счупване на зъбите. Тази сглобка се изработва по-трудно, като майсторлъкът основно се свежда до правилното определяне на размерите и формата на зъбите и отворите в двата детайла. По-обиграните майстори при правене на по-голяма серия сглобки на детайли с еднаква широчина и дебелина предварително изработват подходящо оразмерен шаблон от ламарина, с който контурите на зъбите се очертават по-лесно, а разстоянията помежду им може да се определят и на око. След като зъбите на единия детайл се изрежат, по тях се очертават отворите и зъбите в другия детайл.
Общото между тези две зъбни сглобки е, че са открити, т.е. зъбите се виждат отпред и отстрани. Това е допустимо при сглобяване на страниците на чекмеджето към задното чело, защото тази част се намира вътре в шкафа и практически не се вижда.
Този вид сглобки, естествено, е недопустим при съединяване на страниците към предното чело, защото откритите и съответно видими зъби ще загрозяват лицевата страна на чекмеджетата и мебелите. Освен това много трудно може да се получи достатъчно равна и гладка повърхност на челото при масово използваните материали от мека иглолистна дървесина, защото влакната в страниците са напречно разположени спрямо направлението на дървесните влакна на челото. При такива случаи се изработват сглобки с „полускрити зъби“. Зъбите на единия детайл се изрязват с около 1/4 по-къси от дебелината на втория детайл. Съответно, отворите във втория детайл не се издълбават докрай, за да не се виждат откъм челото. Тази сглобка не се вижда отпред, т.е. когато чекмеджето е прибрано напълно в шкафа. Когато то се изтегли, сглобката между страниците и предното чело се вижда отстрани. Тя обаче е толкова трудна за изпълнение, че се практикува само от майстори с много здрава нервна система, за които времето няма значение. Затова при изработването на чекмеджета в домашни условия често се прибягва до конструкция с две предни чела. Вътрешното има конструктивни функции и се съединява със страниците. Предното чело се закрепва към вътрешното и изпълнява предимно декоративни функции.
Това е и фрезера на българския пазар
http://www.teka-bg.com/index.php?option ... d=99999999
с триончето и длетото 
. Имам фреза Skill, Настолен ц-р, Щрайхмус и почти всички ръчни. Съгласен, че може тук там с длето или шкурка да се наложи да се пипне. Но пък не може да отречете, че с тези сглобки е доста красиво.