Кантиране на шперплат
Публикувано: ср яну 20, 2010 3:09 pm
Докато си се мотаех из работилницата и чаках да изсъхне лепилото по поредния кант ми хрумна, че може би няма да е лоша идея да споделя и моя опит с правенето им. От известно време сериозно съм се заел с дърводелство. Правя си мебели от шперплат и ги кантирам с букови кантове собствено производство. Резултата е много здрави и красиви кантове. Ето и подхода:
1. Взимам дъска дебела 20мм и я нацепвам на ленти широки 20мм и дебели 8-9мм на циркуляр.
2. Всяка лента я пускам последователно ту от едната, ту от другата страна на щрайхмуса, отнемайки по малко докато не стигна до 6мм дебелина (по-малко немога с моята машина). Лентите трябва да станат гладки и от двете страни. Това са бъдещите кантове.
3. Отрязван от един кант парче колкото е необходимо за детайла който ще кантирам. Ако детайла е доста по-тесен от канта, канта го стеснявам на циркуляра. Канта трябва да стърчи по 1-2 мм от всяка страна на детайла, но не повече.
4. Подготвям си парчета от любимата армирана лепенка за залепването на канта. За бързо получаване на равни парчета лепенка цепвам ролката с макетно ножче на едно или две места и при разлепване, като стигна до там късам.
5. Хващам детайла към тезгяха с ръба нагоре и го мажа равномерно с любимото лепило.
6. Слагам канта и го притискам. Залепвам го лепенките през 5 пръста до педя. Добре е да се изджвърка малко лепило, за да съм сигурен, че е стигнало навсякъде.
7. Оставям детайла да съхне върху канта, за да не потича от излишното лепило по детайла.
8. Докато съхне си подготвям масата с фрезата за махане на кантове и точа рендето.
9. Слагам прав фрезер с лагер и лагера го изкарвам на 8-10 мм над масата, т.ч. ножа да захване и лепилото понамазало детайла.
10. На водача на масата прикрепям дъска, т.ч. лицето й и лагера на фрезера да са в една равнина. Дъската помага да не наклоня детайла докато го водя по тънкия кант.
11. Махам лепенките от изсъхналия детайл. Ако изджвърканото е не е засъхнало, а съм сигурен, че вътре където трябва е сухо махам излишното с японска шпакла.
12. Пускам фрезата на максимални обороти и водя детайла по лагера и помощната дъска, т.ч. ножа фрезера да отреже излишния кант и лепило.
13. Ако по някаква причина канта на места настърча над дъската го почиствам ръчно с рендето. Рендето е настроено да отнема много фина стружка и внимавам да не закопае в шперплата ужасно много – ако е малко с шкурка се оправя.
14. И ето резултата перфектен кант.
Това е за детайли, които мога да водя спокойно по масата с фрезата. Големите за сега ги правя на ръка с рендето, но и този проблем ще реша на следващия гардероб. Ще се радвам на всякакви мнения, коментари и критики. Не твърдя, че аз съм измислил всичко това. По скоро е компилация от идеи от дебелите книги и някои мои прозрения от метрите сътворени кантове.
1. Взимам дъска дебела 20мм и я нацепвам на ленти широки 20мм и дебели 8-9мм на циркуляр.
2. Всяка лента я пускам последователно ту от едната, ту от другата страна на щрайхмуса, отнемайки по малко докато не стигна до 6мм дебелина (по-малко немога с моята машина). Лентите трябва да станат гладки и от двете страни. Това са бъдещите кантове.
3. Отрязван от един кант парче колкото е необходимо за детайла който ще кантирам. Ако детайла е доста по-тесен от канта, канта го стеснявам на циркуляра. Канта трябва да стърчи по 1-2 мм от всяка страна на детайла, но не повече.
4. Подготвям си парчета от любимата армирана лепенка за залепването на канта. За бързо получаване на равни парчета лепенка цепвам ролката с макетно ножче на едно или две места и при разлепване, като стигна до там късам.
5. Хващам детайла към тезгяха с ръба нагоре и го мажа равномерно с любимото лепило.
6. Слагам канта и го притискам. Залепвам го лепенките през 5 пръста до педя. Добре е да се изджвърка малко лепило, за да съм сигурен, че е стигнало навсякъде.
7. Оставям детайла да съхне върху канта, за да не потича от излишното лепило по детайла.
8. Докато съхне си подготвям масата с фрезата за махане на кантове и точа рендето.
9. Слагам прав фрезер с лагер и лагера го изкарвам на 8-10 мм над масата, т.ч. ножа да захване и лепилото понамазало детайла.
10. На водача на масата прикрепям дъска, т.ч. лицето й и лагера на фрезера да са в една равнина. Дъската помага да не наклоня детайла докато го водя по тънкия кант.
11. Махам лепенките от изсъхналия детайл. Ако изджвърканото е не е засъхнало, а съм сигурен, че вътре където трябва е сухо махам излишното с японска шпакла.
12. Пускам фрезата на максимални обороти и водя детайла по лагера и помощната дъска, т.ч. ножа фрезера да отреже излишния кант и лепило.
13. Ако по някаква причина канта на места настърча над дъската го почиствам ръчно с рендето. Рендето е настроено да отнема много фина стружка и внимавам да не закопае в шперплата ужасно много – ако е малко с шкурка се оправя.
14. И ето резултата перфектен кант.
Това е за детайли, които мога да водя спокойно по масата с фрезата. Големите за сега ги правя на ръка с рендето, но и този проблем ще реша на следващия гардероб. Ще се радвам на всякакви мнения, коментари и критики. Не твърдя, че аз съм измислил всичко това. По скоро е компилация от идеи от дебелите книги и някои мои прозрения от метрите сътворени кантове.
На мен това ми е хоби и си го правя в гаража, и го описвам за други като мен. Харесва ми истинското дърво пипнато от човешка ръка, а не гореописаното нещо.