Форум "Направи сам"

Видях това в едно научно-популярно филмче. Действието се развива в САЩ, в един автосервиз, където имаха една тенджера разтопено олово на газова горелка.
Иначе филмчето беше на друга тема но пичовете само казаха, че го използват за изглаждане на ламарини на коли, вместо кит.
На мен ми стана интересно - дали това нещо се практикува и тук?
Предимството е, че няма да се разлети "мазилка", ако удариш колата с юмрук. Но пък от оловните пари майсторът ще остане без зъби...

И аз съм гледал някакво подобно. Използваха го за китосване и напластяване багажника на някаква кола. Ама колата беше някакъв уникат. Едва ли някой у нас ще го практикува.

Ако ще правиш Москвич 403 или 407 мисля, че ще стане супер. Там ламарините бяха калайдисани и ще има супер адхезия с оловото. На по-новите коли ламарините са обработени със всякакви гадости за да не стане.

Имам спомени от четено, че отдавна, когато основният тип кит е бил маслен и е съхнел много бавно, а автомобилостроенето в част купе не е било най-прецизното, са използвали именно олово за запълване.

Това съм го виждал на живо преди много години като дете. А майстора ни беше съсед. Може смело да се кажа че е един от първите автотенекеджии в България. Отдавна не е между живите но златни ръце имаше.
Кръпките се спояваха с калаен припой. Дори ако се налага занитва допълнително за по голяма здравина. После с хайвата и бензиноваата лампа се напластява с припой. А излишното се изстъргва с най различни специално направени инструменти. Само си спомням че бяха ковани от стари пили защото си им стоеше накатката. Правеше го идеално гладко и после върху него направо боя. Колко пъти съм се чудил как от едно парче ламарина успяваше да изкове и напасне доста сложен по форма детаил така че после да не си личи. И всичко на двора под една черница без нито един електрически инструмент.

Eeeeee,aма то под черницата какво му е То затова е ставало! Така е,всичко си е майсторлък. Аз през 1976-та работих малко в Циментовия в Девня, в новия цех Суровинни мелници. Тия мелници бяха едни цилиндри,сега не помня точно,ама около 30 метра дълги и поне 2,50 метра в диаметър. В тях щеше да има определено количество стоманени топки,като самата мелница беше разделена на секции и колото по-надолу се смъкваше материалът (мелницата се монтираше под наклон) толкова по-малки ставаха топките. Започваше се от около 10 см. диаметър и накрая доколкото помня топчетата бяха около 2 см. В горния край се подаваше материалът-грубо смлян варовик и вода, пещта се върти и вътре в нея топките правеха камънака на пепел докато стигне в долния край. Получаваше се една каша,която влизаше за изпичане в циментовите пещи с още добавки в тях и после така наречения клинкер се мелеше отново в подобни топкови мелници, ама на сухо до получаване на цимент. Та тия стоманени чудовища се въртяха от едни огромни двигатели-около 5 мегавата. Този огромен цилиндър се поддържаше от черупкови лагери,които вътре бяха заляти с калаено-оловна сплав (бабит мисля че беше) и повърхноста на лагерите се обработваше на ръка! Сваляше се единия лагер -двете черупки- и майсторите се настаняваха в тях с едни стъргалки и почваха- остържат тук,остържат там,качат черупките пак на фундамента,сглобят ги и превъртят с крана и въжета мелницата 2-3 пъти. Свалят ги пак и търсят следи от триене. Видят ли някъде-започва да играе стъргалката. И така докато се прецени че повърхността е достатъчно добра. Тия хора с 4-5 сваляния на лагерните черупки ги правеха като огледало! На Рожен големия телескоп- като ходих там ми казаха че неговото огледало- думетрово,част от сфера също е шлайфано на ръка! Човекът ми каза че няма машина,която може да постигне достатъчна точност за такъв детайл! Ей затова има поговорки от рда на " Не пипне ли ръка-нищо не става!".

То това с бабитовите лагери дори и на двигателите на времето си беше класика. До нас имаше и авторемонтна работилница та честичко си я наобикаляхме за да си изпросим някой лагер за колички пък и да позяпаме. То от там май прихванах мерака за техниката
Иначе тенекиджилъка на старите майстори си е само ръчен труд а това със спояването задължително. Сега се сещам за покрива на блока. Правен е от същия този майстор преди повече от 45 години. До сега няма никъде да се е разкопчала ламарина или да е протекло.Тогава дюбели не са се ползвали. Мартаците са хванати в бетоновата плоча като в отвор в нея се слага пирон с главата на долу и дупката се залива с олово. И после дървото се набива върху тях. Върху главата на всеки закован гвоздей през ламарината е запоено капаче за да не ръждясва и влиза вода нищо е е правено в най високите части. Имам качена снимка от соларите си и там се вижда направията ако на някой му е любопитно.