Форум "Направи сам"

Здравейте хора,

Днес случайно се натъкнах на този метод на фугиране, засега само като картинка (по-долу) и понеже не съм специалист ми се ще да чуя вашите мнения. На пръв поглед ми изглежда доста примамливо, така чистичко, бързо и предполагам надеждно - разтопената пластмаса после като изстине предполагам се втвърдява и запечатва добре. Предполагам, че е и по-износоустойчива от фугиращите смеси и силикони. Но това така на картинка и според моите си мечти, а реалността може и да е друга



п.п. Ако правилмно се ориентирам по картинката под тази пластмаса все пак си има положена фугираща смес.

Здравей колега
Ето малко информация (тази която аз намерих)



Заваряване на пластмасови материали с добавъчен материал
Този метод на заваряване се прилага при надлъжно съединяване – най-често при различни подови покрития от мек или твърд PVC. Така се получават на практика непрекъснати, прахо- и водоплътни покрития. Заваряването им силно наподобява заваряването на метални конструкции с добавяне в заваръчната вана на метал от същия вид под формата на пръчки. При пластмасите нагряването се извършва с горещ въздух и специален накрайник, който през тясна плоска дюза подава въздуха в мястото на заваряване. Същевременно през него се подава и пръчка от същия вид пластмаса, каквато е и заваряваната. Преди да се пристъпи към заваряването двата съединявани, да ги наречем детайла, трябва да бъдат положени един до друг, ако са гъвкави да бъдат добре изпънати, а допирните им кантове обезмаслени. При заваряване на по-дебели детайли, за получаване на необходимата дебелина, оттук и здравина на шева и съединението, се препоръчва скосяване на горния ръб (взимане на фаска), така че да се получи фуга с V-образно напречно сечение. Работи се при температура на въздуха 250–400 °C. Умението за заваряване се свежда до съчетаване на подходящо избрана температура и скорост на движение на накрайника, така че едновременно да се стопяват повърхността по кантовете на двата съединявани детайла и пръчката добавъчен материал. Той трябва да изпълва равномерно фугата, при което полифузионно се свързва здраво със съединяваните детайли.
Подобно на челното заваряване и съединяването на листови материали чрез припокриване и тук се изисква определено майсторство, което се постига чрез тренировка върху непотребни изрезки от материала. Качеството на заварката се изпробва както и при листовите материали – чрез разкъсване на заваръчния шев по дължина и появата на белезникаво оцветяване по повърхността му. Заваряването може да се извършва и с редукторна дюза Ø9, като пръчката се държи с ръка. За тази операция също задължително се използва пистолет с електронно управление.
Източник: http://napravisam.net/?p=14129

Изглежда интересно. Не съм сигурен обаче дали пластмасата ще се залепи така надеждно към плочките.

Да подобно инфо и аз намирам, но ми беше по-интересно как стоят нещата на практика, дали някой има опит с подобно нещо и най-вече какви са резултатите.

bulhomes2 написа:

Изглежда интересно. Не съм сигурен обаче дали пластмасата ще се залепи така надеждно към плочките.

Този метод на заваряване се прилага при надлъжно съединяване – най-често при различни подови покрития от мек или твърд PVC.
Не знам дали ще е подходящ за теракотни плочки(даже мисля, че не е подходящ).

А аз се набутах при екструдерите щото гледах как заваряват една винилова настилка http://kobo-bg.bg/%D0%97%D0%B0%D0%B2%D0 ... 1%82%D0%B8

Ами ако се съди по снимката това са си плочки, а и то "ляга" върху фугираща смес ... знам ли