Подпорни стени
Прикачен файл:
Излизаме от сферата на свлачищата и ще говорим за подпорни стени с фунция да намалят наклона на склона.
Не Ви съветвам да ги правите по границите на двора. Добре е да бъдат няколко метра по-навътре. Това обаче качва цената, тъй като не могат да се ползват за основи на ограда. Обикновено подпорните стени се комбинират с дренажи и трябва да си оставите място за тяхната ревизия. Отделно, ако оградите не са с ивични основи ще се наложи направата на дълбоки отводнителни канавки между оградата и подпорната стена. Най-важната причина, обаче да предпочетете да дръпнете подпорната стена навътре от границата на парцела, може да е свързана с нейната носимоспособност. Например постигате съгласие с комшията, да направите една икономична подпорна стена по границата и впоследствие той решава да поизравни терена непосредствено над нея и да си държи там буса, дървата и т.н.
Може да направите една по висока подпорна стена или две по-ниски. Зависи от улицата, наклона и разположението на къщата.
Най-важно е да изберете правилният тип подпорна стена за Вашият конкретен случай и тя да бъде с нужните размери (и армировка).
Подпорната стена е подложена на 3 основни типа сили под натиска на почвата, водата и полезните товари зад стената:
1..Преобръщане (катурване).
2..Хоризонтално подхлъзване.
3..Натиск върху почвата под основата на подпорната стена.
Най-простият тип бетонна подпорна стена е гравитичната, наречена още тежка. Тя разчита на собствената си маса и затова трябва да е със значително тегло. Прави се от бетон или зидария. Долу е по-широка, а нагоре се стеснява едностранно или двустранно. Едностранният наклон може да е от вътрешната или външната страна.
Ще разгледаме, направата на подобна бетонна стена с малко армировка.
Ще се спрем на шест височини 60/80/100/120/140/160см.
Заради макар и символичното количество арматура, някой я наричат полу-гравитична.
Армировката се поставя откъм пръстта. Да речем в зависимост от височината на подпорната стена (Н)(над основата и) от 0.6 до 0.8м- армировката е N8; от 1.0 до 1.2м- армировката е N10; и от 1.4 до 1.6м- армировката е N12; през 15 до 20см, поставени вертикално и съответно разпределителна армировка Ф6.5, N8 и N10, хоризонтално през 20 до 25см. Вертикалната армировка (откъм пръстта) завършва в горния край с куки; и е добре да има 7-8см бетонно покритие. Слага се в ивичната основа (и се укрепва вертикално, ако прътите не са фусове, а са цели- до горе на стената); поставя се преди изливането на ивичната основа, а не по време на или след изливането на бетона- „набучване“
При дизайна важи правилото, че ширината на подпорната стена в основата над уширението за фундамента, трябва да е минимум 50% от ¾ от височината на стената. Тоест, ако стената над ивичната основа е висока 60/80/100/120/140/160см, то ширината и в основата над фундамента ще трябва да е минимум 23/30/38/45/53/60см.
В горната част ширината е около 50% от тази в основата, при конкретните примери това прави 11/15/19/23/27/31см.
Ивичният фундамент е по-широк от подпорната стена в основата с 2х5 до 2х10см.
Което прави ширина на ивичния фундамент съответно 33-43/40-50/48-58/55-65/63-73/70-80см.
Дълбочината на фундиране е 70см- като за огради. За планински райони 80см, за южна Б-я 60см. Тъй като става въпрос за второстепенна структура, която би трябвало поради своята масивност и наличие на армировка (макар и малко) да толерира известни вертикални повдигания от замръзване, би могло тези 80/70/60см да се намалят съответно на 70/60/50см.
Не са редки случаите, когато при подобен тип подпорна стена се получават пукнатини по видимата страна. Това се дължи основно на следните причини: Пълзене и съсъхване на бетона; Слягане на основата; „Наместване“ на пръстта или дренажа зад стената; Липсата на двустранна армировка; Решението, което до голяма степен ще ограничи тези пукнатини на сравнително ниска цена е поставянето на армировка под лицевата страна на стената с мин. 5см бетонно покритие. Вързана Ф5, образуваща квадрати 15х15 до 20х20см или заварена арм. мрежа 4мм.
Има смисъл да се прибави двойна армировка при тези от разгледаните стени с височина от 120/140/160см, при които съм предложил в горният край стената да е с дебелина от 23/27/31см.
Това дава възможност на двете армировки да имат бетонно покритие от съответно 5 и 8см и достатъчно разстояние между тях: (5+10+8=23)
(5+14+8=27)
(5+18+8=31).
Чертежът по-долу обобщава казаното до тук:
Прикачен файл:
Вторият вид гравитична подпорна стена е тази, направена от блокове. В миналото са били камъни или тухли, сега са готови малогабаритни до едрогабаритни блокове със „зъби“.
Прикачен файл:
30.jpg (141.48 KиБ) Видяна 2093 пъти
Най-достъпния начин за направа на такава подпорна стена в БГ са бетонните оградни блокчета във вид на едностранна пирамида, напълнени да речен с баластра. За да не поддадат, тъй като се разчита само на триенето, трябва да се спази правилото, височината да е равна на ширината в основата на стената. Ако блокчетата са без дъно (коминни, оградни или кофражни тела за колонки), могат да се напълнят с бетон и вертикална армировка и ширината се редуцира.
Ако тези изисквания Ви се струват прекалени, преминавате към стройната конзолна подпорна стена. Друга причина да я предпочетете би била, ако искате по-икономично решение по отношение на количеството бетон от това необходимо за разгледаната по-горе гравитична бетонна подпорна стена.
Ще се спрем отново на шест височини 120/140/160/180/200/220см конзолни подпорни стени.
Дебелината горе(Т) е около 1/7 от височината на стената(Н) над стъпката т.е. съответно 17/20/23/26/29/32см. Дебелината долу(С) над стъпката е около 1/5(Н), което е съответно 24/28/32/36/40/44см. Височината(F) на ивичната основа е също 1/5(Н) или съответно 24/28/32/36/40/44см. Ширината на основата(L) е около 0.6(Н) от височината(Н) над нея- 72/84/96/108/120/132см. Ширината на предната пета(B) е около 0.3 от ширината на основата(L), съответно 21/25/29/33/37/41см. И ширината на основата(L) е разделена на следните части, предна пета(B) - дебелина на стената долу(C) - задна петa(D), които са съответно:
За Н=120см; L=72; 21-24-27см
За Н=140см; L=84; 25-28-31см
За Н=160см; L=96; 29-32-35см
За Н=180см; L=108; 33-36-39см
За Н=200см; L=120; 37-40-43см
За Н=220см; L=132; 41-44-47см
За бетонното покритие на армировката вече говорихме в контекста на гравитичната подпорна стена. Тук обаче проблема е по-труден за решаване, ако се изтъни стената и не се ползва поцинкована или покрита с епоксидна смола армировка. Затова и приетите размери се съобразени с по-голямото бетонно покритие.
Армировка:
За височини(Н) 120 и 140см:
А..Стена:
1..Откъм пръстта с 8см бетонно покритие:
Вертикална N10 през 15-20см
Хоризонтална Ф6.5 през 15-20см
2..Откъм лицето на подпорната стена с 7см бетонно покритие:
Вертикална Ф6.5 през 20-25см
Хоризонтална N8 през 15-20см
В..Основа:
1..Горна:
Перпендикулярно на стената:
Задна пета:
горе N10 през 15-20см
Разпределителна Ф6.5 през 15-20см
2..Долна:
Предна пета:
Перпендикулярно на стената:
N10 през 15-20см
Разпределителна Ф6.5 през 15-20см
За височини(Н) 160 и 180см:
А..Стена:
1..Откъм пръстта с 8см бетонно покритие:
Вертикална N12 през 15-20см
Хоризонтална N8 през 15-20см
2..Откъм лицето на подпорната стена с 7см бетонно покритие:
Вертикална N8 през 20-25см
Хоризонтална N10 през 15-20см
В..Основа:
1..Горна:
Перпендикулярно на стената:
Задна пета:
горе N12 през 15-20см
Разпределителна N8 през 15-20см
2..Долна:
Предна пета:
Перпендикулярно на стената:
N12 през 15-20см
Разпределителна N8 през 15-20см
За височини(Н) 200 и 220см:
А..Стена:
1..Откъм пръстта с 8см бетонно покритие:
Вертикална N14 през 15-20см
Хоризонтална N10 през 15-20см
2..Откъм лицето на подпорната стена с 7см бетонно покритие:
Вертикална N10 през 20-25см
Хоризонтална N12 през 15-20см
В..Основа:
1..Горна:
Перпендикулярно на стената:
Задна пета:
горе N14 през 15-20см
Разпределителна N10 през 15-20см
2..Долна:
Предна пета:
Перпендикулярно на стената:
N14 през 15-20см
Разпределителна N10 през 15-20см
Натоварване:
Приемаме, че ще си струва масрафа да правите подобен тип стена, само ако натоварването върху нея е по-голямо, иначе спокойно може да минете с обикновената подпорна стена, наречена от мен гравитична.
Вземаме натоварването, което ползвахме за гравитичната стена- пръстта, плюс по-големи количества вода, ако не сте направили дренаж. И прибавяме натоварване от трамбоване, уплътняване над/зад стената, за да се сложи настилка от бетон, плочи или павета заедно с цялото и тегло, прибавяме теглото на старата кола дето е за части, плюс Вашата и тази на жена Ви (общо 3бр.), спрени на алеята над стената, една зад друга.
Дълбочините на фундиране са подобни на тези, вече препоръчани за гравитичната подпорна бетонна стена.
Направени (удовлетворени) са следните проверки:
1..За преобръщане
2..За хлъзгане
3..За ширина на предната пета (носимоспособност на почвата под основите)
Цялата тази, досадна за четене работа, представена до тук е онагледена на следният чертеж:
Прикачен файл:
Прикачен файл:
От съотношенията, които съм дал се вижда, че задната пета
D e съвсем малко по-голяма от предната пета
B. И вероятно ще попитате, не би ли могло да се увеличи
B за сметка на
D и да се копае по-малко навътре в склона? Да може, но ще отиде повече бетон за стената и се смята за неикономично. Прилага се, когато стената е доста висока и почвата значително натиска задната пета надолу, комбинирано с почви със сравнително ниска носимоспособност. Разбира се, може въобще да не навлизате с задна пета в склона и да направите „
L“ образна подпорна стена. При нея двете рамена на това „
L“ ще трябва да са приблизително равни на дължина, като срещу подхлъзване при „хлъзгави“ условия е предвиден допълнителен „зъб“ т.н. key.