Ето ти една статия,аз лично съм голям привърженик на такъв тип строителство.Дано информацията да ти бъде полезна
КЪЩИТЕ ОТ ГЛИНА “СТАРА ТЕХНОЛОГИЯ С НОВ ЖИВОТ” - ВРЪЩАНЕ КЪМ ИСТИНАТА НА ДУШЕВНИЯТ КОМФОРТ
Надали има осъзнат човек в България, който да не е влизал поне веднъж в къща, направена от глина и дърво. Много са и онези, които са оставали и прекарвали приятни мигове в мекия уют и спокойствие на такива постройки. Бавно овехтели и с мирис на старо, загатващи за изминали столетия и преживени животи. Спомнете си само вашите екскурзии до Стария Пловдив, величествените гледки от Арбанаси, застиналото време в Копривщица, Боженци и Жеравна, стария дух, лъхащ от градове като Котел, Тетевен, Троян, Златоград или Мелник.
Онези малки и по-големи къщи, които сте виждали къде ли не по нашата красива България. Спомнете си и голямата част от вътрешните постойки на прекрасните наши манастири, някои от които сте посещавали поне веднъж. И навсякъде глина, ”глината, от която Бог сътвори човека”.
Ако се отделим от романтиката и шепота на историята и погледнем с очите на съвременни анализатори, ще установим:
1 - тези 300-400-годишни “ветерани” са изцяло екологични, дълго преди да се е знаело какво е това екология;
2 - ако разгледаме различните строителни школи в България, ще разберем, че използваните технологии и материали са много толерантни и в никакъв случай не са ограничили творческия порив на старите майстори.
3 - разбирайки на колко години са (къщите), ние ще установим, че този продукт е с висока устойчивост и здравина, още повече като си дадем сметка на какви природни сили и бедствия са били подложени във времето. За да можем да стигнем до 4 и 5, ще е необходимо да задълбочим изследването си. Най-малко бихме могли да попитаме някой, който е живял в такава къща: ”Как е вътре?” Ако ние самите не сме прекарали някаква част от живота си в подобна обстановка. Това е може би най-индивидуалното като емоция заключение на “изследователя”. Тъй като хората, еднакви в същността си, са много различни в изискванията си. Но едно е сигурно, всички биха усетили еднакво най-благоприятната за човека влажност (50-54%), приятния вътрешен климат и тишината под формата на ненатрапчив комфорт и жива връзка с планетата. В по-голяма степен уютът се дължи на свойствата на основния строителен материал и после в дизайна и умението да се подреди един такъв дом (къща). Няма да ни се наложи да поръчваме на научни институти да ни направят изследване и да ни разкажат повече за глината. В ерата на интернет и свободния обмен на информация можем спокойно да почерпим от чуждия опит. И без това западите европейци са се предвижили много напред в тази сфера. Възраждането на този вид (тип) строителство при тях започва в началото на 80-те години, когато при нас бетонът и панелите бяха във възход. Тук е мястото да отдадем заслужено уважение на нашите стари майстори дюлгери, прочути с уменията си за живото наследство, което са ни оставили. И да не им се сърдим, че не са могли да постигнат максимума, черпейки от чужди постижения. Ние пък имаме възможността да възродим традицията и продължим с развитието на старата някога и модерна днес технология на строителство с глина.
Какво е характерно за тази технология?
I. Тя е напълно екологична и с нисък разход на енергия при изпълнението.
Екологична, защото не използва никакви изкуствено получени материали. Използват се четири от познатите ни природни елементи - вода, дърво, земя (глина) и метал. След приключване на строителните работи не остава нищо, което да замърси околната среда. Разходът на електрическа енергия е значително по-нисък, отколкото при другите видове строителство.
II. За да не се прави грешна аналогия с някои разновидности на кирпича, още веднъж ще повторим, че това е технология за строителство с глина. И нека никой не се бърка с онази кал, забъркана с плява, която последните наводнения отнесоха. Разликата е огромна и в това се крие съвременият подход за използване и развитие на споменатата технология. Смесването на глината с различни компоненти - стърготини, пясък, дървесни частици, слама, постигат цели (ефект), задоволяващи различни изисквания при строителството. Оттам идват и различните качествени спецификации за всяка различна постройка. Толерантността на материала позволява да се засилят едни качества и да се намаляр други, както и да се комбинират. Водещото при посрещането на такъв избор е мястото, на което ще се строи, и желанието на собственика. В Германи и Холандия, където строителството и реставрацията с тази технология е най-добре развита, нещата са доведени до перфекционизъм. В резултат на задълбочени проучвания и множество изпитания, проведени през 80-те и 90-те години и в следствие на труда на много специалисти и научни работници от различни научни инситути, различните методи и похвати са обособени и квалифицирани в основни групи.
III. Специфичните свойства на основния строителен материал (глината) обуславят ниския разход на енергия при отопляването и охлаждането на сградата при достатъчна дебелина на основните стени. Това става при условия на запазване влажността вътре и способността на къщата да диша, без да губи от температурата си. Непозволяване на появата на вредни плесени, лишеи и мухъл и други вредни вещества, отделяни в следствие на стареене. По този начин се изключва възможността за възникване на алергии на обитателите. От такива алергии страдат до 80% от живеещите в бетонни жилища (статистиката е германска – в България не съществува такава).
IV. Когато навън е студено, ниските температури не могат да се предадат вътре в помещенията и по този начин да понижат вътрешната температура. Обратно, температурата вътре в сградата не може да се отдели навън през стените. Нещо повече: вътрешните стени, които цял ден се нагряват в следствие на отопляването, акумулират топлина и по-късно я излъчват обратно навътре, когато вече няма действащо отоплление.
Когато външните стени биват намокрени след дъжд, респираторността на глината помага на стената много по-лесно да изсъхне отново, без да допуска влага надълбоко.
V. Респираторността (капилярността) на глината е важна не само за способността на къщата да диша и съхне бързо, тя е основно качество при звукоизолацията. Шумовете отвън не проникват агресивно вътре.
VI. Сградната конструкция, използвана при това строителство, е дървена (fachwerk или друга). “Запъната” като здрав скелет, върху който се добавят избраните начини за полагане (изпълване) с глината (неизпечени тухли, плет-“чит” и други). Този вид дървени сградни конструкции доказват своята здравина с факта, че преживели различни земетресения къщи, достигат до възраст 300-400 годни. По-добрият и съвършен fachwerk, използван предимно в Германия, Холандия, Белгия, е представен в изпълнение на 5-6-етажни сгради. Симбиозата между дървена конструкция и добре направен глинен пълнеж има отношение към сигурността и лесната поддръжка на сградата. Леката дървена конструкция е достатъчно здрава и дори при високи земетръсни натоварвания няма да се разпадне, не ще позволи на глината да се отдели от нея. Дори при частични повреди ремонт може да се извърши и без да се губи от здравината на къщата (нещо, което далеч не е така при бетона например).
Къща от глина приема много лесно адаптирането на различни системи за алтернативна топлинна и еленергия. Тя много лесно изпълнява условията на “енергийнопасивна сграда”. Използването на технологията за строене с глина обуславя и сравнително ниски разходи в сравнение с другите видове строителство.
Грубият строеж, вътрешното и външно завършване, изолация и интериор са изпълними само с един материал. Не се налагат допълнителни разходи за изолационни системи и довършване. Постройки от този тип могат да бъдат изпълнени в архитектурен стил, типичен за Българското възраждане, но могат и да изглеждат модерни, без да се различават от постройките, направени по конвенционален начин. Те обаче притежават по-добри качества за живеене.
Този вид строителство е много удачен за еднофамилни вили или вилни селища, използвани за селски туризъм. Технологията е незаменима и най-подходяща при реставриране на вече съществуващи сгради от този тип.
В България обучение и квалификация по описаната технология е проведена от представителството на занаятчийска камара “Кобленц” Пловдив (HWK-Koblenz). Обучението е провеждано от водещи специалисти на Германия и по методология за обучение в Германия. През 2005 година са проведени три семинара на територията на община Родопи, сътрудничество между МУТЦПО-Пловдив, община Родопи и “Диза Еко Груп” ООД.
