Може би именно поради това да се използва минерална вата и гипсокартон е правилно решение - ще служи за огнезащитна преграда, ако нещо се запали в помещенията - да не обхване огъня целия покрив
. Ватата с гипсокартона ще изолират и значително по добре от шума - на дъжда например.
Не знам защо, битува мнение, че колкото е по голяма плътността на топлоизолациония материал - толкова по добре топлоизолира. Всъщност съвсем не е така. Например - стъклената минерална вата се прави от кварц (силициев окис основно) - който не може да се нарече добър топлоизолатор. Увеличавайки плътността на ватата, като я уплътняваме все повече – топлопроводността и се приближава до тази на изходния материал. Аналогично и „каменната” минерална вата – която се прави от вулканични скали. Топлоизолационите материали не могат да се нарекат „еднороден” материал – а въздушни междини, пори, клетки – които се редуват с изходния материал, нишки кварц или такива получени от вулканичните скали (при минералните вати), полистиролови мембрани (при ЕПС и ХПС), керамични и др. Поради това топлоизолационите свойства на тези материали се изменят нееднозначно с изменение на плътността на материала. При много ниска плътност – с увеличаване на плътността топлоизолационите свойства се подобряват – повече прегради на пътя на топлинния поток. Но достигайки определена плътност тенденцията се „обръща” – с увеличаване на плътността топлоизолационите свойства се влошават – все по значимо става разпространението на топлината по структурния материал. За всеки топлоизолационен материал минимума на топлопроводността (максимума на топлоизолационата характеристика) се достига при различна плътност. Силно зависи и от технологията на производство на топлоизолациния материал (т. е. от марката, производителя или „модела” изолационен материал на даден производител). Например при „каменната” минерална вата нишките са относително тънки, понякога са раздвоени, нагънати с не равномерна дебелина – при пресоването те се оплитат сравнително силно и изграждат пространствени структури макар и не много стабилни. При моделите каменна вата за шумоизолация, често нишките са по дебели, неравномерността им по дебелина е много по изразена, технологията им на изработка ги прави по нагънати и по разнопосочно ориентирани, поради особеностите при пресоване. Така че, мисля, е най-добре да си изберем модела вата подбирайки го по топлоизолационите и други характеристики (или шумоизолационите, ако търсим такива), които дава конкретния производител за своя продукт (а не по плътност). „Стъклената” и „каменната” минерална вата се различават по своите характеристики – всяка си има свои плюсове и минуси. Стъклената минерална вата е от по дебели и дълги нишки, практически неразклонени, относително равномерни по дебелина. При по малка относителна плътност стъклената вата достига минимума на топлопроводност, по сравнение с каменната вата, но пък това я прави по обемна. Може би в случая е по подходяща стъклена минерална вата – малко по-добри топлоизолационни характеристики при невисока плътност (няма да натоварва допълнително окачената конструкция), но по лоши звукоизолационни (и огнезащитни) свойства. А и по малко се разпрашава - при монтаж на таван, когато я вдигаш над главата си мисля не е маловажно. Това, че е на рула може би също е предимство – по-малко стиковки в топлоизолациония слой. При по-малка плътност поставена на хоризонтални и скатни повърхности по-добре ще запълва пространството без да се свлича и „степва” (по дебелите и дълги нишки в случая ще и дават малко преимущество). (Но и трябва да се има предвид, че ако вземем 20 см вата и я притиснем така, че да стане на слой от 10 см – топлоизолационите свойства на този слой най-вероятно ще бъдат по лоши отколкото, ако използваме вата 10 см.)
Всичко това е според мен, но може да греша – съвсем не съм специалист в областта.
