Форум "Направи сам"

Трябва да избера кое от 2те по-долу да бъде конструкцията на покрива. Бихте ли споделили кое виждате като предимства и недостатъци на 2та варианта?

Ако трябваше да избирате кое бихте предпочели?

Първия вариант.
При втория за какво ще ти послужи този мъртъв обем освен за развъждане на разни вредители? Реално и за изолация не може да се ползва.

Моето мнение ще го огранича само в рамките на стр. статика. Имаме сачак (конзола) 90см. Допускам, че иде реч за ст. бетон срещу дърво. И при двата материала, за съжаление конзолите (ако не са взети допълнителни мерки) могат да се похвалят със значително провисване, когато са да речем над 50-60см (за други цифрата е 60-70см).
При конкретната ситуация със солидни и добре армирани долни и обратни ст. бет. греди, добро решение би било, бетонният сачака да е във вид на клин. Ако плочата е 16см, нека сачака започне с дебелина до гредите от 20см и на края да се изтъни на 8см. Хоризонталната част може да е отгоре или отдолу.
Друго нещо, което се пренебрегва от покривните майстори- ребрата се подпират над зида и в края на сачака. По-добрият вариант е дървената греда в края на бетонният сачак, на която стъпват ребрата да е вкарана с 20-25см навътре и ребрата да получат къса конзола.
На чертежите са дадени два от трите възможни варианта. Третият е ст. бет сачак от 50см, а останалите 40см идват от дървените ребра т.е. междинен вариант.

И разбира се да не забравяме, че като стане въпрос за конзоли и тяхното провисване най-добре се представя стоманата.

Първият, защото не образува кошмарния термомост.

А като здравина какво и живот какво мога да очаквам от 2та варианта? Този в който плочата не излиза извън вертикалните стени на къщата по-здрав ли е?

За мен са равностойни вариантите.
Но имам съвсем друго съображение да не харесвам бетоновата конзола - топлоизолацията й. Не бих лепил стиропор на таван, още по-малко на покрив, а на стреха хич. А за варианта на BLUE за клин отдолу, т.е. наклон към сградата... това означава всяка влага, от теч или конденз, да стои в хоризонталната част и някой хубав ден, като натежи достатъчно, да свали не само тавана, но и стената, барабар с мазилки и топлоизолации. Имаше подобни снимки из форума.
Стреха се обшива хоризонтално заради естетиката /може и да е спорно/ и с минимален наклон навън.
Във вариант 1 бих анкерирал челно на плочата околовръст примерно с 5х10, върху което пак от 5х10 да пусна хоризонтални /почти/ разпънки към края на ребрата. Няма конзола - няма проблем. Долната част на разпънките ще носи обшивката на стрехата, върху/между тях и нагоре по борда - вата колкото събере.
За вариант 2 е подобно, но не цели 5х10 околовръст, а парчета през метър - метър и половина. И вече зависи, ако искаме укрепване против измятане на челната дъска ги пускаме вертикално, но да не надстърчат от топлоизолацията отдолу, или хоризонтално, за да не ги анкерираме много нагъсто. Между тях челно и отгоре на козирката - вата.

От гледна точка топлоизолация, първият вариант е за предпочитане.
Със сигурност е с предимство и от гледна точка разходи за изпълнение.
Така представен вторият вариант създава термомост - ще трябва да се
лепи изолация и под стрехата, задължително дюбелиране и качествени детайли.
Вероятно от гледна точка поддържане вторият вариант е по-добър, защото
дървената стреха иска периодично обработване.
От естетическа гледна точка някои архитекти предпочитат бетонова
стреха, аз предпочетох дървената, това е въпрос на вкус.
Конструктивно погледнато, бетоновата конзола е по-здрава и дълготрайна.

Това лято завърших моята къщичка - избрах първия вариант, като
видимата част на ребрата бяха обработени (гладки, калибровани),
и обшивката под керемидите в зоната на стрехата беше от ламперия.
Всички тези части бяха третирани от всички страни с грунд и лак още
преди монтажа.

Да попитам за да съм сигурен, че го разбирам правилно.

Вариант 1 е по-лесен за изпълнение и при него няма термомост. Но ще изисква поддръжка. Каква е тази поддръжка (периодичното обработване) и на какви интервали се извършва?

Вариант 2 (с по-широката плоча) има термомост. За да се прекъсне този термомост трябва да има изолация над и под уширението на плочата. Това достатъчно ли е да няма конденз над прозорците в стаите? И правилно ли ми е разбирането, че термомоста е проблемен най-вече за конденза и той ще се появява най-вече там?

Иначе снимката по-горе с дървените стрехи е по-красива, но по-голямо значение има за мен колко ще трябва да го поддържам през годините в този вариант.

Поддържането на дървени части на атмосферни условия зависи от качеството
(разбирай цената) на използването на покрития и качеството (разбирай цената)
на дървения материал.
Най-скъпите лакове върху сух качествен материал може да издържат пет и повече
години без да има видима промяна във външния вид. Ако дървените части са били
мокри и се напукат, може да се наложи още първата година да се наложи грунд и лак.
Някои съветват да се поднови лака през 2-3 години, други само "кърпят" видимо
компрометирани участъци, а трети харесват "автентичния" олющен вид и не правят
нищо с години. Тоталният ремонт предполага шлайфане, грундиране и лакиране и би
издържал повече от накатването на един-два слоя нов лак върху лющеща се повърхност.

Стрехата на снимката е правена през март-април тази година, така че не е
изкарала още нито една зима. Ще видим колко ще издържи.

Тука с тоя термомост, ми се струва, че малко преувеличихте работите и колегата ще остане с погрешното впечатление, че дървеният сачак ще го спаси от конденз. Слагай си бетонен сачак, на стари години, да не се качуриш по сачаци и покриви. За малко бензин, озовал се на дървения сачак и срещнал злонамерана искра да не говорим.