При основи, който нямат насадени ст. бет. колони (например стоманени или дървени колони, пълностенни сглобяеми конструкции, подпорни стени и пр.), вместо вертикалният прът от фуса, в 90 градусовите ъгли и куките на арматурата е добре да се постави перпендикулярно, парче армировка. Това е ясно илюстрирано на третата схема, въпреки че става въпрос за греда а не за основи.
Прикачен файл:

1.jpg (34.09 KиБ) Видяна 3994 пъти
Прикачен файл:

2.jpg (43.14 KиБ) Видяна 3994 пъти
Прикачен файл:

3.jpg (46.57 KиБ) Видяна 3994 пъти
Защо това е препоръчително?
Да допуснем, че имаме армировъчен прът N12 подложен на як опън. Закотвящата му дължина в зависимост от натоварването теоретично може да достигне Ф40, а за по нисък клас бетони Ф50 т.е. съответно 50 и 60см. Ако колоната (фуса) е средна (среден) и армировката продължава от едната греда в другата без да се огъва, дори няма нужда и от куки накрая на пръта. Нещата са ОК. Ако обаче иде реч за ъглови колони (фусове) въпросният прът N12 се налага да се огъне на 90 градуса и да смени посоката, защото няма къде да се побере. Дори при спазване на мин. радиус на огъването (някой майстори и пишман арматурни дворове продължават да не го покриват), бетона вътре в огъвката, може да се окаже в тежко положение, например ако там той не е добре уплътнен или пък пръта е с по-голям диаметър и съответно по-голям опън.
Въпроса се решава по три начина:
1..Увеличаване радиуса на огъване.
2..Увеличаване якостта на бетона.
3..Най-евтин и лесен вариант- слагане на допълнителен прът в огъвката, който да разпредели натоварването на по-голяма площ от бетона.
Друг е въпроса, че част от прътите от плана на
dpavlov може да нямат нужда от куки. Ама това налага по-детайлна занимавка с конкретният проблем, по-обстойни чертежи и създава предпоставки за объркване при редена на армировката. И най-вероятно ще се окаже по-скъпо от хубавото закотвяне на всички пръти.
