Форум "Направи сам"

Първо да поясня, че отскоро пробвам да заварявам... професията ми е съвсем друга... имам няколко успешни проекта, като скари, стелажи, валандар и други, и мисля, че е време да си направя масичка за заваряване и понеже пространството ми е ограничено, масата ще бъде с разглобяеми крачета от квадратни тръби влизащи една в друга с плот с размери 800/500мм... Извинявам се за лошата схема, но съм по-добър с молива, отколкото с мишката на компа... Основното ми притеснение е от колко дебела ламарина да бъде плота? Мисля си за 4-5мм, но не знам доколко ще удържи... Идеята ми е освен за повече удобство, то и по-лесно постигане на троен прав ъгъл/по трите координати/ при заваряване на правоъгълни конструкции... Мисля, че плота на масата + 'прав ъгъл' и няколко стяги ще ме улеснят в това.
П.П.:Ползвам китайско инверторче, що годе добро... С 4мм електрод заварява на 160А, на 200А реже като в масло.

Та колко дебела ламарина за плота препоръчвате, за да си заварявам непрофесионално и, в същото време, спокойно върху нея?

Вземи си плоча от дуралуминий 5мм в продавалника един човек продава( http://olx.bg/duraluminievi-plochi-prodavam-i32258149 )
Предимството на алумина е, добрата маса и не се лепят пръските при заваряване. За дребни детайли е удобно, масата се подава на плота. Човека е коректен и разбран. Избра и отряза от най правото парче. Така си направих една малка работна маса за заварки от сглобяем стелаж на метро- билокси- плота стана 85х40. Ал. ламарината я захванах с винтове за парче 18мм ПДЧ.

Ето го моето работно място направих тезгяха преди около месец и малко. Ползвал съм каквото имам а плота го взех от вторични мисля че е около 5,6 мм питай каквото те интересува ще помагаме с радост

То хубаво, ама при каква темперетура се топи дуралуминия? Да не вземе да ми се разтапя като кашкавал под заваряваните детайли?! Иначе ми попадна едно парче 4-милиметрова черна ламарина, но някакси ми тънее Вие какво ще кажете? Каква дебелина е подходяща за целта?

При 600 градуса се топи, но не вярвам да нагрееш локално толкова, че да протече. На 4мм ламарина си нагрявам електродите по в края се вижда как се е огънала. Не искам да те убеждавам, сложи си обикновена ламарина, щом ти е по лесно.

Днес си направих масичката. Купих си армирана ламарина 90х45см от вторични за 20 кинта и готово... Дебелината на плота е 8,5мм, с армировката 9,5мм... дано удържи
Сега следва да си купя едно добро менгеме

Екстра е .

msotiroff написа:

Днес си направих масичката. Купих си армирана ламарина .....:

Добре си се справил. Поздравления!

Ламарината се казва: рифелова, Това не е армировка, а е направено, да не се пързаляш, когато ходиш по такава повърхност. Този тип ламарина се ползва за стъпала и площадки по метални конструкции.

Добре е работната маса да е равна, рифелната повърхност да е надолу.
Така няма да ти куцат някои по-дребни детайли при центроване по масата и ще чистиш с ъглошлайфа по-лесно пръските и прихватките по масата. Освен това след няколко почиствания, когато изпилиш ребрата, ще се наруши равнинността на масата, но тогава ще обърнеш плота и всичко ще си дойде на място...

Успехи и безаварийна работа!

На масичката виждам едни магнитни захвати - "помагалки" . Дай инфо от къде ги взе?

Професионалните монтажно-заваръчни маси са перфорирани, полирани, дебелостенни и оксидирани. И май се направени от дурал. Преди работа се пръскат със спрей, който не позволява залепването на нажежените метални пръски към повърхността. (http://products.esab.com/ESABDocs/Bulga ... 030501.pdf стр.70)
Като импровизация, много добри са дураловите плочи, които се произвеждаха в България (600х600мм - плътни и перфорирани) за двойните подове в чистите стаи.
"Помагалките" (естествено само за маси със стоманен плот), всеки може да си ги направи сам от оксидни магнити за високоговорители, като изреже на лазер по два странични магнитопровода с желаната форма (от магнитно мек материал), които се залепват (занитват) от двете страни на магнита. Фирми за лазерно рязане на ламарина - бол! Ст.3, като материал за магнитопроводите, върши добра работа. Има вариант да се ползват и целите глави на говорителите, като мембраната и шпулата се бахтисват, а процепът се запълва с епоксидна смола.
Тези "помагалки" съм ги правил от малки говорители преди 15 години и се ползваха за ситопечат на формон върху печатни платки (за SMD компоненти). Известна трудност представлява пробиването и нарязването на проходните резби в центъра (използват се за допълнителнителните крепежни детайли), поради по-високата твърдост на метала.
За заваръчните маси добро решение е и допълнителното им покриване с тънка стоманена ламарина, която при компрометиране от продължителното заваряване може да се сменя лесно.