При всички случаи,ако е обикновен патрон по добре нов.
Но ако е за упражения в сръчност-става.
Първо трябва да се разглоби патрона.
При всички положения трябва да имаш стария ключ.
Иначе става много сложно и нерентабилно.
Има едни зегерки от двете страни на езичето.
Трудно се вадят.
След като се извадят излизат двете цилиндърчета.
Да не се разхвърчат пружинките.
Трябват резервни щифтове.Стават по дълги от стар патрон,или бронзова тел с подходящ диаметър.
Върха към ключа трябва да е заострен с ъгъла на прорезите на ключа.
Слага се ключа и се нареждат новите щифтове.
След това се изпиляват до нивото на цилиндъра.
Добре е малко да им се вземат ръбчетата останали от пиленето.
После идва трудното-завирането в патрона.
Прави се от стоманена тел от пиано Г образно огъване.
Поаставят се пружинките в патрона,след това един по един спомагателните щифтове
и се подпират с телта.Като се наредят всичките поднася се цилиндъра с ключа
и внимателно се вкарва цилиндъра избутвайки телта.
След това се слагат зегерките.
За всичко това са необходими инструменти,менгеме и умения.
Това са ми спомени от моите смени на комбинацията на обикновен патрон..
Не претендирам за голяма достоверност.Но резулта е бил винаги положителен.