зидана пещ 70 мнения

[kamata]

Доколкото схванах въпроса доста отдавна, става въпрос за зидана пещ, полусферична. Това, което аз съм виждал като малък, сега може да се види евентуално само в музей. На времето във всеки селски двор имаше такива пещи. Но в градовете не съм виждал. И не се сърдете, ако няма информация по въпроса, защото повечето от пишещите тук са родени и отраснали в град, пък и възрастта им е такава, че е нямало от къде да видят това. Възможно е и да греша. Мога да се опитам, и ще направя материал по спомени, със снимки/ по чертеж/,но ще го постна само с името, с което съм известен тук - Стефан. Даже и да е компрометирано!

[velsi]

Зидането на пещ не е трудно, но налага ли се? И колко често ще се използва? Според мен няма смисъл от това.

[Transporterr]

[8180]

За желаещите мога да уредя посещение на село край Севлиево и визуално запознаване със забравената "класика" в жанра. Може и да се намери някой, който да каже някои тънкости.
Там е доста по-различно от показоното по-горе. Конструкцията е полусфера. Не съм сигурен, но май е от някъкъв кирпич. Измазано с глина вероятно местен патент. Отворът по-малък - колкото за голяма тава и корито по късата страна. Кумина е отпред над традиционното огнище. Димът при "напалване" излиза през предния отвор. Някъде отзад има малък отвор за да влиза въздух. След "напалването" и мятането на печивото двата отвора се запушват мисля с тесто. Търсят херметичност.
В модерния вариант вероятно това е задължителната клапата в кумина, за която споменава колегата.

[Стефан]

Ще се опитам накратко да обясня как аз виждам изграждането на зидана пещ. Не е задължително да се съгласите с мен. Това е моето виждане по въпроса.

Започва се с избора на място. Трябва да е на завет/т.е. да не духа вятър /, най-удобно е около барбекюто. Най-напред се прави основата. Може да е отлята бетонна плоча, на височина от нивото около 40 см. Още по-добре е, ако се иззидат стените от по-едри камъни, и отгоре се наредят по-дебели каменни плочи. Под плочите се оставя или кухина, или може да се постави по-дебел пласт вата.
След като основата е готова, се пристъпна към изграждане на горната част на пещта. От снимката, правено по чертеж/ от спомени / се вижда, че първо трябва да се оформи полусферично скеле от отпадъчен дървен материал. Може правилната сферична форма да се дооформи с полиуретанова пяна, стиропор, или каквото се сетите. Единственото изискване е, че след изграждането на пещта това скеле трябва да се разглоби и извади през предния отвор.
Започва се със зидане на три реда обикновени единични тухли / още по-добре е от огнеупорни / в кръг около скелето, като се предвиди отвора с размери 600х500. Следващите редове тухли се зидат по показания на чертежа начин/ радиално /, докато се затвори и последния ред и се оформи повдигната полусфера.
Иззиданата по този начин пеш се термоизолира чрез плочи от вата, поставя се рабицова мрежа, и се измазва отвън. По желание може да се облицова отгоре с различни орнаменти за красота.
След окончателното изсъхване на конструкцията се разглобява и изважда скелето отвътре. Оформя се предния капак, като може да му се направи и метална каса за плътност.
Изработва се кръгла метална скара от две половини, всяка от които е с три крака, с обща височина около 150 мм. Двете части се монтират през отвора вътре в пещта.
Това е за сега. Успех с изработването.

[apis1964]

добре си се насочил,само ,че дървеното скеле вътре в пещта не е необходимо да го вадиш,просто като стане пещта готова и запалиш вътре огън ще изгори,на пещта се правят отвори откъдето да излиза пушека при горене ,иначе всичко ще стане само сажди,след като се нагрее пещта достатъчно и се сложи нещо за печене тези отвори се затварят,предните метални капаци се замазват с глина или тесто при печене,

[popoci]

Имаше вариант вместо скеле да се пълни с пясък успоредно с реденето на тухлите - това за полусферична пещ. Иначе съм виждал такава в ресторант Пчела в Лозенец.

[apis1964]

Имаше вариант вместо скеле да се пълни с пясък успоредно с реденето на тухлите - това за полусферична пещ. Иначе съм виждал такава в ресторант Пчела в Лозенец.

пясъка се мокри и се трамбова,придава се вътрешната форма на пещта и се редят тухлите.
неудобството е в това ,че трябва да изгребеш пясъка и после доста дълго време ще има песъчинки в печеното,а и е по трудоемко отколкото дървеното скеле

[apis1964]

http://www.ka6tata.com/articles.php?art ... %2005/2006

[apis1964]

Битовата пещ отдавна е загубила основното си предназначение – изпичане на хляб. Тук-там са се запазили все още стари пещи, в които майстори хлебари произвеждат вкусен ръчен хляб. Срещу скромна сума изпичат и месо. Но поради трудоемкостта на занаята са обречени на изчезване. През последните десетина години все повече финансово състоятелни българи предпочитат да изградят подобни съоръжения в домовете или дворовете си. Днес пещите се използват основно и единствено за приготвяне на месо. Затова много удачно се комбинират със скара. Но за да се направи такова съоръжение, са необходими много условия. И финансови, и материални. На следващите редове ще обърнем внимание само на някои технически особености и на грешки, които се допускат при изграждането им.

Пещ и огнище за скара се изграждат монолитно. От метал се изработват само вратичката на пещта и скарата. Коминът за тях е също монолитен. Това трябва да се има предвид, защото общият им товар е голям и това налага да се направят здрави фундаменти под тях. Ако са на терен, дълбочината на фундиране трябва да бъде 70-80 см заради зоната на замръзване на почвата. В сграда - конструкцията трябва да позволява подобно натоварване.

Разполагането едно спрямо друго на пещта и огнището е взависимост от мястото. При по-голямо пространство пещта се ситуира отстрани на огнището, със самостоятелен отвор и комин. По-икономичното и стегнато решение обаче е, когато отворът на пещта е в гърба или в страничната стена на камината.Така се пести място и се използва един комин. Особености по огнището няма. Поне не е нещо различно от камина. Само трябва да се прави сметка дали ще се ползва само за скара, или ще бъде и камина. В първия случай височината е по-голяма – до 85-90 см. А когато се иска огнището да бъде и камина, за да се ползва удобно, се разполага на височина 30-40 см. Най-трудната и важна част е изработването на пещта. Тук се правят най-много грешки. Работата ґ е цикличен процес – нагряване, изстиване. Печенето се осъществява с акумулираната топлина в дъното и стените. Оттук се прави и простият извод, че те трябва да бъдат максимално монолитни и изпълнени с материали, които освен че са огнеустойчиви, трябва и да могат да акумулират и отдават топлината от огъня.

Преди, в миналото, материалът е бил кал, но днес се използват шамотни огнеупорни тухли. За да се постигне висока акумулация на топлина, под дъното обемът се пълни с пясък. Дебелината на пласта е около 50 см. В него може да се разбъркат 3-4 кг готварска сол – за антисептично действие. Масово се допуска грешката, че не се прави масивно дъно. При тънки стени и дъно не е възможно да се натрупа достатъчна топлина за изпичане. Другият важен извод, който се налага от функционирането на пещта, е, че трябва да се запази максимално натрупаната топлина. Това се постига с топлоизолация. Най-подходящата е минералната вата. Тя издържа на толина и същевременно позволява на стените да дишат. Дебелината на слоя трябва да бъде 8-12 см. Липсата й води до бързо охлаждане на фурната и недоизпичане на печивото.

Това са най-важните детайли. Има ред други тънкости. Всичките обаче не е възможно да бъдат описани в рамките на една статия, а и не е редно да “вземаме хляба“ на майсторите.

След като работата е свършена и майсторът си е тръгнал по живо, по здраво, трябва да се изчака около месец, за да изсъхне добре зидарията, преди да се запали първият огън. Първоначално се започва с по-слаб огън. През няколко дни се пали отново. При всеки следващ път огънят се засилва. След петия-шестия път може да се прави същинското опалване на фурната. То се прави в продължениа на 2-2,5 часа. Времето е различно за различните пещи. Дали е готова се познава по цвета на стените. Щом побелеят, значи може да се пристъпи към печене. Обикновено жарта се изважда навън и се слага тавата с месото. Технологията на процеса е много интересна, но е тема за друг разговор. Режимът на експлоатация на съоръжението се усвоява с времето.

Първите няколко опита обикновенно са неуспешни. Затова не канете гости. Ще си спестите немалко иронични подмятания. Не бива обаче да се обезкуражавате. Удоволствието, което ще изпитате някой ден от добре приготвеното агънце, ще ви накара да забравите всички усилия. И тогава ще разберете, че инвестицията си е заслужавала.



Автор: арх. ДЕЯН РИНКОВ