AntonBM написа:Функцията на буферният съд е да осигурява оптимален режим на работа на котела, като му позволява да работи на номинална мощност, дори когато инсталацията няма нужда от цялата произведена от котела топлина и да удължава времето за отопление на сградата, когато котела изстине. Има различни схеми на свързване, но аз препоръчвам тази дадена по-долу. Тя е една и съща, но разписана при горящ котел на пълна мощност и когато той е изстинал. Освен температурите съм дал ориентировчни стойности и на дебитите, но те се променят в зависимост от температурата на топлоносителя. Схемата е с 2 помпи – една вътрешно котелен байпас и друга за инсталацията. Тази на котела е комбинирана с термостатичен вентил гарантиращ минимална температура на връщащата се в котела вода. Помпата се включва при загряване на котела. Другата помпа осигурява циркулацията във вътрешната инсталация и с нея се тегли от буфера, когато котела се изключи от схемата. В случая тя е комбинирана с пропорционален 3-пътен мотор вентил със задвижка, която осигурява константна (постоянна) температура на топлоносителя. Така е, защото регулацията на температурата на помещенията се прави от стайни термостати на вентилаторни конвектори. Друг възможен вариант е този 3-пътен вентил да се регулира по температурна крива в зависимост от външната температура – удачно е за отопление с радиатори без термо-глави. Може и ръчно да се настройва без задвижка на определено съотношение на смесване, но това не е много практично.Здравейте,
Най-простото описание е:
На схема 1 част от топлоносителя отива за инсталацията, а друга се натрупва в буфера. Котела работи на 100% - 18 kW, на инсталацията и трябва най-много 14 kW – разликата се запазва в буфера.
На схема 2, котела е изстинал, но буфера вече е загрят. Отоплението продължава до пълното изстиване на буфера.
Предимството на тази снема пред други подобни е, че отоплението започва веднага след запалване на котела. При други схеми, които съм виждал, за да започне отопление на къщата, първо трябва да се загрее буфера. Не, че и те не работят, но тази си я харесвам повече.
поздрави за схемата (от 1 ва страница на въпросната тема)! Доста добре е разпределена! Смятам да я изпълня на 90 % - реално единствено подредбата виждам по малко по - различен начин. Чудя се обаче, какво ли ще стане, ако въпросния буфер е 500 л. и има една серпентина - изпляскваме два по 2.5 кв. м. или три колектора по 2 кв.м. и в преходните сезон котелът реално ще се пали на два - три дена
котела ми е Дакон Дор 16, а отоплителната нужда на цялата сграда в завършен вид след направта на изолация и монтирането на допълнително три алуминиеви радиатора (смятам да са с термоглави) в спалните ми ще бъде около 10 кВ (в момента използвам част от къщата, чиято отоплителна нужда е около 6 - 7 кВ, нямам външна изолация)
Системата ми в момента се състои от два вентилаторни конвектора, бойлер със серпентина (120 л.) и две лири в банята и тоалетната
Както някъде в темата срещнах цитат от немския закон на всеки кВ отоплителна нужда по 55 л. вода в буфера, дали обаче, ако монтирам панелите няма да е по добре въпросния буфер да бъде ...да речем 800 л.?? (разбира се на 800 л. буфер поне един панел повече)
смятате ли колеги, че ще бъде достатъчно ефективно за да се оправдае инвестицията в следващите няколко години?!
ПС:далеч съм от мисълта, че изпълнявайки схеата по - горе едва ли не няма да купувам въглища следващия сезон, но поне да си спестя паленето и дискомфорта от високата температура в стаите през преходните сезони