Водно подово отопление 3351 мнения

[syncho]

Не ме разбирай погрешно, аз съм с 2 ръце за подовото. Но както казваш "специфични обекти, различни диаметри тръби, брой кръгове, помпи" и т.н. и за това си смятаме всеки обект, за да няма изненади, а дебитомерите ги използваме, за да нагласим съответния дебит за всеки кръг, който при всеки обект съответно е различен. Ти би трябвало да си наясно с това. Няма как апартамент с апартамент да е еднакво, освен ако не са еднакви самите апартаменти, но дори и тогава понякога има разлики.

5см се прави най-често в баните, защото дава малко повече мощност, макар че често и това не е достатъчно и се налага допълнително да се слага лира. Именно при изчисленията се избира стъпката, след като се сметнат топлинните загуби (изолации, дограми, стени, разположение, климатични зони и т.н.) и необходимата тепмература в даденото помещение. Баните няма как да са на 21С. Ние стандартно ги смятаме на 24С примерно.

А това, което си дал е инфрачервено най-вероятно газови излъчватели, които работят на доста по-висока температура на тръбите, които излъчват . И такива сме правили не малко, но е доста по-различно от подовото, за това не мисля, че е добро сравнение.

[Hursa]

Не, че няма

Има да, но не е реализирано както подовото (ако вградим тръбите в тавана нама да получим такава "картинка"). А даденото са рекламни картинки на инфрачервеното отопление и също са спорни.
Но продължавате ли да твърдите това?

Конвекция при водно подово съшо няма, това е чисто лъчево отопление.

[LazarGanev]

Hursa, не се хващай за думата - естествено, че има минимална конвекция, иначе кой ще изравни температурата по височина? Иначе има и стенно отопление, и таванно отопление/охлаждане, но по-рядко се ползват.

[Hursa]

Не, точно за това е спора, не е минимална според мен. Да, конвекцията не е така интензивна, както ако отопляваме с конвектори или радиатори. Но и излъченото от радиаторите също съвсем не е за пренебрегване. Докато предаването на топлина, чрез конвекция е пропорционална на температурната разлика между въздуха и топлообмената повърхност. Излъчването е пропорционално на четвъртата степен на температурата на повърхността (в Келвин). Така, че единица площ на пода ще излъчва по слабо от еденица площ на радиатора ("външна" повърхност) при температурите характерни за радиаторите и подовото – при други равни условия. Относителния дял на излъчването при подово може да е по-голям от дела му при „радиаторно” отопление – но това съвсем не го прави „лъчисто” отопление. Конвекцията съвсем няма да е минимална покрай прозореца, няма да е минимална и покрай външна стена, най-вече ако не е добре изолирана. Ако тавана не е добре изолиран също няма да имаме „минимална” конвекция.

[LazarGanev]

Да правиш подово без изолация е все едно да сложиш каруцата пред коня. Подово се прави обикновено в нови жилища, преди да се направи замазката, а ново жилище без изолация няма. Разбира се има случаи, когато на старо жилище новият собственик решава да изхвърли всичко, да изрови замазката, да смени дограмата и да направи подово, ама нали се сещаш, че тогава парите за изолация не са проблем ? Да, излъчването от единица площ на радиатора е по-голямо, отколкото единица площ на пода, но защо трябва да пренебрегваме разликите в площите . В крайна сметка подовото само (или основно) с излъчване, постига това което радиаторът постига с излъчване+конвекция, и то голяма конвекция. Както казах конвекцията е резултат от големи разлики в температурите, а при подовото няма такива. Затова то се води лъчисто отопление.

[Hursa]

Не, конвекцията не е в резултат на големи разлики в температурите, а въобще на някаква (температурна) разлика. Също както топлопроводността, също както лъчистия топлообмен. Когато стените са добре изолирани - ще има слаба конвекция, но тогава ще има и "слабо" отопление. Стените и тавана ще бъдат със сравнително висока температура, съответно резултатния лъчист поток от пода към тавана и стените - пропорционален на разликите в температурите им ("повърхностните" температури, освен ако не са "прозрачни" за дълговълновото инфрачервено излъчване) в 4 степен, също ще е "слаб".

[LazarGanev]

Така е

[Hursa]

Но тогава, защо го наричате "лъчисто" отопление. Всъщност "лъчистата" съставляваща ще се понижи по значително отколкото конвективната при добро изолиране на ограждащите помещението конструкции
(пс Една печка на дърва, на която повърхността е нагрята до около 200 градуса, ще излъчва повече от под с "подово" но пак не я наричаме "лъчисто" отопление.)

[LazarGanev]

Не го наричаме ние, така се води навсякъде . Конвекцията при подовото е със затихващи функции, затапва се. При радиатора водата влиза 60, излиза 40*С, т.е. въздухът се нагрява до 40-45 и отлита към тавана, ама долу си е 20. Горещия въздух на тавана по-бързо изстива, пада надолу, как се загрява до 40, излита нагоре и така. При подовото като е 28*С пода, въздухът 25 долу, на тавана колко да е - малко по-малко. Погледни температурната графика на Овентроп, същата я имам някъде и от Рехау - по цялата височина температурата е еднаква, кой да създаде конвекцията?

[Hursa]

Въздуха практически не се затопля от лъчението - той е прозрачен (почти идеално) за нискотемпературното излъчване на отоплението (и не само) - особено за слоеве от няколко метра. Т. е. въздуха в помещенията се нагрява само от контакта си с по-топли тела – по-топлото тяло е пода при подово, както е показано на картинките, които сте дали. Затопля се от пода и конвективно се издига. Въздуха около тавана, както е дадено на картинката – е по хладен, с по-висока плътност от въздуха под него – каква сила би го държала около тавана? На картинката е даден осреднен „вертикален разрез” на температурите (предполагам). Картината ще бъде различна около прозореца, около външна стена, в ъглите на помещението. „Хоризонталния разрез” на температурите в помещението ще е различен – ако помещението е с една, две,три или четири външни стени и ако има прозорци на тези стени. Около външните стени, около прозореца, особено при външните ъгли – ще има низходящи потоци въпреки топлия под - под тях. И защо смятате, че „лъчистото” отопление е по-добро.