Това за затворена ли система ми говориш? Ако е за отворена ,защо разширителя го слагаш на студената вода , нали при отворена се слага на топлата на най високата точка? И при отворена ако спре тока какво става, помпата като спре не пропуска водата?
Най - вълнуващия въпрос зимно време.
yanis7373
- специалист
32 мнения в "Предимства на затворената пред отворената система"
filmatoplo
- майстор
- Мнения: 17833
Явно никой не ги разбира тези отворените системи -(термосифонните гравитачните ) без помпа .Те се правят по 2 начина -единия е когато директно от котела топлата тръба 2 цола се качва на тавана до разширителния съд , точно преди него се разпределя с нисходящи наклони за да поеме надоло към радиаторите и се включи в тях в горната им част .От долната част на радиаторите пак с нисходящ наклон тръбите слизат в мазето и се събират в една тръба пак 2 цола която влиза в най ниската точка на котела .Това за 1 етаж , но ако има други етажи радиаторите се свързват за образувалиа се щранг с тръби със съответните наклони . Така направена системата не се нуждае от помпа и ако е сметната точно работи в диапазон 80-60 и 90-70 . При тази система съда не играе охладителна роля а само подържа ниво течност и определено статично налягане .За мощност 30-50 киловата съда е не по малко от 100 литра и към него се свързват 3 тръби , най отдоло главната топла от котела ,точно до където ще се пълни съда се слага сигнална тръба която слиза до котелното и завършва с кран , 10 сантиметра над тази тръба в съда се слага преливна тръба която служи като отдушник на системата и при нужда от там изтича теяност -свързва се към канализация .Задължително съда се топлоизолира .Втората система се прави с разпределение в мазето с тръби 2 цола които тръгват от котела и нагоре към радиаторите се качват щрангове и с наклони се свързват с тях .Сега тук е разликата в свързването на съда с котела и ролята му на охладител .Съда също е в най високата точка на системата но в него се забиват 4 тръби в този ред -от най долната точка на котела с тетка от тръбата идваща от радиаторите се качва до съда и влиза в най долната му точка 2 цола,втората тръба влиза в съда точно до където ще му е нивото и слиза в котелното и завършва с кран 1,2цол, третата тръба 2цола тръгва от горната точка на котела от тетка от тръбата подаваща към радиаторите и отива в съда 10 сантиметра над втората тръба ,четвъртата тръба преливната -отдушника 10 санта над нея . Ако нещо се оплеска топлата вода или пара се качва директно горе в горната част на съда и става кръг в съда студената вода пък слиза към котела и го охлажда . При нормални условия това не става защото в съда между двете тръби има 10 санта разтояние въздух .Сега разбрахте ли . 
илко илиев
- специалист
- Мнения: 343
това дето го е написал колегата е съвсем правилно,но това е с горно разпределение,а затова че помпата не пускала вода като спре тока не е вярно ,ако някой е разглобявал ще види че вътре има отвор почти 10-14мм. и водата си минава.а за отворена система и ако е котела в маза аз слагам разширителя на тудената вода.по горе съм го написал
илко илиев
- специалист
- Мнения: 343
а на една система от 6-7 радиатора колко е водата?а аз тиказвам че е толкова но аз съм отварял преди3-4г.може и да е 20мм.не си спомням.но съм сигурен че минава
EmoZ
- специалист
- Мнения: 430
Хахаааа, filmatoplo, много от рано ги подбра, горно разпределение, долно разпределение, рано е още
, виж че асоциират това с мястото на разположение на разширителния съд
.
Отворените съдове се монтират над най-високо разположените отоплителни тела, топлообменници и разпределеителни тръбопроводи. Височината над отоплителните тела се определя според начина на свързване на съда към отоплителната инсталация.
Само да вметна една две забележчици:
1. Разширителния съд има два обема: пълен и работен, пълния се определя според работния обем и конструктивните особености на съда (форма, начин на свързване), работния обем на съда се определя според обемното разширение на водата в отоплителната система, което зависи от обема на водата и температурният режим на работа на системата. Работният обем се смята, а след това се подбира съд.
2. В системите с естествена циркулация, циркулацията се осъществява за сметка част от вътрешната енергия на топлоносителя, градиент на тоя процес е плътността на топлоносителя, която стойност е обратно пропорционална на неговата температура. Затова при тези системи от съществено значение е правилното оразмеряване на тръбната разбодка, като в общия случай (средно взето) обема на тръбната инсталация има около два пъти по-голям обем от този на инсталация с принудена циркулация (помпа) при една и съща топлинна мощност (както и filmatoplo е обяснил). Резонно е да се очаква, че това ще се отрази на работния обем на разширителния съд.
3. Една инсталация се оразмерява и разработва като топология на тръбните трасета, съобразно предварително избран тип (отворена, затворена, гравитачна, с принудена циркулация) номинална топлинна мощност, температурен режим и вид на топлоизточника, вид на отоплителните тела и др. Поради тази причина промяната на вида на изградена отоплителна инсталация не винаги е възможно без тоталното и преработване, т.е. система работеща с принудена циркулация не може да заработи като гравитачна система с естествена циркулация, само чрез спиране/премахване на помпата. В контекста на по-горните въпроси според мен е абсолютно безмислено проектриране и изграждане на гравитачна система, която има и помпа, като е проектирана да работи гравитачно 'за всеки случай'. Какъв е смисъла на помпата недоумявам, като системата, така или иначе, ще работи във всеки случай гравитачно.
4. Въпроса дали ще преминава топлоносител покрай работното колело на спряла центробежна помпа е абсолютна безмислица, естествено че ще преминава, въпроса е по-точно: колко топлоносител ще преминава и ще има ли надеждно охлаждане на топлоизточника (котел, камина, каквото е) - отговора е не във всички случаи, някъде в някоя система може и да стане.
Успех.
Отворените съдове се монтират над най-високо разположените отоплителни тела, топлообменници и разпределеителни тръбопроводи. Височината над отоплителните тела се определя според начина на свързване на съда към отоплителната инсталация.
Само да вметна една две забележчици:
1. Разширителния съд има два обема: пълен и работен, пълния се определя според работния обем и конструктивните особености на съда (форма, начин на свързване), работния обем на съда се определя според обемното разширение на водата в отоплителната система, което зависи от обема на водата и температурният режим на работа на системата. Работният обем се смята, а след това се подбира съд.
2. В системите с естествена циркулация, циркулацията се осъществява за сметка част от вътрешната енергия на топлоносителя, градиент на тоя процес е плътността на топлоносителя, която стойност е обратно пропорционална на неговата температура. Затова при тези системи от съществено значение е правилното оразмеряване на тръбната разбодка, като в общия случай (средно взето) обема на тръбната инсталация има около два пъти по-голям обем от този на инсталация с принудена циркулация (помпа) при една и съща топлинна мощност (както и filmatoplo е обяснил). Резонно е да се очаква, че това ще се отрази на работния обем на разширителния съд.
3. Една инсталация се оразмерява и разработва като топология на тръбните трасета, съобразно предварително избран тип (отворена, затворена, гравитачна, с принудена циркулация) номинална топлинна мощност, температурен режим и вид на топлоизточника, вид на отоплителните тела и др. Поради тази причина промяната на вида на изградена отоплителна инсталация не винаги е възможно без тоталното и преработване, т.е. система работеща с принудена циркулация не може да заработи като гравитачна система с естествена циркулация, само чрез спиране/премахване на помпата. В контекста на по-горните въпроси според мен е абсолютно безмислено проектриране и изграждане на гравитачна система, която има и помпа, като е проектирана да работи гравитачно 'за всеки случай'. Какъв е смисъла на помпата недоумявам, като системата, така или иначе, ще работи във всеки случай гравитачно.
4. Въпроса дали ще преминава топлоносител покрай работното колело на спряла центробежна помпа е абсолютна безмислица, естествено че ще преминава, въпроса е по-точно: колко топлоносител ще преминава и ще има ли надеждно охлаждане на топлоизточника (котел, камина, каквото е) - отговора е не във всички случаи, някъде в някоя система може и да стане.
Успех.
filmatoplo
- майстор
- Мнения: 17833
Да Емоз ме допълни , сега поне им стана ясно . По принцип в големите котелни не може без надзор или си е направо задължителен параджията да седи там при работа на котлите . Миналата година кметството не си плащало тока ,и шефа на местното енерго преди да влезе в стаята на кмета да му връчи заповед за спиране на тока го спрял наистина . Но през това време котела с твърдо гориво вдига 120 градуса и в кметството започва земетресение -всички тръби дрънчът и разширителния съд се спуква и тече вода по стълбите . И това става точно когато кмета и шефа на енергото се карат в кметската стая за дължимата сума за тока. Параджията се бил запилял нейде и няма кой да върти кранове на байпаси и др , аз лично съм виждал котелното и знам че без ел захранване или юпс няма спасение за горното чудо.Сега май има .
filmatoplo
- майстор
- Мнения: 17833
И на друг случай съм бил , на горското управление котела го палят за първи път през сезона , но така се случва че помпата е с клеясал заседнал ротор .Котела гори -радиаторите лед , случайно ме вижда един от директорите на горското на който съм правил у тях парно - така и така ми обяснява спешно.Като първо отидох в стаите , понеже той миказва че всичко е ок -котела гори , помпата работи но радиаторите студени - първо предположиш че може да има въздух по тях -и тогава започна земетресението , всички тръби дрънчаха към разширителния съд .Бегом към котелното да погасяме огъня с вода . Пипам помпата - бучи и грее , одвих болчето отпред и останових повредата -свалихме я и рестартирахме работното колело и ротора . Монтирахме я пак и готово . Помпа Грундфос 32-80 .Въпреки че имаше байпас с възвратна клапа да отвори при нужда - нищо не помага при 70 киловата котел на 120 градуса . 
Тема "Предимства на затворената пред отворената система" | Включи се в дискусията:
Сподели форума:
Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:
Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook:
Имаш нужда от подходящ професионалист за дома?
- Преустройство, ремонт и реновиране
- ↳ Вашите ремонти
- ↳ Кухня
- ↳ Баня
- ↳ Дневна
- ↳ Спалня
- ↳ Детска
- ↳ Градина
- ↳ Коридор
- ↳ Тераса и балкон
- Направи сам
- ↳ Направи сам
- ↳ Ремонтирай сам
- ↳ Къде е по-евтино?
- ↳ Дърводелство
- ↳ Ел. инструменти
- ↳ Металообработване
- ↳ Конкурс "Направи сам 2012"
- Строителство
- ↳ Всичко за вилата
- ↳ Къщи
- ↳ Саниране
- ↳ Хидроизолация
- ↳ Пасивни и нискоенергийни сгради
- Сухо строителство
- ↳ Окачени тавани
- ↳ Преградни стени и предстенни обшивки
- ↳ Сухи и повдигнати подове
- ↳ Декоративни елементи - колони, трегери, сводове и др.
- ↳ Всичко за гипскартона и гипсфазера
- Въпроси и Отговори
- ↳ Полезни съвети
- ↳ Автомобили
- ↳ Партньори
- ↳ Боядисване и Декориране
- ↳ Вентилация, климатици и термопомпи
- ↳ Водоснабдяване и канализация.
- ↳ Всичко за ремонта
- ↳ Електротехника
- ↳ Отопление
- ↳ Газификация
- ↳ Електроника и Схеми
- ↳ Газобетон
- ↳ От всичко по малко
- ↳ Компютри и периферия
- ↳ Уеб дизайн, PHP, MySQL, JavaScript, HTML..
- ↳ Мобилни устройства, GSM-и
- ↳ Нека се запознаем
- ↳ Recycle Bin
- Статии
- ↳ Практични решения
- ↳ Качване на снимки
- ↳ Какви статии искате?
- ↳ Готварство, туршии и зимнина
- ↳ Отмора и шеги
- ↳ От нищо нещо
- ↳ Не е за вярване
- ↳ Литература
- ↳ Връзки към Интересни сайтове
- Магазин
- ↳ Препоръки и Мнения за он-лайн магазина
- ↳ Крадeни инструменти !!!

