• 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 7
Най - вълнуващия въпрос зимно време.
filmatoplo - майстор
Айде сега качи помпа 7 на червената тръба , като преди нея поставиш пак трипътен смесителен вентил с връзка към синята тръба надолу :wink: .
Чаро - Акълия
filmatoplo написа:
Айде сега качи помпа 7 на червената тръба , като преди нея поставиш пак трипътен смесителен вентил с връзка към синята тръба надолу :wink: .
Бихте ли обяснили? :?

Контактния термостат на радиаторната помпа е по-добре да е в буфера!
jorkataG - специалист
Изображение
И така готовоооооооооо :)
bigdragon - майстор
Прикачен файл:
Presentation2.jpg
Presentation2.jpg (32.21 KиБ) Видяна 3155 пъти
1.Помпата в кръга с радиаторите ще работи само когато има смисъл, т.е. когато температурата на изхода от буфера или котела е достатъчно висока, за да отоплява помещенията.

2.Трипътният вентил в кръга с радиаторите ще осигурява постоянна температура на флуида, по-ниска от тази в буфера. Независимо от температурата в буфера, която е добре да е максималната, позволяваща системата котел-буфер. По този начин постигаш максимален топлинен капацитет на буфера.

3.Моето предложение в схемата ще осигури възможност отоплението на радиаторите да тръгне, веднага след достигане на температура от котела, а не след зареждане на горната част на буфера. Печелят се 20...30 минути отопление в първоначалният момент...

ПП Жорката много бързо щрака по клавишите.
Да възможно е, това е предложението на filmatoplo.
jorkataG - специалист
определено съм бърз :) :) :)
filmatoplo - майстор
Двете схеми са верни , на Жорката е с 4тръбен буфер .
Фло - специалист
Като гледам накъде отива по сложност тази схема,ми се струва,че трябва да и се повери управлението на обучено куче от руската космическа програма и да се назначат двама милиционери да хранят кучето.Чудя се как се дават препоръки за нещо ,на което нито е изчислен работния обем,нито се знае мощността на топлообменниците,за да работи като източник на енергия. Този буфер, така свързан с термо глави и прочие/главите в тоя случай са без рамена,по аналогия от стария виц/аз бих нарекъл топлинен демфер или нещо,дето няма да позволи затопляне на радиаторите ,ама както и да е.Това си е мое мнениеза разведряване ,не ангажирам никого с него.
jorkataG - специалист
Според мен може би най-напред е важно да се уточни схемата-начина на свързване и към този етап къде е разликата в схемата ако е /както сега/ с един радиатор или с три.
Подробностите от типа на обем на буферен съд, мощност на камината и радиаторите, лира евентулно размер на тръби и т. н. не ме занимават.
По скоро ми се иска да намеря оптимална схема, за да променя сега съществуващата система в къщи.
Сегашната ми схема е абсолютно проста /моето първо творение/ и миналата зима при - 29 градуса успяваше да държи + 19 в стаите с радиатори.
затова и не навлизам чак в такива подробности за сега това че съм си я правил сам обаче не ме причислява към майсторите и затова питам и се опитвам да науча нещо от съфорумците.
Така или иначе ще продължа да питам за нещата които не са ми ясни.
Понятно ми е как се смятат мощностите на радиаторите които са ми необходимии мощноста на камина/котел които са ми необходими също ми е понятна само че не ми е ясно как се определя обема на тоя буфер и неговата евентуална топлинна мощност дали би следвало да се включи към сбора от мощности на радиаторите за да се търси и евентуален топлоизточник
тоест радиатори и лира общ сбор примерно 12КВ + резерва от още 2 КВ /няма да има бойлер/ стават 14 КВ мощност на водната риза та питам аз трябва ли да мисля и мощност за буфера евентуално или не.
Фло - специалист
jorkataG написа:
само че не ми е ясно как се определя обема на тоя буфер и неговата евентуална топлинна мощност
При липса на графици обемът на резервоарите акумулатори (V) в m3 за населените места се определя по формулата:

1,16.В.QСР.ГВ
V = ------------------------------, (1)
(тита r - тита с).1000

където:
В е коефициент; В = 4 - 6;
Q СР.ГВ - средночасовият разход на топлина за ГВБН за денонощие с най-голямо потребление, W;
тита r - температурата на водата, постъпваща в инсталацията; когато няма данни, тя се приема + 55 °С;
тита с - температурата на студената вода; когато няма данни, тя се приема + 10 °С.

Наздраве и си сметкай :partyman:п.с.не успявам да ти форматирам по -прегледно формулката,ама се сещай ,че пунктира е в средата,а и да добавя ,че кой знае защо се изисква броят на резервоарите за акумулиране на гореща вода , не може да е по-малък от два, всеки от които с обем 50 % от изчислителния обем.Мощността може да си я смяташ през специфичния топлинен капацитет на водата.При намаляване на температурата се отдава някакво количество топлина по време на процеса. Формулата за отдаденото количество топлина е Q=c.m.(t1-t2), където c е специфичният топлинен капацитет, m - масата на даденото вещество, t2 - температурата на веществото след понижаването на неговата температура и t1 - температурата на веществото преди понижаването на неговата температура (в началото на процеса).Специфичният топлинен капацитет на водата е:Вода/(H2O) 4186 J/(kg.°C) Джаул-J e равен на Ват- W.Предполагам,че стана много подробно ,описателно и досадно :drinkers:
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 7

Тема "Възможен ли е този вариант" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: