Акумулиране на енергия от термопомпа. 27 мнения

[шоп]

А за любителите на точни сметки копирам тези данни на руски:


Теплофизические свойства грунта и другие показатели расчета.

К другой геологии, без труб коллектора, где грунтовая вода как теплоноситель, один из первых вариантов.
Плотность сухой песок 1.65т/куб. мокрого, влага не водообменная 1.92 т/куб, разница 0.27, принимаем 0.2

Содержание связанной не водообменной влаги в песке 200л /куб

Теплоемкость песка удельная сухого 820Дж/кг*град, или 820х1.65=1353 Дж/литр*град или 0.376кВт куб*град.

Теплоемкость связанной воды песка 0,23кВт куб*град

Общая теплоемкость мокрый грунт без водообменной части 0.61 кВт куб*град

Пористость водообменная 20%,

Общая теплоемкость мокрый грунт вместе с водообменной части 0.84 кВт куб*град

Теплоемкость воды 4183Дж/ку*град, или 1,162кВт куб*град

Температура грунта на глубине 15м 12град.

Теплопроводность грунта 20%влажности-1.37Вт\м.г,

Теплопроводность 5%влажности-0.35Ват\м\г.

Ситуация аналогична Нидерландам, где их опыт внедрения СЭнМ для нас как образец. Наличие благоприятной геологии позволяет с малыми затратами на оборудование реализовать вводоносных пластах подземное аккумулирование тепла, так и холода.

[Hursa]

Това все пак е доста по-различно от серпентината, закопана на малка дълбочина - при нея ще има много по-големи загуби при акумулиране, особено при голяма влажност на почвата.

С нея зимата човека черпи гео енергия.

Не е коректно да се каже така. Всъщност основно черпи акумулираната топлина в грунта от слънцегреенето, както в областта непосредствено обхваната от серпентината, така и в областта под и около тази област. Ето как се изменят температурите на грунта в дълбочина в зависимост от сезона (картинката е доста идеализирана и опростена, температурата зависи от много фактори, които доста биха променили графиките, както силно зависи и от това каква е географската ширина)
Но ясно се вижда, че основното определящо температурата при тези дълбочини са слънчевото греене и температурите на повърхността.
Дори при кладенци с дълбочина десетки метри не може да се говори за геотермална енергия (ако няма т. н. "геотермален източник" наблизо) - а за пренасянето на околната топлина на грунта от водата при инфилтрирането и през него. И основното количество на тази топлина при такива дълбочини идва от повърхността, както и от там се "губи". Затова за дълбочини от около 5-6 до около 10-12 метра говорят за "противоположност" на сезоните - когато на повърхността е зима в дълбочина е "лято" (условно) и обратно - поради "бавният" пренос на топлината през слоевете на грунта.

[шоп]

Това все пак е доста по-различно от серпентината, закопана на малка дълбочина - при нея ще има много по-големи загуби при акумулиране,

Така е. Факт.
Има голяма разлика между серпентина закопана на 3м и U или коаксилални сондажи в сух грунт с дълбочина 10-20м

Във вторият случай обема на земният акумулатор може да е хиляди м3 Скоро гледах подробни данни от Канада и Испания, където есентта Т в централните сондажи достигаше 80 гр. Енергията се зарежда винаги от централните сондажи към периферните, а черпенето на топлина обратно.

Именно поради наличие на серпентина споменах, че тук няма да имаме сезонен земен топлоакумулатор, а ще се разчита до към декември например.
Всеки градус с който повишим Т на кипене повишава КОПа на ТП с 3%

Така, че наистина инвестицията е минимална, а ефекта и икономията огромна. Споменах и за подводните камъни наречени високи подземни води. Ако ги има то идеята не работи.

[Hursa]

Не само "подпочвените води" са проблем, а влажната почва от дъждове например - твърде много топлина ще изтегля докато изсъхва. Може би има варианти да се подобри акумулирането по такъв начин, но питащият загуби интерес, а и не стана ясно - как смята да го реализира.

[resistbody]

а и не стана ясно - как смята да го реализира.

Никак, да си ползва сегашната инсталация, което е невъзможно, защото са му заровени на плитко... те и затова му замръзват..

[Hursa]

Не се разбра дали са плитко. Беше написано 700 800 кв м, че покрива серпентината, което си е много, но зависи каква е къщата, ако 400 кв м например и какви са топлоазагубите и. Има и друго - част от факторите, които биха направили относително по-ефективна серпентината, намаляват ефективността, като топлоакумулатор. Например - плътен грунд, относително влажен - подобрява топлоакумулиращите му способности, подобрява топлопреноса, но увеличава топлозагубите при акумулация. Подпочвените води биха разсеели акумулираната топлина, но могат да увеличат в пъти топлината получавана от серпентината от околните области. Поставянето на серпентината в цялостна компактна област, например квадратна - би намалило загубите при акумулиране, но сегментиранато и поставяне би подобрило прихода на топлина от съседните на сегмента области. Така, че е важно, според мен, как е реализирано. Може условията в случая да намаляват ефективността на серпентината, но да намаляват до някаква степен и загубите при акумулация.

[speka_rs]

Според мен хубаво си говорим тука, ама докато не се направи експеримент едно лято, едвали ще има някаква яснота. Просто всеки си мисли от неговата камбанария, а не знаем точните параметри на нищо. Според мен само есперимента може да го покаже някакво инфо.