• 1
  • 45
  • 46
  • 47
  • 48
  • 49
  • 67
Най - вълнуващия въпрос зимно време.
AntonBM - специалист
Темата е „Отопление от слънцето, слънчеви системи”, малко сте се отклонили от нея в последните десетина листа. Вярно, че буферният съд и изолирането му са важна част от инсталацията, но има много други интересни аспекти, които може да се обсъдят. Предлагам Ви да се върнете на основната тема.
Аз отдавна се пробвам в тази насока. Направих си лична класификация (възможно е и някой друг да ползва подобна, а не аз да съм открил топлата вода), по която деля буферните акумулаторни съдове на 3 типа според това за какъв период от време ще разчитам на тях. Или по-просто казано за какъв период акумулирам топлина и я отдавам на инсталацията. Съгласно тази моя класификация аз деля буферите на:
1. Годишни – акумулиране от лятото за зимата;
2. Дневни – акумулиране от деня за нощта;
3. Месечни. Не е много коректно името, което съм си избрал...
От първите се отказах много бързо, защото се получават едни обеми, които не са невъзможни, но трудно се намират ентусиасти, които да изпълнят такава инсталация. Аз лично също не бих си направил такава инсталация на моя къща.
Ако се гони дневен баланс на акумулация за примерна къща с потребна мощност за отопление 5 kWh при средна януарска температура около 0°, (при -10° ще трябват към 10 kW), за да я отопляваме едно денонощие ни трябват 120 kW! Буфера няма нужда да акумулира всичките. През деня топлината може да се подава направо на инсталацията за нощното отопление около 70kW ще стигнат и те могат да се акумулират в буфер с обем 2000 литра при ΔТ=60-30=30°. Как обаче да произведем тези 120 kW? Среднодневното количество топлина, което попада на 1 кв.м. площ през януари е около 2400W. Значи, за да успеем да съберем тази топлина колекторите трябва да са с площ поне 50 m² (към 25 броя) и да са със 100% КПД. Такова КПД при слънчевите колектори няма. Ако са плоски през януари в този температурен режим КПД-то им е около 20% (че и по-малко), значи, за да стоплим къщата ни трябват около 125 колектора!!! С вакумни нещата са по-добре, имат по-добро КПД през януари (около 60%), та от тях ни трябват около 40 бр! Нямам изпълнена такава инсталация. Вие познайте защо.
Имам обаче изпълнени доста инсталации на къщи с от 6 до 10 слънчеви колектора и буфери от 1000 до 2000 литра. Ясно е, че колекторите не стигат за отопление през януари, но през по-топли месеци (октомври, март, април) се усеща ефекта. Проблем при тези инсталации ми е това, че няма какво да се прави отпадъка от топлина през лятото произвеждан от тези слънчеви колектори. До буфера слагам бойлера и с един 3-пътен вентил първо грея бойлера, а каквото остане слагам в буфера. През лятото обаче прегряването на съоръженията е гарантирано. Спасявам се, чрез външни басейни, ако има (за късмет на няколко места стана така), но в другите случаи трябва да се закриват колекторите с платнища.
П.П. Да кажа нещо и за месечните. Тях си ги измислих, за да се гарантира отоплението през зимните месеци в дни, когато няма слънчево греене. При тях нещата също изобщо не са розови. Все пак имал съм нещо подобно в практиката си, но инсталацията е за хотел, който през зимата има ниско потребление на топлина, а слънчевата инсталация е оразмерена за голяма консумация на топла вода през лятото с възможност за загряване на външен басейн. Буферните акумулаторни съдове са със серпентина, в която битовата вода се загрява проточно и са с обем 6х1500=9000 литра, а през зимата се отоплява малка част от хотела (рецепция и заведение) с водно подово. Проектирах го, но не знам дали го изпълниха. По изчисления нещата там излизаха...
ivanovbg - майстор
Като гледам май само ти си навътре в нещата. Аз не разбирам толкова, но пък съм богат на идеи и отворен за експерименти.

Та имам следната идея. Какво пречи например да се направи една слънчева термопомпа? Наместо в тръбата на колектора да има малко вода, през нея да минава тръба с фреон и ... Схващаш идеята нали?
Примерно хващаме 5 киловата при 3 към 1 стават 15 киловата - една част за отопление - друга за топла вода и каквото остане в буфера. Нощем почива и утре ако пак има слънце - воала :)

Лятото не би трябвало да е проблем, ако над тях се насади лозе. Под асмата е сянка и няма да прегряват тръбите. Зимата пък като паднат листата и - слънце :)

Даже може и да не е фреон, а пропанбутан, пък като не смогне чилърчето направо в котела :) Поне лесно се допълва.

За лятото може да се зарежда с друг топлоносител с оглед много по високата температура - вода, спирт...
Ahmakov - специалист
ivanovbg написа:
...Та имам следната идея. Какво пречи например да се направи една слънчева термопомпа? Наместо в тръбата на колектора да има малко вода, през нея да минава тръба с фреон и ... Схващаш идеята нали?
Примерно хващаме 5 киловата при 3 към 1 стават 15 киловата - една част за отопление - друга за топла вода и каквото остане в буфера. Нощем почива и утре ако пак има слънце - воала :)...
Ако се пробваш в научната фантастика, ще имаш успех. В реалния живот, това няма как да се случи. Термопомпата не генерира топлина, а само пренася. Та като хванеш 5 киловата, ще пренесеш 5 киловата с разход 1-2 киловата и ще получиш 6-7 киловата.

AntonBM, нарочно или без да искаш пропусна да споменеш, с каква и колко дебела изолация са:
1. Годишните – акумулиране от лятото за зимата;
2. Дневните – акумулиране от деня за нощта;
3. Месечните.

Относно това, дали куба е сфера... И тук има същия ефект... По методиката дадена от Evgeniy направих изчисления за сфера, като само промених диаметъра на сферата на 1м, дебелина на стената 6мм и ламбда на стомана 53 и температурна разлика 80С на 10С. Това са картинка с формулите по които е направено изчислението и таблица с някой стойности. Защо работя по външни размери? Конвективния топлообмен между изолацията и въздуха, става по външната повърхност при определена стойност на алфа на въздуха и резултата е точен. Ако работя по вътрешна, трябва да правя корекция с коефициент отчитащ дебелината на изолацията, т.е. коствено да го определям този коефициент, което не е много точно. Но на края трябва да получа пак същия резултат. Ако не е същия, грешката трябва да се търси в коствено определения коефициент. Тук при сферата, няма ръбове и върхове и по този начин грешката допускана при тяхното определяне се избягва. Оцветеното в зелено е за оптималната дебелина на изолацията, в червено е за 1м и отговаря на стойностите от формулите на картинката. Та сега пак вие сте на ход, къде и какво, мислите че бъркам този път.

Прикачен файл

sphera.JPG
sphera.JPG (39.47 KиБ) Видяна 2716 пъти
ivanovbg - майстор
Ahmakov написа:
Ако се пробваш в научната фантастика, ще имаш успех. В реалния живот, това няма как да се случи. Термопомпата не генерира топлина, а само пренася. Та като хванеш 5 киловата, ще пренесеш 5 киловата с разход 1-2 киловата и ще получиш 6-7 киловата.
Уж разбираш от топлотехника, а не си наясно че 5 киловата при 10С са едно, но 7 киловата при 80С са си вече използваеми.
Ся почна да отричаш и термопомпите ли? Нали имат СОП и разни подобни. Не се ли умножава СОП-а по мощността? :?

А като цяло не виждам причина да не се реализира. В режим отопление СОП- а е най висок през деня и взимайки топло от слънцето една част я натрупва в буфера за нощно ползване.

Лятото пък е обратното - трупа студ през нощта за да я използва през деня.

Та ако някой ми направи примерен топлинен баланс на система и особено без фреон бих се заел с реализацията. Засега имам само асмите и 500литров буфер. :-D
idunno - специалист
Като чета и разбирам защо казват хората, че незнанието е благодат :)
2v6 - майстор
ivanovbg написа:
...
А като цяло не виждам причина да не се реализира. В режим отопление СОП- а е най висок през деня и взимайки топло от слънцето една част я натрупва в буфера за нощно ползване.

Лятото пък е обратното - трупа студ през нощта за да я използва през деня.

Та ако някой ми направи примерен топлинен баланс на система и особено без фреон бих се заел с реализацията. Засега имам само асмите и 500литров буфер. :-D
Ето ти примерен "топлинен" баланс:
http://www.napravisam.bg/forum/viewtopi ... 57#p278757

Изображение
ivanovbg - майстор
Тука нещо бъркаш - мога да не разбирам от топлотехника,но...

При втория вариант топлоносителя ще се отнема при 10градуса примерно, а не при 60 - КПД-то колко ще е?
Колко енергия се иска да затоплиш водата до 60 градуса и тази енергия не може да се ползва?
И ще ме убеждаваш че е същото? :?

П.П. Ясно само качвам КПД-то на към 95%. Пак е нещо но е малко.
Evgeniy - майстор
Ahmakov,
Благодарности за труда, това исках да разбера и аз, като всички питащи. Смущава ме само представата ми, че по пътя на топлинния поток той среща последовтелно следните съпротивления - кондуктивно в стената+някакво преходно м/у двете повърхности + кондуктивно в изолацията + конвективното от крайната повърхност. Както и да комбинирам линейното нарастване на кондуктивното с квадратично намаляване на конвективното не мога да видя оптимален минимум на загуби, а само критичен радиус на намалено сумарно съпротивление. Но може би представата ми е грешна.

Иванов, :)
Кажи ми какъв КОП гониш и какъв е смисъла да вкарваш ток да преобразуваш 60 градуса входяща температура в 60 градуса изходяща? Имай предвид че площта на външното тяло и дебита му е в пъти по-голям от вътрешното.
idunno - специалист
Ще ми се, да подкрепя колегата Ахмаков в усилията му:Няма значение дали е сфера, цилиндър, куб или обикновен паралелепипед.В някои източници се дефинира като -steady state heat transfer.Как го кръщават аглоезичните не е важно.Ще разгледам само примера за цилиндър, защото е практичски оринтиран (тръби изолирани неизолирани,буфери(пренебрегвайки дъната и стойките)).Такаа оптималната изолация- имаме уравнението:
R(total)=(ln(r(изолация)/r(тръба))/2*п*k*L)+1/(2*п*r(изолация)*L)*h
Не е много трудно човек да се досети,че на тази функция, на която като увеличаваме радиуса на изолацията увеличаваме и съпротивлението R и намаляваме топлинния поток, но до един определен момент,защото R-f(r(изолация)) е намаляваща и после нараства ( който не вярва да отваря книжките по математика).Нас ни интересува минимума на тази функция- оптималната изолация, при която топлинният поток е минимален.След някои преобразования(диференцираме функцийката) достигаме до извода, че търсеният минимум е R(оптимално)=к/h.С други думи оптималната изолация.Не че не може да увеличаваме r(изолация), да кажем на 30,60,100 см.С това ще увеличим външната повърхнина, а оттук и конвективния топлообмен с околния въздух.И си е меко казано безмислено(може би има смисъл за пара все пак като се замисля).Същото заключение важи и за стена и за сфера и на всичко за което може да се опише с някаква функция.
ivanovbg - майстор
Имах в предвид 10 ->60. Колектора да е студен, но само му се вдига КПД-то на колектора и нищо не се печели съществено.

Май по ефективно ще е да си боядисам черна и облицовам цялата южна стена с поликарбонат.
  • 1
  • 45
  • 46
  • 47
  • 48
  • 49
  • 67

Тема "Отопление от слънцето, слънчеви системи ." | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: