• 1
  • 2
Най - вълнуващия въпрос зимно време.
alsted - майстор
Някак си не ми звучи логично да има връзка между двете неща. И все пак прави ми впечатление, че когато е пусната помпата през нощта, на сутринта няма живо въгленче. Когато не е - почти винаги има жар. От една страна си мисля, че при по-интензивен топлообмен (пусната помпа) тягата в кумина ще е по-слаба, тъй като газовете са с по-ниска температура. От друга - темперетурата в горивната камера ще е по-ниска, което би трябвало да е предпоставка за по-ниска скорост на горенето (като химичен процес - скоростта е правопропорционална на температурата). А реално се се получава обратно. Някой би ли могъл да обянси от къде идва разминаването или може би грешката е в разсъжденията ми?
VLADO66 - майстор
Комина се охлажда по-бавно от котела/освен ако не е метален без ТИ,затова тягата е по-интензивна при охлаждане на котела.
profy - специалист
По същество въпросът е - кога и при какви условия има жар под пепелта.
Режимът на горене в този случай на догаряне на дърва обаче е тлеене, и процесът се определя не от температурата,
а от стехиометрически необходимото количество кислород, или въздух, и от условията на активен достъп на въздух до горивния материал.
Температурата на тлеене е постоянна, понеже се провежда в условията на топлоизолация от пепел.
Evgeniy - майстор
А котелът има ли управление на вратичката от температурата - онова със синджирчето?
Моят например съвсем логично когато има по- поляма консумация на енергия гори повече и по бързо изгарят, а при намалена консумация изкарва по дълго време, нищо че винаги показва една и съща температура...
Ако е нагласен на 65 градуса не е все едно дали се връща вода на 30, която трябва да достопли до 65 или ги прави от 62. Просто регулаторът дозира по-голямо количество въздух при по-голяма температурна разлика.
alsted - майстор
VLADO66, приемлива в някакъв смисъл обосновка. Обаче имам едно вечно подпушване при слагане на дърва, което лично си обяснявам с нахлуване на повече студен въздух и съответно понижаване температурата на димните газове. Това някак си ми идва в противоречие с тезата ти :?
profy, принципно разчитах на теб. Обаче, не става дума за за жива жар под пепелта, а буквално за по-бавно изгаряне при абсолютно еднакви условия, в продължение на много години. В известна степен има значение дали пепелникът отдолу е пълен или празен. Последния вариант, предизвикал основните ми размишления, бе натъпкан до невъзможност - и нито жижцица над скарата.
"стехиометрически" - оптималното въздухоподаване? Фактически е константа (... би могло да се приеме). Отгоре няма пепел, а при включена циркулация температурата в камерата няма как да не е по-ниска.
Evgeniy, няма никаква автоматика. Всичко е постоянно, разликата е единствено пусната или не циркулационна помпа.
VLADO66 - майстор
Пропушването може да се дължи на слаба тяга,ако котела се зарежда отгоре(като моя) се случва често.При котлите с естествена тяга влияят температура,атм.налягане,вятър,температура на димоотвода,наличие на кислород в котелното и т.н.
profy - специалист
Предният ми пост беше жокер.

Изходната постановка е тази - има някакво количество дърва в горивната камера, оставени да догарят.
Няма добавяне на нови дърва, или разбъркване на дървата чрез ръжен/дилаф -
и при двете действия има активиране на повърхността на горене чрез отнемане на повърхностния слой пепел, който ограничава притока на въздух за горивния процес,
респ. интензивността на горенето постепенно намалява с увеличаване на дебелината на слоя пепел.
На всеки е известен ефектът от разбъркване на дървата с ръжен или дилаф в печка, камина, огнище -
сваляне на пепелта, активиране на повърхността на горене, и бурно разгаряне на огъня...
Изводът е е само един - горенето продължава в условията на дърва, покрити с пепел, увеличаваща дебелината си.
Това е физическият модел.

Режимът на горене в този случай на догаряне на дърва е тлеене, и процесът се определя не от температурата,
а от стехиометрически необходимото количество кислород, или въздух, и от условията на активен достъп на въздух до горивния материал.
Температурата на тлеене е постоянна, понеже се провежда в условията на топлоизолация от пепел.

Процесът е съпроводен с намаляване на температурната тяга до изчезване,
и процесът на отделяне на дима се дефинира само от баричната тяга, която е достатъчна, но е второстепенен фактор.
Налице е образуване на пепел, и оттам намаляне на активната зона на горене на материала, респ. горенето също намалява.
При включена помпа градиентът на температурата между тлеещото дърво и пепелта е висок,
пепелта изстива бързо, поради което се получават неуплътнени зони, или по-просто казано пепелта остава с пористостта на дървата,
налице са условия за активен достъп на въздух до горивния материал,
притокът на въздух към тлеещото дърво не се прекратява, съответно то изгаря напълно в режим на тлеене.
В този случай при достъп на кислород под необходимото количество, тлеенето ще се прекрати, ще има неизгорели дърва, поради преохлаждане.
Ако липсват условия на активен достъп на кислород,т.е. пепелта се самоуплътни, то ще има останала жар,
което се получава при много бавно изстиване на горивната камера - затваряне на притока на въздух (пълен пепелник), притваряне на клапи.

Моделът обяснява всички възможни случаи - липсата на жар, наличието на жар и наличието на неизгорели дърва под пепелта в зависимост от плътността на пепелта.
Моделът е адекватен за сухи дърва.
При влажни/мокри дърва ще има недоизгорели поради преохлаждане от изпарение на вода, независимо от пористостта на пепелта.

ПП. Горният модел има съществена значимост при BBQ-техниките. Оптимални са тези дърва, чиято пепел има способността да се самоуплътнява,
респ. да задържа жар под тънък слой пепел и да създава и поддържа хомогенно температурно поле.
По мои дългогодишни наблюдения лозовите пръчки са най-добри. И естествено - дървените въглища. Чамовият материал е на последно място в класацията.
alsted - майстор
И аз благодаря, г-н професоре Изображение
... При включена помпа градиентът на температурата между тлеещото дърво и пепелта е висок, пепелта изстива бързо, поради което се получават неуплътнени зони, или по-просто казано пепелта остава с пористостта на дървата, налице са условия за активен достъп на въздух до горивния материал, притокът на въздух към тлеещото дърво не се прекратява, съответно то изгаря напълно в режим на тлеене.
Принципно отговора намирам в това изречение, само това с "градиена" ... Отдаването на температура от тлеещото дърво към пепелта е слаба? Това ли ще рече?
profy - специалист
Температурата не се отдава или предава, тя е интензивен термодинамически параметър. Има топлинна енергия, предавана от тлеещото дърво към въздуха в камерата през пепелта, следствие температурната разлика. Градиент на температурата е динамичната температурна разлика, понеже процесът е квазистационарен. Или дебелината на слоя пепел се увеличава, а температурата намалява отвътре навън. При наличие на охлаждане температурната разлика по слоеве на пепелта е по-голяма във всеки времеви момент спрямо тази без охлаждане.

ПП. Баба ми нямаше представа от термодинамически параметри, но всяка вечер затваряше вратичките на печката, и изхода към комина. Не си спомням да е ползвала кибрит.
  • 1
  • 2

Тема "Време на изгаряне и топлообмен" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: