Тука бях обещал да доразвивам тегобите си,докато стигна до глуха улица или докато успея.
Забавих се понеже съм лекинко несериозен и понеже бях стигнал и до глуха улица
Първо ентусиазма ми бе попарен понеже канала от който щях да се сдобивам с медна шина се провали и моя проект остана без бакър
Аз обаче рано или късно бях решил,че този проект ще го доразвия и се сдобих със кабел СВТ 12х1.5 мм2 . Този кабел както повечето от вас знаят е дебел колкото кренвирш и аз абсолютно на сляпо реших да действам пък ако ще да ми се наложи да ползвам само половината жила (уплаших се че ще стане дебело като се усуче и няма да се вие)
Въоръжих се с нож и започнах сериозно сваляне на изолации (външни вътрешни...всякаккви).Искаше ми се да разпоря целия кангал около 40 метра понеже това СВТ така и така никога няма да ми влезе в употреба обаче си дадох сметка че от менгемето където щях да вържа края на кабела и най-далечната точка на двора в къщи е около 12 метра! По тази причина намерих,че ще е най-целесъобразно да резна 24 метра от кабела и да оголя и усуча половината,след което да го притегна до там и да усуча другата половина.Това ми се видя единствения вариант,незнаех колко метра ще ми са нужни и реших да играя вабанк!
Когато свърших с премахването на изолацията бях много доволен да разбера,че кабела просто се стопи то било вътре 70% пластмаси и 30 % мед
Веднага се накумих,че ще вия всичките 12 жила за да получа 18 мм2.
Вързах края на менгемето а в далечния започнах да въртя със една ръчна манивела за стартиране на двигател . О чудо! Работата потръгна много задоволително и понеже много добре ми е ясно че когато се пренавие ще започне да се къдри като тирбушон аз действах смело дебнейки единствено кога ще се появи този ефект. Скоро бях готов с половината и тогава отново смених краищата на менгемето и започнах отначало. Накрая имах към 22 метра (има скъсяване при усукването) медно жило с диаметър към 8 милиметра приблизително. Получения продукт ми се видя жилав и за целта го причуках внимателно по цялата дължина върху една ЖП релса тъй че стана плоска с ширина около 10 милиметра. Предварително се бях запасил със няколко ролки изолирбанд и прекарах всичките 22 метра по два пъти (не намерих друго решение за изолация пък и не вярвах,че дросела ще се загрее до там че да стопи тиксото).
Започна се.Предварително бях изработил макара от текстолит за сърцевината от печката ЗИЛ,понеже нейната бе друг тип (двойна) и от нея можеха да се ползват само страничните капаци.Готовата макара набих плътно на едно краче от маса дълго 40 санта и така държейки крачето с две ръце започнах от най-далечния край в двора да се приближавам към менгемето което ми държеше шината в другия край. Със голямо задоволство видях,че се получава плътна и добре наредена бобина съдържаща по 11 витки на всеки ред от макарата.
За мен оставаше само да въртя или докато се изпълни макарата или докато ми свърши шината.Е стана второто. Успях да навия 4 реда с 44 витки и ми остана два метра шина с която нямаше нужда да стартирам нов ред който нямаше да стигне до никъде.
Малко ме хвана яд понеже остана междина която спокойно позволяваше да навия още един ред и да имам 55 витки което незнайно защо бях си наумил предварително че ще е най-оптимален вариант.
Избих макарата от дървото и започнах да сглобявам сърцевината която предварително бях залепил челно с изрязани парченца от термошлаух от (плетения лакиран) за да се получи прословутата междина. Да ама сец
! Оказа се че макарата ми е дошла дълга и се получава междина от 5 милиметра между железата 
Е това нещо няма оправяне както можете да си представите освен ако не се развие цялата макара и не се проектира + навие наново. Не! Прибягнах до груба сила и менгемето Стягах желязото хамалски а макарата грозно хрущеше...е събра се 
Ето какво имам сега http://media.snimka.bg/s1/1192/028628928.jpg?r=0
Ето и готовия отдавна грец http://media.snimka.bg/s1/1192/028628929.jpg?r=0
Ето и как стана шината http://media.snimka.bg/s1/1192/028628930.jpg?r=0
Е онзи ден дойде момента на истината.Ще го бъде или няма да го бъде!
Накачорих всичко в обемен монтаж по земята като предварително бях направил медни уши за краищата от тръбичка,всичко пресовано и запоено с един уникален български поялник от 250 вата който без абсолютни трудности запоява 20 мм2 мед от ПВА-2
Викам за да разберем нещо ще трябва да пробваме с това което най-добре си знаем и ще усетим разликата. Слагам рутилови Вежен и почвам на ред 2.5,3 и 4 мм електроди с токове 75,100,125 и 160 А. Електрожена пали и заварява и си стават заварки баш нормални и аз си викам браво бе поне не се е насрал повече отколкото кога бе променливотоков
А дъгата звука и един такъв мек,монотонен и благозвучен.
Викам хубаво ама той електрожена си вареше и без всичкото това желязо и вадя неръждавейките. Имам електроди за 75 и 100 ампера и почваме да перкаме едни пластини 3 мм дебели. Е баси кефа
все едно заварявам стомана! Гледам имам и един електрод четворка е сега ще видим викам си и праскам на 160! И какво? Пълен кеф и перфектен резултат на 160 А с този електрод е те това бе най-добрия резултат и няма да е преувеличено ако кажа че резултата бе по добър и от заварките с ВЕжен от преди това.
Сега ми остава да направя кутията и изправителя ще има завършен вид.
Надявам се че темата ми може някога да помогне на някой или поне да бъде отправна точка защото е явно че повечето неща се правят на слука и на опити проба грешка.
Само искам да кажа,че за времето което заварявах (не много дълго) по греца и по дросела не се осещаше и най-минимално загряване ,което на мен ми дава пълно основание да вярвам,че няма да имам грижи защото рядко ми се налага да заварявам повече от половин час и това не е моята работа.
Какво още искам да попитам моля вижте в следващия пост
Забавих се понеже съм лекинко несериозен и понеже бях стигнал и до глуха улица
Първо ентусиазма ми бе попарен понеже канала от който щях да се сдобивам с медна шина се провали и моя проект остана без бакър
Аз обаче рано или късно бях решил,че този проект ще го доразвия и се сдобих със кабел СВТ 12х1.5 мм2 . Този кабел както повечето от вас знаят е дебел колкото кренвирш и аз абсолютно на сляпо реших да действам пък ако ще да ми се наложи да ползвам само половината жила (уплаших се че ще стане дебело като се усуче и няма да се вие)
Въоръжих се с нож и започнах сериозно сваляне на изолации (външни вътрешни...всякаккви).Искаше ми се да разпоря целия кангал около 40 метра понеже това СВТ така и така никога няма да ми влезе в употреба обаче си дадох сметка че от менгемето където щях да вържа края на кабела и най-далечната точка на двора в къщи е около 12 метра! По тази причина намерих,че ще е най-целесъобразно да резна 24 метра от кабела и да оголя и усуча половината,след което да го притегна до там и да усуча другата половина.Това ми се видя единствения вариант,незнаех колко метра ще ми са нужни и реших да играя вабанк!
Когато свърших с премахването на изолацията бях много доволен да разбера,че кабела просто се стопи то било вътре 70% пластмаси и 30 % мед
Веднага се накумих,че ще вия всичките 12 жила за да получа 18 мм2.
Вързах края на менгемето а в далечния започнах да въртя със една ръчна манивела за стартиране на двигател . О чудо! Работата потръгна много задоволително и понеже много добре ми е ясно че когато се пренавие ще започне да се къдри като тирбушон аз действах смело дебнейки единствено кога ще се появи този ефект. Скоро бях готов с половината и тогава отново смених краищата на менгемето и започнах отначало. Накрая имах към 22 метра (има скъсяване при усукването) медно жило с диаметър към 8 милиметра приблизително. Получения продукт ми се видя жилав и за целта го причуках внимателно по цялата дължина върху една ЖП релса тъй че стана плоска с ширина около 10 милиметра. Предварително се бях запасил със няколко ролки изолирбанд и прекарах всичките 22 метра по два пъти (не намерих друго решение за изолация пък и не вярвах,че дросела ще се загрее до там че да стопи тиксото).
Започна се.Предварително бях изработил макара от текстолит за сърцевината от печката ЗИЛ,понеже нейната бе друг тип (двойна) и от нея можеха да се ползват само страничните капаци.Готовата макара набих плътно на едно краче от маса дълго 40 санта и така държейки крачето с две ръце започнах от най-далечния край в двора да се приближавам към менгемето което ми държеше шината в другия край. Със голямо задоволство видях,че се получава плътна и добре наредена бобина съдържаща по 11 витки на всеки ред от макарата.
За мен оставаше само да въртя или докато се изпълни макарата или докато ми свърши шината.Е стана второто. Успях да навия 4 реда с 44 витки и ми остана два метра шина с която нямаше нужда да стартирам нов ред който нямаше да стигне до никъде.
Малко ме хвана яд понеже остана междина която спокойно позволяваше да навия още един ред и да имам 55 витки което незнайно защо бях си наумил предварително че ще е най-оптимален вариант.
Избих макарата от дървото и започнах да сглобявам сърцевината която предварително бях залепил челно с изрязани парченца от термошлаух от (плетения лакиран) за да се получи прословутата междина. Да ама сец
! Оказа се че макарата ми е дошла дълга и се получава междина от 5 милиметра между железата Е това нещо няма оправяне както можете да си представите освен ако не се развие цялата макара и не се проектира + навие наново. Не! Прибягнах до груба сила и менгемето
Стягах желязото хамалски а макарата грозно хрущеше...е събра се Ето какво имам сега http://media.snimka.bg/s1/1192/028628928.jpg?r=0
Ето и готовия отдавна грец http://media.snimka.bg/s1/1192/028628929.jpg?r=0
Ето и как стана шината http://media.snimka.bg/s1/1192/028628930.jpg?r=0
Е онзи ден дойде момента на истината.Ще го бъде или няма да го бъде!
Накачорих всичко в обемен монтаж по земята като предварително бях направил медни уши за краищата от тръбичка,всичко пресовано и запоено с един уникален български поялник от 250 вата който без абсолютни трудности запоява 20 мм2 мед от ПВА-2
Викам за да разберем нещо ще трябва да пробваме с това което най-добре си знаем и ще усетим разликата. Слагам рутилови Вежен и почвам на ред 2.5,3 и 4 мм електроди с токове 75,100,125 и 160 А. Електрожена пали и заварява и си стават заварки баш нормални и аз си викам браво бе поне не се е насрал повече отколкото кога бе променливотоков
А дъгата звука и един такъв мек,монотонен и благозвучен.Викам хубаво ама той електрожена си вареше и без всичкото това желязо и вадя неръждавейките. Имам електроди за 75 и 100 ампера и почваме да перкаме едни пластини 3 мм дебели. Е баси кефа
все едно заварявам стомана! Гледам имам и един електрод четворка е сега ще видим викам си и праскам на 160! И какво? Пълен кеф и перфектен резултат на 160 А с този електрод е те това бе най-добрия резултат и няма да е преувеличено ако кажа че резултата бе по добър и от заварките с ВЕжен от преди това. Сега ми остава да направя кутията и изправителя ще има завършен вид.
Надявам се че темата ми може някога да помогне на някой или поне да бъде отправна точка защото е явно че повечето неща се правят на слука и на опити проба грешка.
Само искам да кажа,че за времето което заварявах (не много дълго) по греца и по дросела не се осещаше и най-минимално загряване ,което на мен ми дава пълно основание да вярвам,че няма да имам грижи защото рядко ми се налага да заварявам повече от половин час и това не е моята работа.
Какво още искам да попитам моля вижте в следващия пост
. Последна кутия са ми. Там от където ги купувах сега продават нов Елит, но са боклук и не струват. ОК няма да коментирам. Иначе за базични купувам най-различни по 2-3 за проба за да видя кой ще ми пасне най-добре. Още не съм намерил моите, но сега няма на какво да пробвам и съм спрял.