Греене се получава тогава, когато има несиметрия в гейтовите импулси на триака (или антипаралелните тиристори). Тогава се получава подмагнитване и трансформаторът започва да влиза в насищане. А тези трансформатори, освен че са изстискани по отношение на електромагнитното натоварване, са и с калпава ламарина и високо разсейване, чрез което се постига леко падаща характеристика на изправителя (както при електрожените). Фактът че при тях няма шпилки, а най-често затварящите ламели са заварени (което ги прави неремонтируеми) е показателен! При някои зарядни даже се практикуваше слагането на магнитен шунт между първичната и вторична намотки, с което се постига същият ефект. Обикновено в този случай трансформаторът е "Ш" образен (ЕI), като първичната и вторичната са една до друга на средния магнитопровод, а не една върху друга, а магнитният шунт, които е двоен, се разполага симетрично между двете намотки и страничните бедра. Що се отнася до зарядния ток и по-точно неговата средна стойност (тъй като липсва филтраж), той зависи само от разликата на моментната стойност на синусоидата (или изкривената от фазовото и управление посестрима) и напрежението на акумулатора, която разлика е разделена на вътрешното съпротивление на акумулатора и токоизправителя. Тъй като вътрешното съпротивление на акумулатора е нищожно, големината на тока е силно зависима от малка промяна на тази разлика от двете напрежения и всъщност се определя основно от измененията на мрежовото напрежение, от коефициента на трансформация и от изходното съпротивление на токоизправителя. Затова е добре той да има падаща характеристика. Слагането на допълнителен резистор е най-глупавият начин за получаване на падаща характеристика. Добро решение е захранването на целия токоизправител да е през кондензатор (за съжаление, често е по-голям от изправителя), който до известна степен, го превръща в генератор на променлив ток, а след токоизправителя и на постоянен (нефилтриран). Навремето за изправители се ползваха селенови клетки, които имаха по-високо "вътрешно" съпротивление в сравнение със "сицилиевите" диоди и търпяха претоварване. Асиметрия на гейтовите импулси се получава от калпава синхронизация и лоша филтрация на генератора на пилообразно напрежение, при което двете съседни пили се получават с различни наклони и основи. От там, след компарирането, единият гейтов импулс е с едно фазово отмествтване, а следващият с друго, което се повтаря циклично. Резултатът е подмагнитване на трафа. При активните товари асиметрията им е през оная работа, но за трафовете си е свинщина, особено при малките фазови ъгли. Преди време правех фазово управление с МАА436. Там напрежението за сравнение с пилата е нещо като косинусоидално, за да може да се направи пропорционалност между изходното напрежение и фазовия ъгъл. При тази схема слагах допълнителен транзистор и кондензатор, за да се получи мек старт. В този случай, при включване, токът плавно се повишаваше и ако имаше подмагнитване предпазителят доста по-кротко можеше да си изгори. 
При възможност ще "постна" схемата, ако все още някой я ползва.
При възможност ще "постна" схемата, ако все още някой я ползва.
нее такива екстри няма.Траф грец амперметър и бушон това е.Зарядното последва еволюцията описана от мурджо, нов траф и на село.Иначе имаше перфектна термозащита на първичната, това поне работеше идеално.
