Интересна задачка относно измерване на тока с амперклещи. :) 133 мнения

[preslav]

http://www.electroninvest.eu/index.php? ... &parent=60

това са амперклещите ми не мисля че са боклук!

Ха сега погледни тези 5 digits в таблицата за измерване на съпротивления и напрежения - там също ли добавяш 5 "дигита"?
Акона всяко измерване ще трябва да добавям 5 амппера, 5 волта, 5 ома и т.н. да ти имам измервателния уред!
Прочети внимателно следващите постове - някой много добре ти го беше написал, а и примери беше дал!

[preslav]

Ей хора,
Доста глупости изръсихте.
Вече не си спомням къде се учат погрешностите и наскоро ги дискутирахме по повод една термосонда.
С уреда на vvventsi и табличката става дума за ЕЛЕМЕНТАРНА аритметика обаче.
Колега, Къде видя че тези 5 знака се ДОБАВЯТ?
Този знак ± пред скобите случайно да ти е познат?

Хайде малко "ограмотяване":
Погрешностите биват различни. Във въпросния ред са показани относителната (2,5% от показанието) и тази на ЦАП (5 деления в младшия разряд). При някои измервания последния разряд може и да "плува", а "цената" на делението зависи от обхвата (десетичната точка).
В теорията на погрешностите се казва, че стойностите на разните видове грешки се СУМИРАТ като числа (по абсолютна стойност, независимо от знака на всяка).
Така получената стойност би могла да се прояви в ПЛЮС или МИНУС, което съвсем коректно е отразено в табличката.
При конкретното измерване, уредът може да покаже и с нула грешка, но няма кой да ни каже дали е така. Просто на този уред може да се вярва с посочената точност.
Та, ако мерим 6А, имаме:
Относителна грешка - 6*2,5%=0,15А
От дигитализация - 5 единици. В случая от снимката - 0,5А
Сумарно - ±0,65А.
Този уред, на този обхват, ако показва 6А, реалната стойност би могла да бъде от 5,35 до 6,65А. Който иска по-точно да си купи по-добър. Отделно, че вероятно има и други погрешности - например от температура, но и....

Което е по-важно в задания въпрос - от формата на тока. или "фактора на мощност".
Най-близък в отговорите (според мен) е колегата radius в първата част на своята т.2:
"2.Този уред не се знае какво точно мери - RMS или друго"
Откъм компютрите и осветление с електронни баласти (силно нелинейни товари) достоверен резултат би дал уред с True RMS.
При осветление с индуктивни дросели, токът е ок 2х по-голям от очаквания (и реално е такъв), заради cosФ, което трябва да се съобразява спрямо мощността на лампите.
Стана май сложно за Форума, ама такова е питането - ето четиво, но на английски. Има прилични картинки. Компютрите, електронните баласти, всякакви импулсни захранвания са Non-linear loads.

Просто няма как да не се съглася с написаното, ама все си е друго да събереш 5 коня и три кокошки и да получиш 18 Ампера напрежение!

[moimoimoi]

колегата с уреда дето добавя 5 дигита я да сложи на най големия обхват и да измери напрежението на някой акумулатор,да види какви показания ще получи и после да видим дали ще трябва да се добавят 5 дигита,ако има и друг уред с малък обхват да премери и с него и да сравни показанията

[preslav]

колегата с уреда дето добавя 5 дигита я да сложи на най големия обхват и да измери напрежението на някой акумулатор,да види какви показания ще получи и после да видим дали ще трябва да се добавят 5 дигита,ако има и друг уред с малък обхват да премери и с него и да срани показанията

Показанията наистина ще са много "срани"

[engineer]

След като доста глупости се изприказваха, темата стихна експоненциално.
Сега може пак да я поразклатим. Седнах да направя анализ
какъв ток консумира компютъра ми в офиса (без монитора).
На фиг. 1 е дадена осцилограмата на реалния ток. Май е доста различен от синусоида (както се очакваше)
Ефективната стойност True RMS е около 370mA, което съответства на около 80VA.
Пиковете обаче са от -900 до +810 mA.
От анализа на хармониците (фиг. 2) се вижда, че основният хармоник (50Hz) не надхвърля 280mA (средно 77%),
имаме значителни 3-ти и 5-ти хармоници, които класическите амперклещи не измерват.
На бар-диаграмата са показани в % от True RMS.
Има също постояннотокова съставка, около 5%, които амперклещите също не измерват.
Ако имаш желанието да сумираш хармоници, трябва да имаш предвид, че се сумират моментни стойности,
а не ефективни, тъй като някои от хармониците се явяват с обратен знак и ъглово отместване спрямо основния.
За улеснение съм ги добавил в табличен вид фиг. 3.

От там ти идва грешката, щото реално измерваш само основният хармоник, поради
природата на трансформаторното преобразуване на първичната величина.

Напомням че в условието на задачата изрично беше упоменато, че мерим замо ток.
Съвсем умишлено съм махнал напреженовият канал, за да няма спекулации с cos ф.

Измерването го направих с Multilin F650 Bay Controller на GeneralElectric, софтуер EnerVista V 5.48
Устройството сканира с честота 3.2kHz, т. е. имаме 3200 измервания на секунда,
което е напълно достатъчно да направим анализ до 51-ви хармоник.
За анализа ползвах SIGRA 4.41 на Siemens version 4.42.01
и WaveWin 32 на ABB version D.R

Безкрайно ми е любопитно да чуя версията на Даскала.

Мога също да ти предоставя файла да си правиш анализи. Форматът е Comtrade.
Skype: eng.iliev

[preslav]

Честно казано за мен са много по-интересни практическите изводи от дадено упражнение, примерно какво да гледаме по табелките на уредите, които купуваме, за какво да питаме, от какво да се пазим, какво да предпочетем и т.н.

[8180]

Еми, той основният практически извод беше казан многократно - "нищо не мерим в случая".
Вторият, прекрасно демонстриран от колегата engineer е, че независимо какво пише в дипломите ни, някои неща се учат цял живот.
Признавам - важи и за мен лично, особено след изложеното.

Въпросът ти е резонен и писах по-горе 1-2 изречения. Днес всеки се опитва да ни продаде боклук (често и марков) на мах възможна цена. Обикновено първото, с което те примамва е полувярно или лъжа, но минава при общото ниво на образованост и компетентност.
Няма как винаги и по всякакви въпроси да сме "на ти" със съвременните технологии, но дори и от тази тема много от участниците бихме получили минимално необходимите сведения за основните и съществени физични процеси.
Вярно, ако се вслушвахме повече в "другото мнение", а не защитавахме яростно позиции, завзети със смътни спомени за недобре научени неща.

Ако питането е за електроизмервателни "уреди" и свързано основно с темата, бих опитал да започна отговорите.
1. Изясняваме си какво и за какво искаме да мерим - в настоящата тема някои разбраха, че амперклещите (от предполагаемия тип) могат да се ползват за "пробник" в случая - показват протича или не някакъв променлив ток.
2. Факторът на мощност витае във физиката поне в две разновидности, породени от различни физични явления (респективно свързани товари). За много от колегите, той е равнозначен на cosФ, което в случая им затруднява и замъглява пътя към истината.
3. Ако искаме прилично измерване, в случая трябва да търсим уреди с True RMS.
За "върховите" на engineer можем само да мечтаем, но има такива мултицети, а и показаният от DMN - тип Ватметри вече са на достъпни цени, но трябва да се уточнява при избор (мисля, че повечето стават).
4. Широко дискутираният клас на точност - писах по-горе. Това, като правило, е най-скъпото и трябва да се прецени съобразно целите. Дори и по-евтин уред може да се тарира (провери) за достатъчна точност, при наличието на еталон и познания. Ако технически това е невъзможно, би могло да се проверят диапазоните, за които се постига по-добра от паспортната точност. Всеки уред би могъл да мери вярно, но ние не знаем дали, а и производителят си "връзва гащите" за серията.
Нещо повече - за скъпите уреди периодичната проверка е задължителна, тъй като те обикновено са закупени за отговорни (евентуално комерсиални) замервания.
Да не пропусна - дори и за евтините уреди се лимитират допълнителни условия за постигане на параметрите - температура, влага, честоти, смущения и т.н.
5. Разрядност - по-точните уреди, като правило са с повече разреди и често по-бавни. Срещал съм обаче и спекулации с разрядността. Хубаво е да се гледа и дали старшият е пълен или е само "1". Мисля, че се дискутира в темата - има разлика дали на даден обхват можеш да отчетеш 1,999 и 9,561 или за второто ще отидеш на 09,56.

Мисля да спра.

engineer

[preslav]

Аз лично благодаря за отговора, макар че въпросът ми е по-скоро не за измервателните уреди, а за домакинските (онези, които най-често ползваме в практиката) - предполагам обаче, че ще трябва да пусна отделна тема защото отдавна ме мъчи въпроса какво е предимството на инверторния климатик пред обикновения от чисто икономическа гледна точка (абстрахираме се от комфорт, дълговечност, марковост и т.н.). Спомням си, че един даскал говореше за активни товари и това как отчитат електромерите, но в заключение казваше, че не можем да се топлим на бобини - губят ми се доста неща за косинуси, фита и т.н., но сега ми се иска да ги навържа.

[8180]

@preslav не е нужно да цитираш всичко което...

Преслав,
Горното го има и в Правилата - краткото цитиране на частта, която ще коментираме (което демонстрирах сега) се препоръчва и е по-удобно за четящите.

Ако искаш отваряй тема.
И аз се усъмних за кои уреди точно питаш, та гледах да е по темата.
А климатиците са сериозно предизвикателство, особено при отопление - в някаква степен писаното за уредите важи и при тях. Нещо, все при положителни температури им дават ефективността и ловко заобикалят съществения режим "дефрост". Даже, доколкото ми е известно "инверторни", също е некоректно, ама карай.
Както споменавах по-горе, множество от днешните уреди спрямо мрежата се държат както дискутираните в темата РС-та и се спекулира с трудно проверими маркетингови твърдения. Зарибени, с готовност да си разтоварят портфейлите - все повече.

[lecki]

Браво на engineer за труда