• 1
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 19
Всичко свързано с тоците ми е слабост, опитайте се да ме затрудните.
kozl - майстор
fbr написа:
Я си спомнете номера с който шарлатаните, които продават джаджите за пестене на ток. Слагат за товар един трансформатор, който се захранва през амперметър. Амперметъра отчита тока на пълния товар S на трансформатора, като реактивната съставляваща е по-голяма от активната. Хакат джаджата която представлява един обикновен кондензатор, който компенсира реактивния ток на трансформатора, и вече амперметъра показва само активната съставляваща на тока, а реактивния ток тече само между трафа и кондензатора. Забележете, и че мощности на трансформатори се дават в kVA, а не в kW.
Ако вместо траф правят номера с енергоспестяваща лампа ще стане ли номера с ампермера.
П. Петков - специалист
moimoimoi написа:
Както при мен, така и при теб с кондензатора, имаш освен него и свързващи кабели, чието съпротивление е активно, съответно създадената верига не е с чисто реактивен характер, ами и с активна съставка, и ти разделяш пълния ток на активен и реактивен. Електромерът ще отчете 52.9/230=0.23 Ампера, а останалите 23-0.23 = 22.77 Ампера няма да бъдат отчетени. Точно тези ампери ми беше идеята, че не вършат полезна работа, обаче бъркат работата на генератора, товарят комутационната апаратура и т.н. А тези 0.23 ампера, дето са активни и ще ги отчете електромерът, също са загуба, понеже те се получават в резултат на протичането на реактивна енергия и топлят кабела.
А бе... той, (електромерът), ток май не ще да отчита.
Токът в последователно свързания двуполюсник е един - 23 A, независимо как ще го мерим - с клещи на Дитце, с електромагнитна система или като напрежителен пад върху съпротивлението на проводниците. 0,23 А ток няма и няма как до го измерим. 0,23 А е условна, математическа проекция на активно-капацитивния ток върху напрежителния вектор на източника.
Що се отнася до електромера, през неговата токова намотка (ако е тангенциален, индукционен, а и не само такъв), ще да текат именно 23 А. Ако сложим АП с граничен ток под 16 А (Примерно С60N/x/10А, който има граничен ток 15 А), то той ще изключи по токово претоварване. С60N/x/16 A има граничен ток 24 A и няма да изключи!
Всъщност, ако индукционният електромер би могъл да работи при свръх ниски честоти, и започнем да намаляваме честотата, то дали в един момент той ще се върти в посока на отчитане на активна енергия (когато напрежението и тока са с еднаква полярност), а при противоположни - в обратна посока?
Това може да се пробва лесно, като се ползва тороидален трансформатор 230V/12V, на който се слага допълнително една навивка от проводник със сечение 10-16мм**2. Тази навивка се свързва паралелно на токовата намотка на електромера, като се сфазира обратно на мрежовото напрежение. Всъщност се получава нещо като повишаващ автотрансформатор. В зависимост от навивките за Волт на трафа, през токовата намотка на електромера ще тече ток около 40-50 А (максимален за електромера) и електромерът ще се върти обратно. Мощността консумирана от трафа ще е ниска - под няколко Вата. В този случай електромерът ще отчита обратна енергия около 8kWh за час.
Имам няколко стари, свалени от енергото индукционни електромери, които исках да "нулирам" без да им нарушавам основната пломба (за контролни цели), и които именно по този начин ги превъртях. Разбира се това отнема време, но консумацията е никаква.
Всъщност това е 29-ия начин за нощна кражба на ток чрез манипулиране на индукционни електромери, известен като метод "Танго" (Две крачки напред през деня и крачка назад през нощта.) Според покойния проф. Балтаджиев имало 28 известни начини за такова подсъдно деяние. :)
При електронните електромери това не е възможно, но:
По същия начин може и да се надплаща енергия без да е консумирана, (при недобросъвестна манипулация от страна на регионален доставчик). В този случай автотрансформаторът е понижаващ. Или накратко: Плащате нещо, което не сте ползвали! При електронните електромери това напълно възможно!!!
Очевидно, че идеолог на този престъпен метод е... Димчо Дебелянов (Едно от най-светлите ни имена!!!) :
"...през деня неуморно изграждам,
през нощта без пощада руша."
https://chitanka.info/text/6147

:-D :-D :-D
P.S.
Господ да прости грешната ми душа, заради дебелашката шега с името на големия поет!
Все пак Българите сме известни с това, че за нас няма нищо свято, с което да не си направим джумбуш. :)
fbr - майстор
kozl написа:
Ако вместо траф правят номера с енергоспестяваща лампа ще стане ли номера с ампермера.
Няма да стане, или поне няма да е толкова отчетливо, освен ако не се ползва лум. лампа с дросел.
DMN - майстор
kozl написа:
DMN аве тая искра колко периода лови :lol: Какво е тва първоначално зареждане 1/200 от секундата :shock: В следващата 1/200 от секундата се разрежда, в следващата 1/200 пак се зарежда ама наопаки. Кое е първоначалното :?
Ами сега си направих пак експеримент, то явно само аз ги правя тук, не разчитайки на формули и кристални топки. Изнамерих кондензатора 10uF/500V. Боднах го в контакта и измерих тока с два уреда - ватметър показващ тока и амперклещи с T-RMS.
Ето ватметъра 0.788А:
Прикачен файл:
P1130387.jpg
ето амперклещите 0.79А:
Прикачен файл:
P1130386.jpg
P1130386.jpg (93.68 KиБ) Видяна 1161 пъти
Взех едно стопяемо предпазителче стъклено 0.8А и го свързах последователно на кондензатора. Веднага последва не малка искра(нямаща нищо общо с искрата от 4.5V батерия на toolegittoquit) и предпазителя изгоря за част от секундата. Нямам друг подобен със същата стойност. Обаче вземайки под внимание ориентировъчно тази табличка "как да си направим предпазител",
Прикачен файл:
2016-01-27_134515.jpg
запоих проводник 0.07мм. външно на изгорелия предпазител:
Прикачен файл:
P1130389.jpg
P1130389.jpg (38.04 KиБ) Видяна 1161 пъти
разредих кондензатора, отново го включих към мрежата 230V през предпазителя, получи се по-малка искра, предпазителя не изгоря, задържах го така около 10 сек. не изгоря. При последващото обаче изключване и отново включване се получи по-голяма искра и предпазителя отново изгоря за част от секундата. Защо предпазителя не изгоря през тези 10 сек., а изгоря за част от секундата при последващото изл/вкл? Аз си имам мое обяснение макар да не съм много сигурен. Има един тънък момент, който ми убягва в цялата работа. Ще направя и още един експеримент, но може би не точно сега - а именно - дали ще се стопи предпазител с определена стойност само от така наречения реактивен ток също с определена стойност надхвърляща тази на предпазителя.
fbr - майстор
DMN написа:
Аз си имам мое обяснение макар да не съм много сигурен.
Ако обяснението ти взема предвид, момента на включването на кондензатора с точката в която се намира в момента синусоидата на напрежението, то бъди сигурен.
toolegittoquit - майстор
DMN написа:
. Защо предпазителя не изгоря през тези 10 сек., а изгоря за част от секундата при последващото изл/вкл? Аз си имам мое обяснение макар да не съм много сигурен. Има един тънък момент, който ми убягва в цялата работа.
Предпазителят изгоря, защото при пускане на ток, кондензаторът се зарежда по експоненциална крива. На реактивните товари пусковият ток може да превиши с проценти, а дори и пъти работният ток. Много ясно се вижда това с електродвигатели, като се питаше в една друга тема. Оказваше се, че 5kW агрегат не стига за пусковият ток на 3 и нещо киловата електродвигател. Зависи и в коя част на синусоидата си попаднал в момента на включване на веригата.
kozl написа:
В началото на периода тока е нула, в четвъртината пак е нула, в половината пак е нула в третината пак е нула и в края на периода пак е нула.
Токът се разминава с напрежението. Може напрежението да е 0(това подавано от захранващият източник), но ток все още протича, защото във веригата има акумулирана енергия. По този начин работят изглаждащите филтри - слагаме на токоизправител кондензатор, за да може параметрите на полученото напрежение да бъдат по-плавни.
DMN - майстор
fbr написа:
DMN написа:
Аз си имам мое обяснение макар да не съм много сигурен.
Ако обяснението ти взема предвид, момента на включването на кондензатора с точката в която се намира в момента синусоидата на напрежението, то бъди сигурен.
Да, но с още едно важно условие според мен. А именно в момента на изключването на кондензатора той в каква полярност е останал зареден, и в момента на включване, ако се улучи синусоидата на напрежението да е с обратна полярност на заряда на кондензатора, то се получава по-голям ток и искра, и от там изгарянето на бушона, ама дали е точно така. А и всъщност нали точно това става много пъти когато кондензатора е постоянно под напрежение, но бушона, ако не изгори в първия момент на включване, след това не изгаря при моя опит :?
toolegittoquit написа:
Предпазителят изгоря, защото при пускане на ток, кондензаторът се зарежда по експоненциална крива. На реактивните товари пусковият ток може да превиши с проценти, а дори и пъти работният ток. Много ясно се вижда това с електродвигатели, като се питаше в една друга тема. Оказваше се, че 5kW агрегат не стига за пусковият ток на 3 и нещо киловата електродвигател.
При електродвигателите ми се струва, че е друга работата с големината на пусковия ток. Там се получават големи пускови токове заради магнитните полета пресичащи неподвижността на ротора(ако мога така де се изразя) в пусковия момент. Там пусковия ток сигурно ще е равен на този, като когато ротора е блокиран. И ако трябва да отворя скоба - тогава фактора на мощността ще бъде много по-близо до единица(при блокирал ротор) отколкото при работа на празен ход. Че мотора ще изпуши това е друг въпрос и пак зависи какъв е - вид, мощност и т.н. Това ми го казва кристалната топка, голяма част от което са практични измервания(без изпушени мотори).
Аве няма ли някой друг да се появи тука с практични опити? Стига с тия формули и теории.
kozl - майстор
Може би отговорът за изгорелия предпазител се крие в това какъв е пиковия ток при включване на кондензатора и явно зависи от моментната стойност на напрежението и от лимита получен от съпротивлението на проводника, разделено на екстремното напрежение I=U/R. Но енергията, която кондензатора колекционира не може да бъде надвишена. Тока да, но енергията не.
Е какво тогава топи предпазителя - тока или енергията :shock:
Май отговора е енергия, но с мощност над.........
radius - майстор
Кондензатора е зареден ( и има + и -). При повторното включване, ако полупериода съвпадне по полярност, ще протече малък ток, ако е противоположен, ще изгори предпазителя.
kozl - майстор
М да DMN пише, че го е разредил първия път и не е изгорял, за втория път не пише да го е източил :?
  • 1
  • 10
  • 11
  • 12
  • 13
  • 14
  • 19

Тема "Размисли относно cosФ" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: