Електрозахранване с фотоволтаичен колектор -слънчева батерия 30 мнения

[2v6]

Я кажи твойта слънцеследяща система за колко я продаде или по-скоро за колко време би се изплатила тя? Би ли споделил всъщност защо я продаде?

alsted, нещо си се заблудил Не съм продал моя следяща система, защото никога не съм имал такава. Може би говориш за обявата за концентриращия колектор на моя приятел...
Ако става на въпрос за насочващи системи съм си казал мнението по разни други теми и все още държа на него - няма смисъл за насочване на панели за топла вода. Преди при скъпите фотоволтаици имаше файда, но вече и при тях работата може да е на кантар.

Та да се върнем на темата - в интерес на истината бях пропуснал другата с десетте колектора по 100W, но пък като си имам моя ми е по-удобно.

За това колко ток може да се получи си направих система за измерване:
http://sunenergy.dnsalias.net/online/measurement.html

Панелите са монтирани под ъгъл 45 градуса - за да не се бъркам дали е спрямо хоризонталата или вертикалата.

Резултата от последните 2-3 години е около 1200 Wh годишно от 1 Wp. Няма система за поддържане на максимална мощност, но при моята схема на свързване колекторите работят на 15-16 V, което е 80-90% от максимума.

Първоначално бях монтирал само 5W панел (80 лева през 2004 година). За товар имаше 58 Ом съпротивление, за да има максимална мощност при максималния ток (300 мА). След години разбрах, че така се губи мощност при по-слабо слънцегреене. Резултатите бяха около 800 Wh годишно от Wp. От това следва, че използването на фотоволтаичен колектор за захранване директно на нагревател (съгласуван по максималната мощност на колектора) - ще има загуба 30-40% енергия.

Гледал съм много таблици за слънчевия добив по райони.
Данните които давам са от практически измервания в София. За който не знае - това е "най-мрачния" (с най слабо слънцегрене, особено зимата) район в България.

[alsted]

...за концентриращия колектор на моя приятел...

Да, точно за това става дума. Следяща слънцето система, с параболичен отражател, във фокуса, на която има вакуумна тръба. Само една! Ти си ми показвал електроцентрала в Америка, реализирана по този начин. Аз съм останал с много добро впечатление за метода. Основно наличните финанси и евентуално възвращаемостта им са ме възпирали да я реализирам за себе си. Загряването на вода обаче с фотоволтаици, макар и вече поевтинели, ми се струва не особено рентабилно поне за сега. Лично мнение! Ти имаш представа колко струва едното и другото - кажи кое е по скъпо?

[fox_vt]

няма смисъл за насочване на панели за топла вода.

що да няма разликата е десетина градуса което на фона 20-90 не е малко Вярно че се оскъпява малко работата но извличането на всяка стотинка от безплатната енергия си заслужава

[alsted]

Говорим за доста различни неща - насочване на панел и фокусираща система. Нещата са различни, поне според мен?

[hidrazin]

hidrazin,Извън майтапите - с приведените данни "съм запознат". И двете се водят за фотоволтаици, но за друго бяха питанията.
Там не исках да "цапам" темата със странични дискусии, а тук по-теоретично тръгна темата.

Няма грижи. Не съм се обидил. Ако искаш може малко да разчоплим малко тая тема.
Ако питанията са за:

* Тази соларна константа сумарно за целия спектър ли важи и, вероятно, има някакво известно спектрално разпределение?
* В тази връзка какво "хващат" фотоволтаиците и какво "термо"-панелите? Срещал съм все по ~1000 и за двата вида.
* И пак в тази връзка. В др. тема Професорът изложи мнение, че двата вида панели работят с различни дължини на вълните, които от своя страна имат различно пречупване в атмосферата.

Ще се опитам да споделя това, което зная.
Соларната константа зависи от слънчевата радиация - целия спектър. Все пак до замята не достига всичката. тази която достига условно я делят на
директна, дифузна и глобална, като глобалната с сумата от директната и дифузната. Дифузната е отразената радиация - от околността и атмосферата.
Та количеството глобална радиация са го кръстили инсолация. Та тази инсолация има стойност 1367.7W/m2. Да, ама тази стойност е средногодишна !!!
Не е постоянна величина. Влияе се от много фактори, като най-важния, както се сещаш е ъгъла който заема Земята спрямо Слънцето.
Та тази средно аритметична инсолация, наречена соларна константа има тази стойност когато Земята се намира на една астрономическа единица от Слънцето.
Демек средно аритметичната дистанция от Слънцето. Влияе и надморската височина. Мисля, че търговците на панели спекулират с тази константа.
Та толкоз за соларната константа.
А кой, какво хваща? Ами ето един панел на SHARP. Там е казано, че параметрите му са измерени при 1000W/m2, температура 25 °C и спектър АМ 1,5.
http://www.motto-engineering.eu/pdfs/0-prod143.pdf
Спектър АМ 1,5 е по стандарт ASTM E927-05. Този стандарт определя параметрите на слънчевите симулатори, използвани за тестване на специално на
фотоволтаични панели. Има и други - например за пластмаси. Та в този симулатор спектъра се нормира в границите от 400 до 1100 Nm.
За справка - видимия спектър е 400-700Nm. Във видимия спектър е и 40% от слънчевата ирадиация. Другите 50% са в инфрачервения спектър от
700Nm та чак до над 3000 и в средния и далечния инфрачервен спектър.
Та щом не се нормира над 1100Nm за симулатора не очакват много добив в тази област. Забележи, че е застъпен само интервала 700-1100Nm от
близката инфрачервена област. Как е разпределена енергията спектрално в симулатора има малко във Викито:
http://en.wikipedia.org/wiki/Solar_simulator.
А какво хващат термопанелите? Ми не знам. До сега не съм видял някакви надеждни изпитания на такива от към спектрална ефективност. За
вакумно-тръбните твърдят, че хващали по-голям спектър от другите. Възможно е. Ако някой има данни и желае да ги сподели...
Толкоз и за кой-какво хваща.
Пък тези 10% разлика и на мен ми идват в множко.

[PCL82]

Ще направя някой корекции на казаното от хидразин. Соларната констаната извън земната атмосфера (точно преди да влезе в атмосферата) е 1367Вт/м2. На някои места е дадена 1369Вт/м2. Тази величнина се променя сравнително слабо (около 3-5%) в зависимост от годишното време и слънчевата активност. Както знаем орбитата на земята е елипсовида и слънцето е изместено по-в единия й край. Даже през зимата орбитата е по-близо до слънцето от колкото през лятото, но определящ в случая е наклона на земната ос от 23 градуса и някакви минути.

След като слънчевата енергия премине през земната атмосфера една част от нея не е успяла да премине. От тези 1367Вт/м2 остават само 1000Вт/м2. Това е максималната глобална (директна и дифузна) радиация, която може да достигне до земната повърхност. Съотношението директна/дифузна се мени от метеорологичното време в момента, а от годишното време зависят броя часове слънцегреене за деня. В тези 1000Вт/м2 е интегриран целият слъчев спектър.

За понятието АМ това е съкращение от Air Mass. Имаме АМ1 при екватора-това е дебелината на атмосферата перпендикълярно на земната повърхност. При правенето на станадарта американците са видяли, че Америка попада в област в която слънчевите лъчи преминават под такъв ъгъл, че средната дебелина на атмосферата по пътя им е 1,5 пъти по-голяма от тази при екватора. Т.е. АМ1,5. Това съответства на средна географска ширина.

[hidrazin]

Тенкю за корекциите.

[todortv]

... За
вакумно-тръбните твърдят, че хващали по-голям спектър от другите. Възможно е. Ако някой има данни и желае да ги сподели...

Колко е вярно не знам.

[2v6]

...за концентриращия колектор на моя приятел...

Да, точно за това става дума. Следяща слънцето система, с параболичен отражател, във фокуса, на която има вакуумна тръба. Само една! Ти си ми показвал електроцентрала в Америка, реализирана по този начин. Аз съм останал с много добро впечатление за метода. Основно наличните финанси и евентуално възвращаемостта им са ме възпирали да я реализирам за себе си. Загряването на вода обаче с фотоволтаици, макар и вече поевтинели, ми се струва не особено рентабилно поне за сега. Лично мнение! Ти имаш представа колко струва едното и другото - кажи кое е по скъпо?

Накратко казано - насочващите системи могат да увеличат годишния добив на енергия с 20-30%. За насочващите системи съм написал достатъчно в тази тема:
http://napravisam.bg/forum/viewtopic.ph ... 4&start=20

Досега не съм видял насочваща система по-евтина от обикновен плосък панел. Концентриращия няма смисъл да го обсъждаме - не се продава масово, но като краен резултат е като обикновен плосък.

fox_vt, ако насочващата система струва повече от 10% от самия панел няма практически смисъл от използването и - със сигурност амортизацията и ще е по-бърза от самия панел, да не говорим изобщо за допълнителното оборудване за осигуряване на захранването и. Безплатните стотинки от слънчевата енергия се получават от следната формула:
Бст=П1-П2-П3-П4...
където:
Бст - безплатни стотинки (печалба),
П1 - спестени пари за закупуване на енергия (ток, газ, дърва...)
П2 - пари похарчени за оборудване (монтажни елементи,колектори, тръби, кабели, помпи, топлообменници, ЮПС)
П3 - разходи за консумативи (антифриз, ток, акумулатори)
П4 - разходи за ремонти и т.н.

Фотоволтаичните колектори имат няколко предимства:
1. Произвеждат електричество - лесно могат да намалят сметката за ток.
2. Леки са и лесно се монтират.
3. Кабелите се прекарват по-лесно от тръбите, а са и по-евтини.
4. Зимно време КПД-то им се повишава за разлика от всички термоколектори. При спадане на температурата мощността им се повишава, докато на термоколекторите мощността спада значително.

Единствения проблем е как да се използва максимално произведената електроенергия. 100% не е реална цел.
Само една фирма,доставчик на ФЕЦ, дава гаранция за добив електроенергия и стойността беше около 90%
Ако в домашни условия се постига 80% използване според мен е задоволителен резултат.

За издържливостта мога да кажа че 5W-я, който съм монтирал 2004 година засега не дава отклонения - на моменти последната година съм засичал и повече от 5W.

[8180]

Благодаря на включилите се.
Аз лично, вероятно, ще трябва да се оттегля за осмисляне на инфото.
Ще си позволя да напомня за третия въпрос - за оптималния ъгъл на фотоволтаиците и термалните панели.
hidrazin, малко индиректно го спомена, а извън теориите, считам има нелоша практическа стойност.