Всичко свързано с тоците ми е слабост, опитайте се да ме затрудните.
DMN - майстор
radius написа:
Още не ми остава време да го пробвам с пълно потапяне дали пак така реагира.
radius, за мен точно това е първоначалната точка, от която трябва да тръгнеш. Потапяш цялата тръбичка във вода. Вземаш термометър, с който да може да измерваш температурата на водата, като гледам май имаш такъв. Загряваш водата, като я разбъркваш за да е с еднаква температура навсякъде. Следиш при каква температура ще изключи термостата, и дали изобщо ще изключи така както е настроен в момента.
После може да си поиграеш с положението на регулатора за температурата на термостата, и да видиш кога и при каква температура изключва според настройката му. Така ще си сигурен в анализа на термостата.
П. Петков - специалист
radius написа:
Aaa и никъде не съм писал за биметална пластина. Писах биметална част, като имах предвид самия осезател в тръбичката, но като се замисля в него няма нищо биметално - просто материал с някакво по-голямо термично разширение.
Скромен опит с дилатационните и газовите терморегулатори:
Стерженът вътре в тръбичката на дилатационните регулатори е от "Инвар" и при изменение на температурата не се разширява (много). https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0 ... 0%B0%D1%80 Температурният му коефициент е 1.1 ppm/оС (става въпрос за 36Н).
Разширява се външната, месингова тръбичка (латунь).
В зависимост от типа на сплавта, T.K. на месинга варира от 14.4ppm/оС - (Л90) до 21ppm/oC (Л59). Вероятно това, което се ползва е Л62, Л63.
Контактната система се задвижва от диференциалното температурно разширение на двете сплави.
Дилатационните терморегулатори са най-надеждните като принцип на работа (като се изключи качеството на производството им).
Газовите са по-точни, но по разбираеми причини са по-ненадеждни ("Закрой дверь гад, газ улетает!"http://www.anekdot.ru/id/180953/)
Като ремарка, имаше една американска фирма - "BLUE M" https://www.thermalproductsolutions.com/, която беше направила най-надеждната печка с регулируема температура, в която нямаше нито един комутационен елемент (включително и SSR). Осезателят беше дилатационен, като той движеше (чрез лостова система за усилване) част от магнитопровода на регулируем дросел, който беше вързан последователно на нагревателите.
Опитът ми се простира до ТР-24, който ми подариха като бракуван и напълно разцентрован.
Регулировките му са две и ги възстанових, след като го потопих изцяло в дюаров съд с вряла вода.
Прикачен файл:
IMG_1783[1].JPG
Изстиването е много бавно, а дозагряването го правих с доливане на вряща вода и последващо разбъркване за темературно уеднаквяване на целия обем. За контрол на температурата ползвам старичък термометър HP 34740 A, който има разрешаваща способност 0.01оС, и е със сензор Pt100.
Прикачен файл:
IMG_1784[1].JPG
ТР-24 е без врътка ("На харизания кон..."), но с ножовката му направих "минусов" процеп за отвертка.
Нитовете на бакелитовия капак ги свалих и замених с винтове, като нарязах резби в носещата основа.
Прикачен файл:
IMG_1785[1].JPG
Винта за хистерезиса го запечатах с червен восък (Без държавен печат!).
Едната регулировка е за температурния диапазон (чрез нея се задава и температурата), а другата е за хистерезиса. Целта е хистерезисът да се направи минимален, като това е свързано с изменението на разстоянието между контактните пъпки в отворено положение. Има обаче едно ограничение, а именно, че малкото разстояние силно намалява комутационната способност на контактната система, както и допустимото пробивно напрежение (Има опасност от заваряване при големи токове, а също и напрежителен пробив при много малко разстояние).
Затова е най-добре този терморегулатор да има релейно усилване с нисконапрежително управление (SSR).
В бойлерите на "Елдом" (На Светлю Шишков също), терморегулаторът е газов, а защитният също, като последният естествено е със самовъзврат!!! (Еднакви са!) :-D . Заврени са в една и съща бабишка, която е на фланеца заедно с нагревателя и е непосредствено до него (Пълна глупотевица заради едната икономия!).
В неръждаемите бойлери на "СШ" защитният термопрекъсвач е биметален, но все пак е без самовъзврат и е с ръчно възстановяване. Топлинният му контакт е чрез външната повърхност на ресивера и е изпълнен безобразно!
В бойлера на "СШ" бабишката се допира до нагревателя!!!
Недостатъка от последното го превърнах в преимущество, като газовия регулатор го пренастроих на 95оС и го пратих директно в управлението на SSR-а (Всъщност ползвам триак ВТА-40-700, монтиран на радиатор), а като основен терморегулатор сложих дилатационен TP-24 наврян в нова, отделно заварена бабишка, която е в непосредствена близост до входящата тръба. При липса на вода газовият регулатор изключва нагревателя - пробвах го!
Защитният термопрекъсвач е последователно на нагревателя, а не в гейта на триака. Там са дилатационният и газовият.
Те т,ва е!
"Малко, но от сърце!"
lov - майстор
Един въпрос малко в страни от темата щото от месец на сам бера ядове точно с твърдотелни релета. Имам чувството че като направят 7-8 години и независимо от натоварването сдават багажа. Да имаш поглед по темата щото от както китайците ги пуснаха по левче за кило :lol: взех много да ги ползвам и да се окаже бомба със закъснител. :x
П. Петков - специалист
lov написа:
Един въпрос малко встрани от темата, щото от месец насам бера ядове точно с твърдотелни релета. Имам чувството, че като направят 7-8 години, и независимо от натоварването, сдават багажа. Да имаш поглед по темата, щото откакто китайците ги пуснаха по левче за кило, :lol: взех много да ги ползвам и да не се окажат бомба със закъснител. :x
За SSR ли става въпрос?
Тези са безгрешни:
Прикачен файл:
IMG_1789[1].JPG
IMG_1789[1].JPG (41.66 KиБ) Видяна 1426 пъти
А тези, българските, имат два недостатъка:
Прикачен файл:
IMG_1790[1].JPG
IMG_1790[1].JPG (38.39 KиБ) Видяна 1426 пъти
Прикачен файл:
IMG_1791[1].JPG
IMG_1791[1].JPG (35.74 KиБ) Видяна 1426 пъти
Първо, инструмент като стандартен глух ключ S7 не влиза в леглото, оставено при шприцване на пластмасата, и второ - с времето термичното контактно съпротивление между триака и основата нараства, поради скрепителната връзка (на всичко отгоре тя е едностранно достъпна и на всеки още в магазина може да му хрумне малко да развинти винта).

А това е схемата на праотците на SSR-ите, сваляна преде много години от малък, американски Пелтие-хладилник:
Прикачен файл:
ssr.jpg
ssr.jpg (44.64 KиБ) Видяна 1422 пъти
SSR-а е със синхронизация в нулите.
Елементите, начертани без стойности, отсъстват от платката.
Диодът D1 може да е 1N4148, но са го оставили 4007, най-вероятно заради намаляване на компонентната номенклатура.
lov - майстор
На мен схемните ршения са ми ясни до болка. Проблема идва че маркови релета едно след друго почнаха да сдават багажа а на много места в место механични релета наблъсках SSR и то китайчета. С охлаждането съм се съобразил но на тези марковите дето са фабрично монтирани по машините забелязвам една тенденция на стареене и температирна зависимост. Набеждавам опто двйката но само гадая дали просто е стечение на обстоятелствата и каръщина
П. Петков - специалист
lov написа:
На мен схемните решения са ми ясни до болка. Проблемът идва от това, че маркови релета едно след друго почнаха да сдават багажа, а на много места вместо механични релета наблъсках SSR-и, и то китайчета. С охлаждането съм се съобразил, но на тези марковите, дето са фабрично монтирани по машините, забелязвам една тенденция на стареене и температурна зависимост. Набеждавам оптодвойката, но само гадая дали просто е стечение на обстоятелствата и каръщина.
Семата не е персонално ориентирана, а е за общовойскова употреба. Що се отнася до отказите, анализът им е свързан с отваряне на SSR-те. Смолата се премахва лесно след продължително накисване в трихлоретилен (Предизвиква поражения в черния дроб!!!). Оттам нататък е лесно. Най-вероятно отказът е в оптрона. Купувал съм LTV817, който след много малко работа дава перманентно късо между емитера и колектора на фототранзистора. Досега съм сменил поне 3 броя чисто нови. Каква е сегашната технологията на производството им не знам. Навремето двата чипа се поставяха в двата фокуса на полуелипсоид, като главната ос на елипсоида лежи в равнината на разреза.
Дали вътрешната, отразяваща повърхност на полуелипсоида е метализирана - Господ знае! Освен това светодиодите са инфрачервени и коя метализация е с максимален коефициент на отражение за микронната дължина на вълната - също не знам. Деградиране на светодиодите също е възможно, ако са набримчени с голям ток. Квантовият им добив постепенно намалява, а оттам и предавателният коефициент на двойката.
hidrazin - майстор
По мои си наблюдения тези 817 са си калпави. Доста такива съм изхвърлил.
Друга е бирата например с TLP631 и то в белия корпус. Такива съм намирал само напълно отказали - обикновено след голяма "щета" по хапаратурата. :-D
Бая такива съм изскубал от платките на дърти и вехти японски климатици - по на над 10-15 години и си работят напълно прилично.
:partyman:
radius - майстор
Като неизменна част от анализа, проведох емпирични изследвания. Наистина се разчита на разширението на тръбичката. Ето я постановката:
Прикачен файл:
photo.JPG
photo.JPG (112.69 KиБ) Видяна 1306 пъти
Много е близо до реалността, макар и не съвсем. За втората защита - дисковата биметална пластина, не е реалистично може би. Защото отливката на корпуса не може да се нагрее достатъчно и оттам тази защита сработва при много по-високи от обявените температури. А може и просто да се е "уморила".
Изводи след 2 часа варене:
1. Водата във Варна завира при 90С, :lol: значи термометъра ми е неверен при тези стойности.
2. Биметалната крайна защита сработва при 5-8 С надолу от точката на завиране, което е голям проблем, но нищо чудно да е заради охлаждането на корпуса извън тенджерата.
3. По моя термометър вместо при 67С , при крайно положение на врътката, термостата изключва при 78С, и като добавим голямата грешка, може би реалната температура е 87С. Не изключвам вероятността някой преди мен да е разместил външната врътка и затова да е по-висока температурата.
4. Важен извод - термостата реагира стабилно на зададената температура - при настроени 60С - 2-3 пъти изключва точно на толкова ( +- 1С) и включва при 54С.
Това е и близо до обявения хистерезис от 8С.
Според мен биметалната защита не работи както трябва, а оперативната част е наред.

Сега се чудя дали и как да сваля нагревателя - с тръбния ключ не става, защото шестостена е 6-7см навътре и долната външна част на корпуса пречи да се бръкне. Не мисля, че може да се свали дъното на външната обвивка - стои като кербовано за цилиндричната част.
Някакви идеи за сваляне на нагревателя? Не че нещо, но се подготвих да промивам бойлера.
Andri01 - майстор
Какъв размер е гайката? Гедоре/ камък/ или глух ключ.
radius - майстор
Бе не съм го мерил, ама си е размер, горе бях пуснал снимка 55-60мм.

Тема "Анализ на бойлерен термостат" | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: