Ей,направо ме просълзихте! Боже,кога беше! Утре ще опитам тази най-простата схема,само с транзистора,такива ги правехме като ученици. Метрите,на които действаше ставаха доста повече,ако бобината се навие с дебел тел. Тогава пък батерията свършваше бързо и транзисторите много грееха. И не е вярно,че само на средни и дълги бръмчеше пущината-то толкова хармоници има че от близичко е..ваше мамата и на телевизори ,и на УКВ. Дано няма провадийци да четат,че сега да ме набият,но преди много години радиоклубът и ТВ сервизът бяха под джамията. И сътворихме този прословут заглушител с дебел тел за бобината и средномощен транзистор-май беше SFT 131. Закачихме една батерия 4,5V и нещото го пуснахме с едно въженце на половин метър вътре в комина,на който беше забодена антената на сервиза. Нямаха генератори,нищо. Правят каквото може без сигнал и чакат да стане 10,30 сутринта Ани Цонева да каже "Добро утро". Може и "Добър ден" да е било-помня ли. Значи процедурата по спускането на предавателя стана вечерта а на другия ден седнахме в радиоклуба и чакаме да видим ефекта. Настана пълна лудница! Дойдоха и ревнаха веднага: "Спирайте тези радиостанции,не можем да работим!". А ние питаме невинно :"Кои радиостанции?" Пет минути кавги,после най-спокойно ги каним в "радиорубката". А там няма никой,всичко изключено. Единият майстор търчи в сервиза и след 15 секунди пристига и вика "Същата работа!" Поседяха още малко и се ометоха. Намериха заглушителя на третия ден,след като ни заловиха да гледаме телевизия Просто не внимавахме. Вече почти ги бяхме убедили че ходжата е направил някаква магия да не могат да работят. Е,после си го върнаха и те,ма иначе сега какво щях да пиша И последно-един съсед-над нашия апартамент умираше да кани гости и да се напиват. Целодневно,ежеседмично. Викаше и музиканти. Бръкнах му в здравето,ама пострадаха и другите. Нямахме още телевизор,на същата схема добавих 2-3 навивки отделно и единият край на тази намотка през кондензатор я ръгнах в единия контакт у дома. Ужас и безумие-ни радио,ни ТВ в целия блок. Усетиха ме и мен на третия ден-като се върнеше баща ми от работа човекът си пускаше радиото. И тогава свирваха всички радиа. Бях голям за шамари вече,ама се гледахме 2-3 дни накриво,после се смяхме двамата Сега пък същата ситуация с моя син...После се смеем и ние...... Дано не съм бил досаден....