Май основна вина има икономиката. Също и повишение изисквания (кофти режим на работа) към кондензаторите.
Днешно време на кондензаторите им се налага да работят (тук говорим основно за филтриращи електролитни кондензатори) при много високи честоти и импулси с голяма стръмност.
Вече почти всички използват импулсни захранвания, ШИМ ... Тези пък в компютрите се сблъскват с гигахерци.
Основен параметър на един кондензатор във филтриращи вериги по захранвания е ESR. Ми това си му е вътрешното съпротивление.
Колкото му по-кофти ESR-а, толкова повече грее, електролита изсъхва и капацитета му изчезва.
Или ако е добре затворен, електролита се изпарява и кондензатора се издува и даже се пука по нарочно направените места отгоре.
А кондензатори с Low ESR се правят технологически трудно и това ги оскъпява.
Например електродите вътре са във вид на навити алуминиеви ленти с диелектрик между тях.
Технологично е най-лесно изводите от лентите да се направят в началото на лентата или в края.
Да aма при високи честоти тази дълга лента има огромно съпротивление (сравнително).
Това налага от лентите (електродите) да се правят 6-12 извода които да се свържат вътрешно в един извод.
Ако една дънна платка има 30-40 кондензатора и там се сложат само качествени, това би покачило цената и с едни 50-80$ а може и повече.
Икономисват се и блокиращите керамични кондензатори паралелно на изводите на електролитите, които "обират" високочестотните импулси.
Има и технологични пропуски, недоглеждани и компромиси.
Много пъти съм виждал електролитни кондензатори навряни в най-горещите места - примерно в ребрата на радиатора за чипа на импулсното.
По-добро място дето да осигури изпържването на кондензатора, здраве му кажи.
По темата може много да се говори ама това е в общи линии.
P.S. Българските кондензатори КЕА.... от едно време си бяха много хубави ама за едновремешните схемни решения.
Тогава захранванията си бяха с траф на ниска, мрежова честота, линейни стабилизатори ... абе идилия.
Определено обаче бяха няколко нива над руските. Руските си бяха по-калпави от сегашните евтини китайчета.
Всяко нещо с времето си.
Днешно време на кондензаторите им се налага да работят (тук говорим основно за филтриращи електролитни кондензатори) при много високи честоти и импулси с голяма стръмност.
Вече почти всички използват импулсни захранвания, ШИМ ... Тези пък в компютрите се сблъскват с гигахерци.
Основен параметър на един кондензатор във филтриращи вериги по захранвания е ESR. Ми това си му е вътрешното съпротивление.
Колкото му по-кофти ESR-а, толкова повече грее, електролита изсъхва и капацитета му изчезва.
Или ако е добре затворен, електролита се изпарява и кондензатора се издува и даже се пука по нарочно направените места отгоре.
А кондензатори с Low ESR се правят технологически трудно и това ги оскъпява.
Например електродите вътре са във вид на навити алуминиеви ленти с диелектрик между тях.
Технологично е най-лесно изводите от лентите да се направят в началото на лентата или в края.
Да aма при високи честоти тази дълга лента има огромно съпротивление (сравнително).
Това налага от лентите (електродите) да се правят 6-12 извода които да се свържат вътрешно в един извод.
Ако една дънна платка има 30-40 кондензатора и там се сложат само качествени, това би покачило цената и с едни 50-80$ а може и повече.
Икономисват се и блокиращите керамични кондензатори паралелно на изводите на електролитите, които "обират" високочестотните импулси.
Има и технологични пропуски, недоглеждани и компромиси.
Много пъти съм виждал електролитни кондензатори навряни в най-горещите места - примерно в ребрата на радиатора за чипа на импулсното.
По-добро място дето да осигури изпържването на кондензатора, здраве му кажи.
По темата може много да се говори ама това е в общи линии.
P.S. Българските кондензатори КЕА.... от едно време си бяха много хубави ама за едновремешните схемни решения.
Тогава захранванията си бяха с траф на ниска, мрежова честота, линейни стабилизатори ... абе идилия.
Определено обаче бяха няколко нива над руските. Руските си бяха по-калпави от сегашните евтини китайчета.
Всяко нещо с времето си.
