4 mm2 кабел < 9,5 кВт печка 52 мнения

[pavelari]

Имам чувството, че некои колеги правят инсталации само на форум. НЕМА ОБЕКТ КАДЕ А СЕ НЕ УСУКВАТ ЖИЦИ!!! Къде сте вие с клемите не съм ви виждал

Вчера бех в ДЕНИМА и докато се канехме да похарчим 4-500 лева един пич обеснява на клиента си за скин ефекта и за секви глупости - а клиента си купуваше 5 лунички за кенефа Направо си отидохме...

Миленски: 1/(контактен натиск + контактна повърхност) трябва да клони към 0 - нали така?

[Милен]

***
Милене - не те разбрах за контактния натиск. Той има значение при постепенната оксидация на повърхостите, и при вибрации и други видове "мърдания". Аз по-горе написах, че така направената връзка между многожилни се фиксира външно с припой. Опитай да си го представиш и ще разбереш защо е по-важно в случая да има добра контактна повърхност, тънък слой припой (в сравнение със запоени два дебели проводника), и липса на оксидиране (което припоя осигурява). Би ли обяснил къде според теб бъркам?

Виждал съм точно запоени връзки с оксидиран припой в резултат почти няма връзка.

Имам чувството, че некои колеги правят инсталации само на форум. НЕМА ОБЕКТ КАДЕ А СЕ НЕ УСУКВАТ ЖИЦИ!!! Къде сте вие с клемите не съм ви виждал
***
Миленски: 1/(контактен натиск + контактна повърхност) трябва да клони към 0 - нали така?

И още дълго ще ги има в България защото тука не се спазват установените правила а се работи както си знае от времето на дядо ми.

А за това последното ако си имал впредвид контактното съпротивление нещо или си объркал или твърде много си го опростил за нагледност. Формулата за контактното съпротивление е следната:

R= K/Fª

тука F- контактна сила, К - коефицент зависещ от вида на материала; а - степенен показател зависещ от повърхноста а=0.5 за точков контакт, а=0.7-0.8 за линеен контакт и за равнинен а=1.
Вижда се че контактното съпротивление може да се намали чувствително само ако увеличим контактната сила, а повърхноста не оказва чак толкова голямо влияние.
В това човек може и сам да се убеди например слагаш две ламарини една върху друга и мериш контакното съпротивление между тях с милиомметър, после мериш пак но като сложиш отгоре им 20 кг тежест кога ще има по-малко контактно съпротивление със или без контактен натиск при една и съща площ.

И още един пример този път за любимите ви усукани проводници усукваш на ръка два проводника по 5см оголени краища, втори вариант усукваш с клещи като стискаш здраво и трети вариант усуканите проводници ги стягаш с клема. В първия случай нямаш никакъв контактен натиск, във втория им придаваш някакъв начален контактен натиск, а в третия вариант контактния натиск (контактната сила) действа постоянно. И трите варианта са с еднаква контактна повърхност с еднакво качество. И при кой случай ще има по-малко контактно съпротивление.

[zmeios]

Виждал съм точно запоени връзки с оксидиран припой в резултат почти няма връзка.

Оксидиран припой?

Това не мога да си го представя как става, ако използваш нормален припой в помещение с нормална влажност.

Информирай ме, моля. Не се заяждам с теб, наистина искам да науча нещо ново - и то от човек който видимо знае за какво става дума, а не от майстор тип "абе сички тъй го пра'им, я си гледай работата ти на мене нема да ми казваш кое как"

НЕМА ОБЕКТ КАДЕ А СЕ НЕ УСУКВАТ ЖИЦИ!!!

Ей това имам предвид. То, строго погледнато, може да се каже и 'нЕма държавна поръчка кАде да не е играл рушвет', ама това значи ли, че е правилно и че така се прави? ;)

[Милен]

Връзки на гъвкав кабел седяли доста време на открито изолирани с български платнен изолирбанд. Изолирбанда разбирасе е изъхнал и станал трошлив, като го махнах отдолу жилата са били някога усукани и запоени не мога да кажа дали са били добре обработени предварително, това няма как да се разбере. Припоя и на четирите кабела имаше зърниста структура и спойката видимо беше в лошо състояние. А причината да се занимавам с този кабел и въпросните връзки е че съпротивлението на контура фаза - нула не влизаше в нормата при измерване от лаборатория и в края на линията имаше доста големи падове на напрежение. Проблема го оправих радикално - цяла дължина нов кабел.

Между другото забелязал съм, че припоя се окислява при запояване с солна киселина ако след запояването спойката не се измие с вода за да се отстранят остатъците от киселината, които явно с течение на времето разяждат и окисляват и спойката и медта на кабелите.

[zmeios]

Благодаря, Милене.

За връзка на открито аз лично задължително бих използвал специализирана самовулканизираща се лента.

Що се отнася до запояването със солна киселина --

Виж, занимавам се с микроелектроника. Там дори споменаването на флюс със агресивно съдържание предизвиква повдигане на вежди, често и псувни. Същото предизвикват и монтажи, където се ЗНАЕ че има вреден флюс, и не са почистени добре.

Ако някой пои кабели и ползва солна киселина, и не измива перфектно мястото на спойката, кой е виновен - технологията, или той лично е ръб, задето не разбира химията на флюса?

Това малко ми прилича на популярното хорско мнение че "гипскартона е кофти, щото като строиш стени от ГК, всичко се чува и не изолира добре". Пък ако погледнеш по-внимателно, се оказва че въпросните стени са построени тотално без оглед на технологията (т.е. с единичен слой ГК, кофти вата, без ленти по пода и прочее). Като питаш майсторите "що го направихте така?" казват - "ми така стената излезе 100 лева, а иначе щеше да излезе 150". Е да, ама същата чисто тухлена, впоследствие шпаклована стена е 250. Кой тук е виновен - гипскартона или майстора?

С трици маймуни не се ловят. Всяко нещо си има технология. Ама пусти български манталитет "бе кво ша го слушам тоя производител кви ми ги пише, язе най-добре си знаем как става и как не става"...

П.С. Аз през живота си корозирала спойка не съм видял. Може би защото около мен никой не пои със солна киселина ;) ;) Виждал съм сухи спойки безброй, виждал съм текстолит прояден от остатъци от т.нар. водно-измиваем флюс, виждал съм спойки разбити от вибрации, но оксидирали спойки-никога!

[Милен]

Действително в електрониката човек няма как да види корозирала спойка на платка - там просто спойките са малки като размер и се използват не разяждащи флюсове.

Обаче ако запояваш медни кабелни обувки с големи сечения (има и 120кв. мм.), например от българските отворени които не са предвидени за кербоване. Масово се процедира като първо се очукват около кабела после цялата обувка се топва в гасена солна киселина и след това в тигел (джезве) с разтопен с горелка припой. Резултата е че в началото спойката изглежда перфектна обаче ако не се измият остатъците от киселината особенно попилата между жилата на кабела след време цялата обувка заедно с края на кабела се окисляват напълно.

А въпросната връзка на открито когато с я правили сигурно не са и чували за самовулканизиращи се ленти и разните други термосвиваеми са били в сферата на научната фантастика.

[stefan_gb]

И при големи и малки квадратури на проводници и кабелни обувки които са запоени с солна киселина и не са почистени качествено окиса е неизбежен, отдавна съм спрял да я използвам и минах на преобразувател за ръжда от зеления (незнам химичния му състав които знае нека да рязясни) ) но си върши добре работата за запояване. Естествено почиствам след това запоеното.

[Милен]

Зеления е ортофосфорна киселина също е добър вариант за почистване преди запояване на медни а и други детайли.

[filmatoplo]

Преобразователа за ръжда е фосфорна кисилина- шефа на химическа фирма от Димитровград ми донесе тази течност да обработя метални профили . И на въпрос какво е това -понеже пречеше на очите и дишането -той каза -фосфорна кисилина

[Милен]

Все тая, щом е киселина все е гадост