Пълнил си ги с ловджийски барут и си го тъпкал повече от необходимото. 
От любопитство съм ги разглобявал. Налагало се е да се отнеме или добави барутна смес след закъснителната тапа. Количеството в зависимост от силата. Силата за избутване на парашута/стримера/двигателя. Съответно парашут за модели клас парашут и копие на действителна ракета, стример за клас стример и двигател за клас ракетопланер. Това което помня, че напоявахме барутната смес с незнайна за мен течност миришеща на газ за да намалим бризантния ефект на гърмящата смес. За стартиране на реактивния двигател ползвахме най-много фитил. Електрозапалките бяха вносен дефицит, а фитила родно производство в изобилие. Когато се е налагало да добавяме барутна смес ползвахме и такава извадена от фитил.
Градските състезания бяха пълни с емоция за всички, които ги вълнуваше моделизма. Имаше авио и авто демо. Радиоуправлението тогава беше изключително за автомоделизма и рядкост за авиомоделизма. Когато се отказах от кръжока се появиха радиоуправляеми ракетопланери.
Сега леките батерии и електрониката превзеха моделите, ама новите технологии бързо се разпростират навсякъде
