И сега, след като поживяхме няколко дни в апартамента, да кажа, че в общи линии съм доволна от почти всички взети решения по този ремонт. Особено добрите попадения са подът (трахотен е ламинатът на Egger, изключително приятно се ходи по него, изглежда перфектно), плочките в банята (испански, Keros, красиви и лесни за поддържане), термостатичната батерия Grohtherm 1000 (особено любима, всеки път като лекичко завъртя кранчето и се усмихвам от уши до уши, толкова се радвам, че се свърши с постоянните мизерии на Топлофикация), тоалетната Коло (красива е, пък е на прилична цена), уредите на Oranier (пробвахме ги, перфектно се държат), уредите на Franke (абсорбатор, мивка, боклукомелачка, батерия, все добри се оказаха), латексът Levis (лесно се почиства, дори и от следите от пръсти на хамалите), вратите Solid (падащият праг е голяма благина, пък и доста добре изолират шума).
Издънката е една: дъбовият плот за кухнята от Forest Trade. Първо, помните сагата с доставката му (три пъти по-дълго време от договореното им отне). След това се оказа, че не са го направили добре. Поръчах първо качество, без чворове, оказа се, че от едната страна си е чист рустик (трето качество), снадките си личаха по ръба, а едното крайче беше пукнато, лепено и китосвано, за да не си личи поне на първо време. Преглътнах всички тези разочарования, монтажниците на кухнята поставиха плота, натамъниха всичко... и след една седмица (все още никой не живее в апартамента, плотът не се ползва, водата не е пусната, даже никой не влиза в проклетата кухня) се появиха пукнатини около милиметър широки. Поне 5-6 на брой са, равномерно разпръснати из цялата му повърхност. Почна едно звънене във Forest Trade, ще пратим човек утре, вдругиден, след няколко дни, в събота в 9 сутринта. По обяд все още никой не беше се вяснал, не си вдигаха мобилните телефони. Понеже съм упорита -- оставих проклетия телефон на redial. Най-накрая вдигат "Ама колегата не е ли дошъл, ей сега ще му звънна да видя какво става и ще ви се обадя веднага". Не звъннаха. Пак на redial-а, в 4 следобяд втори разговор "Ми не знам какво става, колегата трябваше да ви се обади, сигурно нещо ми е сърдит и затова не говори с вас". По-идиотско оправдание не съм чувала от детските ми години. Както и да е, дойде един специалист към 6 и половина вечерта (в апартамента не се живее, няма столове дори, с мъж ми сме висяли да чакаме 9 часа и половина!), огледа всичко, каза "Тези дърводелци всичко са объркали", напсува ги отвсякъде и по всички параграфи, обясни как плотът бил за смяна, ама ако не ни се искало да разваляме кухнята -- щял да си прати най-добрия човек да го поправи, във вторник щял да бъде на линия, честна дума.
Четвъртък сме, а те нито се обадиха, нито дойдоха.
Междувременно установих, че всяка капка вода си личи по пустия плот. Ама всяка. Да, ако забършеш следите с влажна кърпа и с препарат за дърво, те изчезват. Обаче... аз да не съм някаква чистачка, по цял ден да вървя и да бърша плотове?!? Мъж ми се стресира и вчера си ми ягоди в банята, да не би случайно да капнело сок върху дъба и да го бастишело.
Та... честно казано, прежалих ги 700-те лева за плота, почвам да се оглеждам за алтернативи.
Издънката е една: дъбовият плот за кухнята от Forest Trade. Първо, помните сагата с доставката му (три пъти по-дълго време от договореното им отне). След това се оказа, че не са го направили добре. Поръчах първо качество, без чворове, оказа се, че от едната страна си е чист рустик (трето качество), снадките си личаха по ръба, а едното крайче беше пукнато, лепено и китосвано, за да не си личи поне на първо време. Преглътнах всички тези разочарования, монтажниците на кухнята поставиха плота, натамъниха всичко... и след една седмица (все още никой не живее в апартамента, плотът не се ползва, водата не е пусната, даже никой не влиза в проклетата кухня) се появиха пукнатини около милиметър широки. Поне 5-6 на брой са, равномерно разпръснати из цялата му повърхност. Почна едно звънене във Forest Trade, ще пратим човек утре, вдругиден, след няколко дни, в събота в 9 сутринта. По обяд все още никой не беше се вяснал, не си вдигаха мобилните телефони. Понеже съм упорита -- оставих проклетия телефон на redial. Най-накрая вдигат "Ама колегата не е ли дошъл, ей сега ще му звънна да видя какво става и ще ви се обадя веднага". Не звъннаха. Пак на redial-а, в 4 следобяд втори разговор "Ми не знам какво става, колегата трябваше да ви се обади, сигурно нещо ми е сърдит и затова не говори с вас". По-идиотско оправдание не съм чувала от детските ми години. Както и да е, дойде един специалист към 6 и половина вечерта (в апартамента не се живее, няма столове дори, с мъж ми сме висяли да чакаме 9 часа и половина!), огледа всичко, каза "Тези дърводелци всичко са объркали", напсува ги отвсякъде и по всички параграфи, обясни как плотът бил за смяна, ама ако не ни се искало да разваляме кухнята -- щял да си прати най-добрия човек да го поправи, във вторник щял да бъде на линия, честна дума.
Четвъртък сме, а те нито се обадиха, нито дойдоха.
Междувременно установих, че всяка капка вода си личи по пустия плот. Ама всяка. Да, ако забършеш следите с влажна кърпа и с препарат за дърво, те изчезват. Обаче... аз да не съм някаква чистачка, по цял ден да вървя и да бърша плотове?!? Мъж ми се стресира и вчера си ми ягоди в банята, да не би случайно да капнело сок върху дъба и да го бастишело.
Та... честно казано, прежалих ги 700-те лева за плота, почвам да се оглеждам за алтернативи.
Накрая ще се вдигна до тая Пролеша и ще видят те.
Соцът бая е омешал акъла на хората, все още живеят като по тошово време, когато трябваше да подкупиш продавачката, за да ти запази банани.
