Изработка на инверторен електрожен 1980 мнения

[cvetanmu]

Инвертора в кутия от атх захранване, който съм показал напред в темата е по тази схема.
Работи стабилно без проблеми до момента и качеството на заварката не се различава от тази на
Бармалейника. При мен проблема е малкото пв. При околна температура 29 гр. след втория електрод 3,25 направи 60 гр. на радиатора на транзисторите. В нормална кутия с добре организирано охлаждане ще е доста по-добре и пв - то.

[pansim]

Чудесно. В тази малка кутия не е нужно да се иска повече според мен.
Идеята на миниатюрния електрожен, не е да работи на производство.

Тук проличава недостатъка на схемата и високоволтовите транзистори - по-голям пад и повече отделена топлина. Освен това се налага и МНОГО добра изолация на транзисторите от радиатора.
Няма голяма "печалба " в сравнение с другите топологии.

[cvetanmu]

Транзисторите нямат никаква изолация към радиатора.
За недостатъците на високоволтовите транзистори си прав, но този електрожен тръгна без да ме тормози , събрах
платките, проверих му честотата и коефициента на запълване, видях какво имам като импулс на гейтовете и от там в контакта.
Нямам никакви грижи с него. От близо година вече съм приготвил нормални кутия и вентилатор,но не стигам да го наместя вътре.

[pansim]

Вентилатора изглежда доста сериозно!!!
Ще стане интересна машинка.

[cvetanmu]

Ще разделя кутията на две, като радиаторите, трафа и дросела ще останат от едната страна и ще ги обдухва този вентилатор. Така мисля да си спестя заигравките около защитата на платките от прах.

[pansim]

Да, като идея е добре, но това не отменя лакирането на платките.

[stamat]

Благодаря cvetanmu!

Поради липса на други и аз ще ползвам радиатори за процесор, но по принцип не са добра идея. Става за експерименти и за домашна употреба. За работен електрожен ще е добре да има по-голямо разстояние между ребрата, за да не се задържат боклуци.

Драйвера при тази топология не би трябвало да грее повече от полумоста. Напрежението С-Е е по-голямо, но има само един С-Е преход в рамото и регенеративен демпфер! Затова пък поради паралелното включване на двата транза позволява по-голям ток. Недостатък са по-скоро 2х високите пикове на напрежението (по отношение на пробивно на трафа).

[nikolaytatarov]

Здравеите колеги ,днес първи проби с електрод след като убих един ебу150 при пробите на товар 0.15ом.Апарата работи добре до около 155А,повече не дава за сега,пробвах с електрод 1,6 и 2,5мм горят добре /3,2 нямах за проба/.Работи добре без дросел на изхода и без удвоителя на напрежение,резонансна честота 38.4кHz настроен е на 35kHz.,трансформатор Е70 17/3 и 3 , дросел RM62 8,5 навивки.Тия дни ще купя електроди 3,2 и 4мм и ще има още проби.




Благодаря на колегата пансим за помоща

[pansim]

Драйвера при тази топология не би трябвало да грее повече от полумоста. Напрежението С-Е е по-голямо, но има само един С-Е преход в рамото и регенеративен демпфер! Затова пък поради паралелното включване на двата транза позволява по-голям ток. Недостатък са по-скоро 2х високите пикове на напрежението (по отношение на пробивно на трафа).

Драйвера изобщо не грее, ако има забележимо отделяне на топлина, значи има проблем.
Къде видя един преход С-Е, транзисторите са два в паралел. Регенеративен демпфер /снубер/ може и към Бармалейника да се постави, но не се надявай на голяма разлика спрямо RCD снубер.
Транзисторите и в двете схеми работят в тежък режим на твърдо изключване, и не случайно при повечето любителски
конструкции, транзисторите са направо на радиатора без електроизолационни подложки. За мен е по-приемлив варианта на китайците - много на брой транзистори, изолирани от радиатора. Не съм убеден, че искам в мой инвертор на радиаторите да има 900 волтови пикове.

Към Николай Татаров - поздравления!!!

[stamat]

Двата транза са в паралел и затова пада на напрежение С-Е е колкото на един. Т.е. това че са в паралел не увеличава загубите, в това отношение може да се разглежда като един С-Е преход. Докато при полумоста има два С-Е прехода със съответния пад. По друг начин казано, по отношение на загуби, дали ще имам два прехода последователно с пад 2V (и 600V пробивно) или един с пад 4V (и 900V пробивно) е все тая. Регенеративния снубер при ниска честота не е кой знае колко полезен, вярно.

Ако обърнеш транза и трафа в схемата може да свържеш радиатора (и колектора) към +310V и няма да има 600V подскоци (освен на емитера) и проблеми с пробивно. А дали радиатора ще е на - или + 310V май не е от голямо значение. Транзисторите съответно с или без подложки. При добро желание, и понеже на колектора напрежението не е променливо, може с подложки и радиатора към земя. Но това в случай че температурния режим на транзисторите го позволява. Транзисторите ми са BUP314 и вероятно ще греят повечко, защото С-Е напрежението им е по-голямо от при 900V-овите. А заради това че радиатора ще е с 310V може и да лепи прах ... като го направя ще кажа.

Правя за пръв път толкова мощно захранване и още не знам какво точно ме чака