Автоматичното включване на осветление на помещение или пространство, при влизане в него, заслужено набира популярност. Цените на обемните датчици за такива цели намаляват, предлагат се осветителни тела и даже и LED крушки с вградени датчици на движение. За съжаление, поне според мен, предлаганите на пазара изделия от такъв тип, не са с добре издържан и разнообразен дизайн и не съвсем не могат да се нарекат "украса за интериора". Обемните датчици на алармените системи също не блестят кой-знае колко естетически, но така или иначе, там където са или предстои да бъдат монтирани, те са "необходимо/неизбежно зло". Наличието им поражда идеята, те да бъдат използвани освен за основното си предназначение и за включване на осветелние в помещение, при регистриране на присъствие в него, с използване на обикновени осветителни тела.
Директно включване на електромеханично реле, което да включва осветлението, към контактите на обемния датчик е лошо решение по две причини. Първо релето, като относително нискомен товар, може да причини смущения в работата на датчика в качеството му на съставна част от алармената система. Второ, такова решение няма да осигури достатъчна времезадръжка на светенето на управляваната лампа, която, по мое мнение, трябва да е около 10 секунди. Справянето с проблема е възможно с добавяне на малко електронно устройство, като показаното на схемата.
PIR с двойно приложение.PNG (10.98 KиБ) Видяна 2356 пъти
В дежурен режим НЗ контактът на обемния датчик е затворен, транзисторът Т1 е запушен, кондензаторът - разреден, Т2 запушен и релето е прекъснало веригата на захранване на лампата и тя не свети. При необходимост, тя може да бъде включена принудително с ключа SW. При регистриране на движение, НЗ контактът на обемния датчик се отваря и протичащият през веригата EOL - D2 - R1 - B-E(T1) отпушва Т1. Кондензаторът бързо се зарежда, Т2 се отпушва от протичащият през веригата R2 - B-E(T2) и релето сработва, затваряйки с НО си контакт веригата на захранване на лампата, която светва. Процесът продължава и след спиране на движението в помещението и затварянето на НЗ контакта на обемния датчик до разреждането на кондензатора. При показаните на схемата номинали и използване на 12 Волтово реле, със съпротивление на намотката около 400 Ом тип NRP-07, времето на сработване е около 10 секунди. Промяната на капацитета на кондензатора, правопропорционално променя времеконстантата на RC веригата, а от там и времезадръжката.
В схемата е предвиден и втори вход ( през диода D1), който може да бъде включен към някой от програмируемите изходи на алармената система или друг контакт, чрез който осветлението да бъде включвано принудително и дистанционно, например за имитация на присъствие.
Високото съпротивление на входа на устройството - над 100 КОм и използването на изправителни диоди в него, гарантират, че то няма да влияе негативно на работата на алармената система.
Естествено входния каскад може да се изпълни и с оптрон, което ще осигури допълнително галванично разделяне на веригите, но ще доведе до увеличаване на размера на платката и ще го оскъпи.
Ако обемният датчик, освен НЗ, притежава и НО контакт, който не се използва от алармената система, е възможно отпадане на първия каскад с малка преработка на втория, което ще направи схемата още по-проста и достъпна.
Освен посочените на схемата, могат да се използват произволни NPN маломощни транзистори, с достатъчен коефициент на усилване, например родните, ботевградски 2T3167(8)(9), които в момента могат да се намерят на пределно ниски цени, маломощни изправителни диоди, напр. отново родните 2Д5606. Резисторите са с мощности 0.125 или 0.25 Вт, а кондензаторът с пределно допустимо напрежение 16 В или повече.
Консумацията на ток, в дежурен режим, е практически нулева, а в активен се определя най-вече от работния ток на релето, който, при използване на посочения тип реле е около 30 мА.
Устройството е монтирано на малка платка, позволяваща вграждане в корпуса на обемния датчик. Ако управлението на осветителното тяло се осъществява от обикновен (недевиаторен) ключ, може да се използва само НО контакт на релето, който шунтира ключа, а самото реле да се вгради в конзолната кутия на ключа или в разклонителната кутия. Ако осветителното тяло се управлява с девиаторна схема, е необходимо реле с НО и НЗ контакт и е най-добре то да се вгради в самото осветително тяло, към което трябва да се подведе допълнителен захранващ проводник с фаза на него, т.е. както е показано на схемата.
Недостатък на схемата е необходимостта от двужилен проводник, за управление на релето от датчика до ключа, разклонителната кутия или осветителното тяло и евентуален допълнителен проводник към осветителното тяло, т.е. решението е предназначено най-вече за инсталации в процес на изграждане. Разбира се, то може да бъде развито с използване на радиобутон или инфрачервен интерфейс, което обаче ще го усложни.
Когато в помещението, в което чрез устройството ще се автоматизира осветлението, през светлата част на деня прониква естествена светлина, е добре захранването на схемата да се осъществи от фотореле. Така, принудителното осветяване ще се случва само, когато наистина е необходимо.
Общата цена на дребно на елементите, включително посоченото реле, при използване на българските транзистори и диоди е малко над 1 лев.
При монтажа на устройството, особено частта му свързана с мрежовото захранване, да се спазват всички изисквания за безопасност и той да се извършва от квалифициран специалист. Особено внимание да се обърне на мерките за недопускане на галваничен контакт между проводниците, свързани с мрежово захранване и тези от нисковолтовата част.
Директно включване на електромеханично реле, което да включва осветлението, към контактите на обемния датчик е лошо решение по две причини. Първо релето, като относително нискомен товар, може да причини смущения в работата на датчика в качеството му на съставна част от алармената система. Второ, такова решение няма да осигури достатъчна времезадръжка на светенето на управляваната лампа, която, по мое мнение, трябва да е около 10 секунди. Справянето с проблема е възможно с добавяне на малко електронно устройство, като показаното на схемата.
Прикачен файл:
PIR с двойно приложение.PNG (10.98 KиБ) Видяна 2356 пъти
В схемата е предвиден и втори вход ( през диода D1), който може да бъде включен към някой от програмируемите изходи на алармената система или друг контакт, чрез който осветлението да бъде включвано принудително и дистанционно, например за имитация на присъствие.
Високото съпротивление на входа на устройството - над 100 КОм и използването на изправителни диоди в него, гарантират, че то няма да влияе негативно на работата на алармената система.
Естествено входния каскад може да се изпълни и с оптрон, което ще осигури допълнително галванично разделяне на веригите, но ще доведе до увеличаване на размера на платката и ще го оскъпи.
Ако обемният датчик, освен НЗ, притежава и НО контакт, който не се използва от алармената система, е възможно отпадане на първия каскад с малка преработка на втория, което ще направи схемата още по-проста и достъпна.
Освен посочените на схемата, могат да се използват произволни NPN маломощни транзистори, с достатъчен коефициент на усилване, например родните, ботевградски 2T3167(8)(9), които в момента могат да се намерят на пределно ниски цени, маломощни изправителни диоди, напр. отново родните 2Д5606. Резисторите са с мощности 0.125 или 0.25 Вт, а кондензаторът с пределно допустимо напрежение 16 В или повече.
Консумацията на ток, в дежурен режим, е практически нулева, а в активен се определя най-вече от работния ток на релето, който, при използване на посочения тип реле е около 30 мА.
Устройството е монтирано на малка платка, позволяваща вграждане в корпуса на обемния датчик. Ако управлението на осветителното тяло се осъществява от обикновен (недевиаторен) ключ, може да се използва само НО контакт на релето, който шунтира ключа, а самото реле да се вгради в конзолната кутия на ключа или в разклонителната кутия. Ако осветителното тяло се управлява с девиаторна схема, е необходимо реле с НО и НЗ контакт и е най-добре то да се вгради в самото осветително тяло, към което трябва да се подведе допълнителен захранващ проводник с фаза на него, т.е. както е показано на схемата.
Недостатък на схемата е необходимостта от двужилен проводник, за управление на релето от датчика до ключа, разклонителната кутия или осветителното тяло и евентуален допълнителен проводник към осветителното тяло, т.е. решението е предназначено най-вече за инсталации в процес на изграждане. Разбира се, то може да бъде развито с използване на радиобутон или инфрачервен интерфейс, което обаче ще го усложни.
Когато в помещението, в което чрез устройството ще се автоматизира осветлението, през светлата част на деня прониква естествена светлина, е добре захранването на схемата да се осъществи от фотореле. Така, принудителното осветяване ще се случва само, когато наистина е необходимо.
Общата цена на дребно на елементите, включително посоченото реле, при използване на българските транзистори и диоди е малко над 1 лев.
При монтажа на устройството, особено частта му свързана с мрежовото захранване, да се спазват всички изисквания за безопасност и той да се извършва от квалифициран специалист. Особено внимание да се обърне на мерките за недопускане на галваничен контакт между проводниците, свързани с мрежово захранване и тези от нисковолтовата част.
)))