Сондаж за вода с променлив дебит - питане за хора с опит 96 мнения

[nеwage]

Здравейте!
Преди 2 години бихме сондаж за вода 68 метра, в двора. Засушаването през последните 6 години пресуши всички кладенци в района и това остана като единствено решения. В момента единствените налични водоизточници са водата събрана от покривите и сондажа.

Та историята със сондажа е следната: след пробиването даваше примерно 50 литра на час, което напълно ни удовлетворява, предвид, че летата при нас са с 3-4 месеца без капка дъжд и всички кладенци пресъхват.
Няколко месеца след пробиването дебита на сондажа падна до критичните 5-6 литра на час. Направо отчайващо предвид, че дадохме всичките си пари за него.

Направих си устройство за airlift (ето така) прочистих сондажа докато започна да излиза напълно чиста вода от air-lift-a. Процедирах така: вадя водата чрез airlift-а във варели, оставям да се утаи мътилката, връщам обратно само чистата вода в сондажа, после пак изпомпвам с air lift и така докато започна да пуска чиста вода. Доста тиня изкарах!

След като съм го прочистил напълно до дъно и airlift-a вади само бистра вода, дебита се увеличава до стария (около кубик на денонощие) но водата отново става мътна, като боза. Да се чудиш откъде иде тази мътилка??? След няколко седмици точене се избистря и отново намалява до 100-на литра на денонощие. Пак чистя и пак се повтаря същото.

Онзи ден напълних сондажа догоре с вода, ама да прелее. И забелязах, че щом спра да пълня водата веднага започва да спада надолу. Оставих го така цяла нощ, на сутрина го източих целия. За цяла нощ, по мои изчисления изчезнаха около 250 литра от сондажа. Къде би могла да бяга тази вода? И защо след като съм го изчистил до чиста вода с air-lift-a, отново тръгва мътилка?
Интересното е, че ако го оставя, примерно 10-на дена вдига докъм 64 метра воден стълб

[kozl]

Интересното е в структурата на пластовете.
Щом нивото на дъното на пресъхналия кладенец се окаже под нивото на водата в сондажа след престой без консумация, то подземните води са напорни. И вероятно пластовете са с нисък коефициент на филтрация, а това е причина за малък дебит на сондажа. Изнасянето на финни частици от песъчливо глинести пластове увеличава филтрацията и дебита се увеличава, но при водочерпене се измества и депресионната повърхност и водата преминава през други места, откъдето навлизат отново финни частици.

След като 15 мин. безуспешно рових в нета да намеря некъв чертеж на деприсионна крива при водочерпене от сондаж и се отказах. Излизат все комършъл обяви за сондажи. Е има и обяснения, но чертеж не открих.

[Трифон П.Трифонов]

..............
След като 15 мин. безуспешно рових в нета да намеря некъв чертеж на деприсионна крива при водочерпене от сондаж и се отказах. Излизат все комършъл обяви за сондажи. Е има и обяснения, но чертеж не открих.

https://www.google.com/search?sca_esv=1 ... sid=mosaic

[kozl]

Е мерси от името на автора

[nеwage]

Благодаря за отговора. Тъй като ми звучи като китайско писмо, помолих всезнаещия ChatGpt да го разтълкува. Ето какво ми отговори:

Ето как бих обяснил отговора:

• Напорни подземни води: Това означава, че водата в сондажа е под налягане и е принудена да се движи нагоре поради разликата в наляганията. Това е вероятно причината, поради която нивото на водата в сондажа се вдига, когато не го използваш известно време.
• Пластове с нисък коефициент на филтрация: Пластовете, през които преминава водата, не пропускат лесно вода. Затова дебитът на сондажа (количеството вода, което излиза за единица време) е малък.
• Изнасяне на финни частици: Когато използваш устройството за прочистване (airlift) и изкарваш тинята, ти всъщност изваждаш финни частици от пластовете. Това отваря повече място за преминаване на вода (увеличава филтрацията), затова временно дебитът на сондажа се увеличава.
• Изместване на депресионната повърхност: Депресионната повърхност е зоната около сондажа, където налягането на водата намалява поради източването й. Когато черпиш вода, тази зона се измества, а водата започва да преминава през нови участъци, които съдържат още финни частици. Те отново замърсяват водата.

С други думи, проблемът е в природата на пластовете, които съдържат вода. Те са песъчливо-глинести и при всяко черпене на вода навлизат нови частици, които мътят водата. Това е основната причина за намаляване на дебита и за появата на мътилка.

Правилно ли е тълкуването?

В този случай какво бих могъл да сторя? Спомням си, че при сондирането от 5-6 метър до 70-тия метър излизаше само сива пушилка (eто видео) И тази сива маса сега я източвам с водата.

Ако продължа така да го пълня и изпомпвам? И как така хем се пълни сам, хем като го напълня догоре водата бяга?

[kozl]

Ако продължа така да го пълня и изпомпвам? И как така хем се пълни сам, хем като го напълня догоре водата бяга?

На Al му требе още интелект, но пък нема мързел да твори.
Напорни подземни води се установяват по пиезометричен метод. Пиезометричния сондаж е само за установяване на подземно водно ниво. Той не е предназначен за водочерпене, а основно за получаване на данни за подземните води..
Ако разгледаш чертежа, който Трифон постна, е ще требе и переводчик (руско-болгарски транслатор), та
Эксплуатацинная скважина=сондаж за водочерпене
Наблюдательные скважины= пиезометрични сондажи
УГВ=ниво на подземните води
R= най-големия радиус на депресионната фуния (повърхност). Депресионната повърхност наподобява фуния.
Когато няма водочерпене от сондажа за водочерпене той става като пиезометричен сондаж и водата в него се покачва до УГВ. Това се е случило като не си изпомвал 10 дни и водното ниво в сондаж дълбок 70 м е достигнало 6 м под повърхността на терена.
Дали водите от сондажа са напорни или не след като не са се излели над повърхността е трудно за доказване. Дори и да има наблизо пресъхнал кладенец, който да се ползва като пресъхнал пиезометричен сондаж, то трябва да се сравнява по геодезично ниво.
Е ако водното ниво в сондажа за водочерпене е над това на дъното на пресъхнал кладенец, то явно има подземен пласт водоупор и чертежа от Трифон не отразява това.
Дали това е така, пак повтарям - без геодезически измервания, а само сравнявайки дълбочина от повърхността на терена може да внесе заблуда.
Та за това да приемем, че ситуацията е според чертежа и водата от сондажа не е под напор спрямо УГВ.
Когато се водочерпи от сондажа за водочерпене УГВ около сондажа се понижава като формата на повърхността която се получава прилича на фуния. От целия обем над фунията си източил водата с водочерпене. Когато пълниш сондажа след водочерпене обратно пълниш и източения обем. Ако пълниш сондажа интензивно и нивото на водата в сондажа надвиши УГВ ще напояваш подземния пласт над УГВ, което ще промени формата на депресионната повърхност като фуния, обаче обърната нагоре. Даже ако прекалиш с интензивното пълнене ще прелее водата от сондажа към повърхността.

Изпомпването на финни частици от сондажа увеличава пропускливостта през пластовете около сондажа като увеличи коеф.на филтрация около сондажа. Съответно R при водочерпене се увеличава и се получава по-голям дебит от сондажа. Но все пак дебита, коефициента на филтрация, R и водното ниво в сондажа за водочерпене са в функционална зависимост, та има дебит при който водното ниво в сондажа остава постоянно. И има предел на дебита, когато постоянното водно ниво достигне дъното на сондажа.
Е тука аз нямам опит кое водочерпене - с постоянно водно ниво или периодично като се напълни сондажа и после се изпразва до дъното, как това влияе на сондажа, но предполагам, че при втория начин е много по-вероятно да има мътилка във водата.

[nеwage]

В близост (около 20-30 метра) има два кладенеца - единия е 13 метра, другия 6 метра. При тях водата не помръдва, стоят там някакви половин метра на дъното и толкоз.
Сега, има едно нещо, което пропуснах да кажа - сондьорите положиха обсадните тръби, прибраха пачката и си заминаха. Ала никой не насипа празното място между тях и дупката на сондажа, нито ми каза, че трябва да се направи. Едва месец по-късно съсед ми каза, че трябва да го направя. Взех от строителна борса възможно най-ситната фракция и насипах, но глътна около 2 кофи и толкова беше. Не знам дали това има значение.
И друго, като го напълня догоре, нивото после спада до УГВ?
В крайна сметка какво би ми препоръчал да правя при сегашната ситуация? Какво ще кажеш за идеята да го напълня догоре и вече да не го източвам до дъно, а да точа само по 50 литра на час?

Ако продължа така да го пълня и изпомпвам? И как така хем се пълни сам, хем като го напълня догоре водата бяга?

На Al му требе още интелект, но пък нема мързел да твори.
Напорни подземни води се установяват по пиезометричен метод. Пиезометричния сондаж е само за установяване на подземно водно ниво. Той не е предназначен за водочерпене, а основно за получаване на данни за подземните води..
Ако разгледаш чертежа, който Трифон постна, е ще требе и переводчик (руско-болгарски транслатор), та
Эксплуатацинная скважина=сондаж за водочерпене
Наблюдательные скважины= пиезометрични сондажи
УГВ=ниво на подземните води
R= най-големия радиус на депресионната фуния (повърхност). Депресионната повърхност наподобява фуния.
Когато няма водочерпене от сондажа за водочерпене той става като пиезометричен сондаж и водата в него се покачва до УГВ. Това се е случило като не си изпомвал 10 дни и водното ниво в сондаж дълбок 70 м е достигнало 6 м под повърхността на терена.
Дали водите от сондажа са напорни или не след като не са се излели над повърхността е трудно за доказване. Дори и да има наблизо пресъхнал кладенец, който да се ползва като пресъхнал пиезометричен сондаж, то трябва да се сравнява по геодезично ниво.
Е ако водното ниво в сондажа за водочерпене е над това на дъното на пресъхнал кладенец, то явно има подземен пласт водоупор и чертежа от Трифон не отразява това.
Дали това е така, пак повтарям - без геодезически измервания, а само сравнявайки дълбочина от повърхността на терена може да внесе заблуда.
Та за това да приемем, че ситуацията е според чертежа и водата от сондажа не е под напор спрямо УГВ.
Когато се водочерпи от сондажа за водочерпене УГВ около сондажа се понижава като формата на повърхността която се получава прилича на фуния. От целия обем над фунията си източил водата с водочерпене. Когато пълниш сондажа след водочерпене обратно пълниш и източения обем. Ако пълниш сондажа интензивно и нивото на водата в сондажа надвиши УГВ ще напояваш подземния пласт над УГВ, което ще промени формата на депресионната повърхност като фуния, обаче обърната нагоре. Даже ако прекалиш с интензивното пълнене ще прелее водата от сондажа към повърхността.

Изпомпването на финни частици от сондажа увеличава пропускливостта през пластовете около сондажа като увеличи коеф.на филтрация около сондажа. Съответно R при водочерпене се увеличава и се получава по-голям дебит от сондажа. Но все пак дебита, коефициента на филтрация, R и водното ниво в сондажа за водочерпене са в функционална зависимост, та има дебит при който водното ниво в сондажа остава постоянно. И има предел на дебита, когато постоянното водно ниво достигне дъното на сондажа.
Е тука аз нямам опит кое водочерпене - с постоянно водно ниво или периодично като се напълни сондажа и после се изпразва до дъното, как това влияе на сондажа, но предполагам, че при втория начин е много по-вероятно да има мътилка във водата.

[kozl]

И друго, като го напълня догоре, нивото после спада до УГВ?

Това е нормално.

[nеwage]

И друго, като го напълня догоре, нивото после спада до УГВ?

Това е нормално.

Ей какво ми отговори професор ChatGPT:

Ако имаш възможност да контролираш дебита и изпомпването на вода, по-добре би било да не източваш сондажа до дъно, а да поддържаш по-стабилен и умерен дебит, например 50 литра на час. Това би имало няколко предимства:

1. Избягване на мътилката:
Когато изпомпваш по-малки количества вода с по-нисък дебит, намаляваш турбуленцията в сондажа и около водоносния пласт. Това ограничава раздвижването на фините частици и предотвратява замътяването на водата. При изпразване до дъно налягането пада рязко и раздвижва мътилката.

2. По-стабилно водно ниво:
Ако изпомпваш бавно, водното ниво в сондажа няма да спада толкова бързо. Това помага да поддържаш постоянно водно ниво, което е по-добре за дългосрочното състояние на сондажа. Когато нивото пада рязко до дъно, е по-вероятно да раздвижиш пластовете и да причиниш повреда или мътност.

3. Подобряване на качеството на водата:
По-стабилният дебит позволява на системата да се балансира, като така по-чистата вода остава по-дълго време в системата. По-умереното изпомпване също може да намали солеността, ако това е проблем при теб, като не се смесват прекалено много пластове вода.

4. Увеличаване на живота на сондажа:
Постоянното водочерпене с умерен дебит предпазва конструкцията на сондажа и водоносните пластове от пренапрежение. Когато източваш до дъно, това създава големи натоварвания върху сондажа и подземните води, което може да доведе до износване или намаляване на дебита с времето.

Заключение:
По-добре е да поддържаш стабилен дебит, като изпомпваш вода в по-малки количества, например 50 литра на час. Това ще помогне за избистряне на водата, по-малко мътилка и дългосрочно опазване на сондажа. Тази стратегия също така ще помогне да намалиш риска от изчерпване на водоносния пласт или нарушаване на структурата на сондажа.

Наистина, не съм се замислял за това, винаги източвам сондажа до дъно. А какво би станало ако го напълня догоре и после точа само по 50 литра на час, примерно?

[torbalan]

В близост (около 20-30 метра) има два кладенеца - единия е 13 метра, другия 6 метра. При тях водата не помръдва, стоят там някакви половин метра на дъното и толкоз.
...

Ако в близост на такова малко разстояние има толкоз плитки кладенци с вода, кое те е накарало да дълбаеш 68 метра? Артезиански води ли си търсил? Ако да - трябвало е още поне 40 - 900 метра да пробиваш.

Надолу под теб скала ли е или някакви почви, глини, пясъци, чакъли и т.н.?

За кое населено място става въпрос (четох малко на вентилатор, та ако съм пропуснал - сори).