Нискоемисионно Ка стъкло, съвети ! 126 мнения

[bigshop]

В някои от горните постове южното изложение на прозорци през лятото се третира малко необосновано, т.е. колко много напичало слънцето. Всъщност през лятото слънцето почти не грее през прозорци с южно изложение. Ако имат югозападно или западно изложение да - има проблем. Но не и при южно изложение.

И вместо да се преувеличава парниковия ефект от вътрешно К стъкло, по-добре да се мисли/съветва за използване на външно стъкло от типа стопсол, energy save и други подобни.

[Hursa]

Доста изчетох във форума за к-стъклото. Едни твърдят, че е непрозрачно за инфрачервените лъчи - черно за тях (частично) поглъща ги и се нагрява, затова и не кондензирала влага на тези стъкла.
Други твърдят, че отразявало инфрачервените лъчи, тоест било огледално за тях (пак частично - полупропускливо огледало). Ако е така - тъй като е от нанесен метал - това огледало двустранно ли е? До колкото разбирам би трябвало да е. Ако е така - вчера прегледах наученото и забравеното от термодинамиката:) - тогава разглеждайки стъклопакета като затворена въздушна вертикална прослойка м/у топлото и студеното стъкло, би трябвало този топлоотразителен слой на к-стъклото да увеличава термичното съпротивление на стъклопакета. Казано по друг начин - освен, че отразява топлинните лъчи идващи отвътре и отвън, то ако разглеждаме отразителният слой като алуминиевото фолио поставено на една от повърхностите във въздушна междина (полупрозрачно фолио:)), би трябвало термичното съпротивление на стъклопакета да се увеличи. Тогава то ще работи и лятото когато външното стъкло е по нагрятото и излъчва топлина във въздушната междина. Ще се получи нещо като графита отразяващ топлинните лъчи в стените на клетките на неопора. Дали съм прав, не знам:) Но в действителност този слой в к-стъклото черен ли е за инфрачервените лъчи или огледален?

[hygro]

Две грешки има в разсъжденията ти. Най-напред термичното съпротивление няма нищо общо с емисионната, респективно поглъщащата и отразяващата способност. Второ, "еднопосочният" ефект на K-стъклото се дължи на различния спектър на излъчванията, които преминават през него. Слънчевото излъчване е от високотемпературен източник (~5200°C) и енергийният му максимум е с дължина на вълната от порядъка 0,5µm. В този диапазон K-стъклото пропуска енергията сравнително добре. Интериорът на помещението е с много по-ниска температура, да речем 20°C. Съгласно Закона на Планк максимумът на излъчването му е на дължина на вълната ~10µm, а в този диапазон K-слоят отразява енергията обратно. Тъй като самият K-слой е с ниска степен на чернота (висока отражателна, съответно ниска емисионна способност) загубите от излъчване намаляват.

[Hursa]

Ами аз мислех не за светлината идваща от вън, а за инфрачервените лъчи излъчвани от самото стъкло. Разсъждавам така - навън е 35, вътре 25. Да пуснем дори външна щора пред стъклото за да не ни разсейва тази светлина отвън:). Въпреки това външното стъкло е по нагрято от вътрешното. Ако разликата между температурата на вътрешното и външното стъкло е около 5 градуса тогава влизаме в стандартните условия за изчисление на термично съпротивление на вертикална затворена въздушна междина между две пластини. Според методиката за изчисление на това съпротивление топлинният поток между тези две пластини е сума от потоците предаващи се чрез топлопроводност, коенвекция и излъчване. Тогава (учебниците твърдят:)), при изменението на тази междина от 10 до 200 мм (при 5 градуса разлика между температурите на пластините) частта предавана за сметка на излъчването се изменя от 60 до 80%, (съвсем не е малко, за това се приема, че поставяйки отразяващ слой на едната повърхност термичното съпротивление нараства 2 пъти, в нашият случай, отразяването е частично:)), всъщност нарастването на този поток е само относително, до колкото знам (нараства за сметка намаляването на другите съставящи). Потока предаващ се за сметка на топлопроводността намалява от 38 до 2%. Потока от конвекция нараства от 2 до 20%.
(Според този източник който ползвам се получава, че при 200 мм междина топлинният поток е 102%:), явно разпределението е малко по различно). Та мисълта ми е, щом този слой на к-стъклото е частично отразяващ инфрачервените лъчи това би трябвало да доведе до увеличение на термичното съпротивление. Верно в стандартната задача пластините не са прозрачни, но това според мен не променя резултата.

[AntonBM]

Малко късно се включвам в коментарите, но има някой неща, които ме смущават и бих искал да чуя мнението на колегите, които са се изказвали по-рано.
В по-ранни изказвания на колеги (pipbel, yurig, Takezo Sensey) има цитирани различни стойности на коефициенти на топлопреминаване U ,[W/m ².°K] на различни видове прозорци. Там те дават различни стойности за стъклопакети включващи и К-стъкло, които, според мен са повече рекламни, от колкото реални! Има няколко въпроса към тях от къде са взети тези стойности и до колко са реални? И аз се включвам към питащите...
Методиката за изчисляване на коефициентa на топлопреминаване U за прозорците е стандарта EN ISO 15099. В него са зададени всички необходими данни за изчисляване и когато го ползвам за да определя U ,[W/m ².°K], на стъклопакети включващи и K-стъкло, получавам смущаващо различни стойности. Те са близки до тези които получавам и чрез софтуера на Carrier – Hourly Analysis Program v.4.5 (той също предлага възможност за изчисляване на Ut на прозорците). За сравнение по-долу давам стойностите, които се получават за няколко вида прозорци, като рамката за която са изчислени е PVC с габарит 200/150 см. Хареса ми обозначението на слоевете дадено от valio2007 и за това го ползвам и аз. Ползвам съм софтуера на Carrier, като в него има ограничен избор на видове стъкла и въздушни междини, за това моите стъклопакети са малко по-нестандартни, но все пак има необяснимо големи разлики между това, което се изчислява от този софтуер и това, което е дадено от колегите по-горе.
За двойни стъклопакети 23 мм.
5-13-5 (флат стъкла 5 мм. с въздух 13мм.) U= 2,673 [W/m ².°K] ; g=0,714
5-13a-5 (флат стъкла 5 мм. с аргон 13мм.) U= 2,543 [W/m ².°K] ; g=0,715
5-13k-5 (флат стъкла 5 мм. с криптон 13мм.) U= 2,508 [W/m ².°K] ; g=0,715
5-13-Е5 (стъкла 5 мм. вътрешно К с въздух 13мм.) U= 2,065 [W/m ².°K]; g=0,686
5-13а-Е5 (стъкла 5 мм. вътрешно К с аргон 13мм.) U= 1,868 [W/m ².°K] ; g=0,692
5-13k-Е5 (стъкла 5 мм. вътрешно К с криптон 13мм.) U= 1,816 [W/m ².°K] ; g=0,693
За тройни стъклопакети 39 мм.
5-13-3-13-5 (3 флат стъкла 5-3-5 мм. с въздух 13мм.) U= 1,911 [W/m ².°K] ; g=0,666
5-13-3-13-E5 (2 флат+1K 5-3-5 мм. с въздух 13мм.) U= 1,638 [W/m ².°K] ; g=0,666
5E-13-3-13-E5 (1 флат+2K 5-3-5 мм. с въздух 13мм.) U= 1,638 [W/m ².°K] ; g=0,579
5-13a-3-13a-E5 (2 флат+1K 5-3-5 мм. с аргон 13мм.) U= 1,508 [W/m ².°K] ; g=0,649
5-13-3E-13-E5 (1 флат+2K 5-3-5 мм. с въздух 13мм.) U= 1,460 [W/m ².°K] ; g=0,630
5-13a-3E-13a-E5 (1 флат+2K 5-3-5 мм. с аргон 13мм.) U= 1,328 [W/m ².°K] ; g=0,635
5-13k-3E-13k-E5 (1 флат+2K 5-3-5 мм. с криптон 13мм.) U= 1,294 [W/m ².°K] ; g=0,636
Вижда се, че няма стойности под 1,294 [W/m ².°K]. Колегите са дали няколко по-ниски и то за стъклопакети с 1 К-стъкло, аз получавам ниският коефициент с 2 К-стъкла. Забележете, че в ред 2 и 3 на тройните стъклопакети има еднакви стойности на U. Т.е. няма смисъл да се слага K-стъкло като външно.

[bigshop]

Тези изчисления изглеждат леко съмнителни: коефициентът на топлопреминаване U на обикновено и на K-стъкло е един и същ и не може да се получават различни резултати.

А ако искаш ниски стойности за U на стъклопакет, можеш да погледнеш тук:
http://www.pilkington.com/assetmanager_ ... ct2010.pdf. Там могат да се видят включително стойности от 0.8 W/m2K.

[Тани]

А дали софтуера отчита факта че при по- малки разстояния между стъклата спира конвекцията

[AntonBM]

Точно това изчислява софтуера! Не случайно, когато се сложи К-стъкло като първо от външна страна, резултата е такъв като за нормално стъкло. Относно спиране на конвекцията по-долу направих изчисление за най-добрия вариант, но с по-малка въздушна междина:
5-13k-3E-13k-E5 (1 флат+2K 5-3-5 мм. с криптон 13мм.) U= 1,294 [W/m ².°K] ; g=0,636
5-6k-3E-6k-E5 (1 флат+2K 5-3-5 мм. с криптон 6 мм.) U= 1,259 [W/m ².°K] ; g=0,637
Разликата не е много голяма, но наистина я има. Това намаляване на топлопроводимостта при по-малка въздушна междина може да се обясни само със спиране на циркулацията, но при запълване на стъклопакета с инертен газ. Докато при 2 стъкла и обикновен въздух ефекта е обратен:
5-13-5 (флат стъкла 5 мм. с въздух 13мм.) U= 2,673 [W/m ².°K] ; g=0,714
5-6-5 (флат стъкла 5 мм. с въздух 6 мм.) U= 3,002 [W/m ².°K] ; g=0,710
Всички резултати по-горе са за готово изделие с PVC рамка. В изчисленията влизат и термомостовете. Когато премахна рамката остава само стъклопакета и за по-горните примери стойностите са:
5-13k-3E-13k-E5 (1 флат+2K 5-3-5 мм. с криптон 13мм.) U= 0,969 [W/m ².°K] ; g=0,636
5-6k-3E-6k-E5 (1 флат+2K 5-3-5 мм. с криптон 6 мм.) U= 0,921 [W/m ².°K] ; g=0,637
Как в тези проспекти вадят числа под 0,8 не ми е ясно!
П.П. Има една вратичка, която евентуално може да оправдае тези изключително ниски стойности. Когато добавя вътрешен сенник спада U-то. Примерно пердетата се отразяват на най-добрият възможен резултат U= 1,259 [W/m ².°K] с това че той намаля до 1,18 [W/m ².°K], като според вида им варира g от 0,56 до 0,455. Без PVC рамката коефициента на стъклопакета е U= 0,878 [W/m ².°K], но с пердетата. Пак е по-висок от 0,8!

[8180]

Как в тези проспекти вадят числа под 0,8 не ми е ясно!

Ами, поне според мен, в цитирания pdf не се среща такова. Най-ниското, което видях е 1,1, с някакво супер модерно стъкло и ВАКУМ. В таблиците накрая - вероятно практически приложимите варианти, стигат до 1,3.
Не разбрах има ли корекция (включена ли е дограмата) в техните данни.

Рядко е дискутирано във форума влиянието на профилите. Някак все сме приемали, че стъклопакетът е по-слабото место. От данните на Антон излиза, че профилът влошава нещата - термомост (ако съм разбрал).
Почти никога не е дискутирана светопропускливостта - тя явно "се кара" с топлопреминаването.

Антон,

bigshop
Какво ти е "съмнително"?
В твоя линк, който е чудесен, се наблюдават същите закономерности.

[bigshop]

Как в тези проспекти вадят числа под 0,8 не ми е ясно!

Ами, поне според мен, в цитирания pdf не се среща такова. Най-ниското, което видях е 1,1, с някакво супер модерно стъкло и ВАКУМ. В таблиците накрая - вероятно практически приложимите варианти, стигат до 1,3.

На стр. 16 може да се прочете:

Pilkington Planar™ Triple – a frameless triple
pane Insulating Glass Unit (IGU) which can
achieve U values lower than 0.8 W/m2K when
using coated glass from the Pilkington range.

bigshop
Какво ти е "съмнително"?
В твоя линк, който е чудесен, се наблюдават същите закономерности.

1. Това което съм написал за обикновено и К-стъкло - трябва да дават почти еднакви
резултати. Ако това не е така, значи се отчита и лъчистата енергия. Но тогава коефициента
U е различен в различните посоки, зависи от външна и вътрешна температура, годишното време и т.н.

2. Не познавам програмата и не знам доколко професионално е направена: какви модели са
вложени в нея, доколко те са тествани, какви параметри на стъклата се залагат и т.н.
Например дали тя може да отчете стъклото от стр. 7 "energiKare™ Legacy"?

Освен това цитирания по-горе ISO стандарт въобще не е въодушевяващ. За неговото използване си трябва отделно "висше". И формулите му са много дълги, а мен са ме учили:
всяка формула по-дълга от три сантиметра трябва да се постави под съмнение.