unicata,
Моите уважения за настойчивостта.
Практически към съгласен с опонентите ти.
В линка от Профи ВСИЧКО е казано - вероятно на не популярен и масово разбираем език.
Ще опитам леко да "приземя" нещата.
- да въздухът има чудесна Ламбда, но при някакви условия, които не мога да цитирам точно - безспорно трябва да е сух и неподвижен. При някакви стойности се получават цитираните Ламбди, касаещи кондуктивния топлообмен.
Какви ще бъдат при теб - никой не знае, но ще са по-лоши. Никой не знае и какъв точно ще е въздухът при теб следващия сезон. Няма как да го запазиш постоянен.
Разгледай или се поинтересувай как дограмаджиите решават този въпрос при стъклопакетите. Отчети, че там междините са значително по-малки.
- въздухът, освен изолатор е и топлоносител. Това му свойство позволява да слагаме по един радиатор на стая. Споменатия в линка конвективен топлообмен. Ефекгивните топлоизолации минимизират конструктивно този ефект. Твоята конструкция, при всичски случаи ще е по-лоша.
- въздухът, както се писа е прозрачен за лъчистия топлообмен. Мисля, че този ефект е най-слабо достъпен за количествена оценка, особено за любители. Примерите с печката и слънцето са точни.
Ще добавя само, че ефектът се наблюдава и при малки разлики в температурите. Доста често се случва да стържел леда от стъклата на колата от 3 страни, а страната откъм близката сграда да е чиста. Преграда срещу този ефект са огледални отражателни повърхности, например ал. фолио. Срещат се такива материали - Депрон с фолио зад радиаторите, каширана вата и др.
Извод - може да се очаква някакъв ефект от възд. междини (1-2см) при супер перфектно херметично изпълнение на "кутийки", но е рисковано и съмнително целесъобразно, още повече при ВЪНШНА ТИ.
При време мога да погледна за някакви числови ориентири в офиса.
Успех!
П.П. Изпреварили са ме. Въпросът на Гечев и мен ме вълнуваше, но не съм фен на поротерм. Твърдеше се, че има някаква специфика на полагане - може да е затова. Отделно, колегата Фло имаше подобни разсъждения да нашите четворки. Сега го мярнах и него в Линка.
Моите уважения за настойчивостта.
Практически към съгласен с опонентите ти.
В линка от Профи ВСИЧКО е казано - вероятно на не популярен и масово разбираем език.
Ще опитам леко да "приземя" нещата.
- да въздухът има чудесна Ламбда, но при някакви условия, които не мога да цитирам точно - безспорно трябва да е сух и неподвижен. При някакви стойности се получават цитираните Ламбди, касаещи кондуктивния топлообмен.
Какви ще бъдат при теб - никой не знае, но ще са по-лоши. Никой не знае и какъв точно ще е въздухът при теб следващия сезон. Няма как да го запазиш постоянен.
Разгледай или се поинтересувай как дограмаджиите решават този въпрос при стъклопакетите. Отчети, че там междините са значително по-малки.
- въздухът, освен изолатор е и топлоносител. Това му свойство позволява да слагаме по един радиатор на стая. Споменатия в линка конвективен топлообмен. Ефекгивните топлоизолации минимизират конструктивно този ефект. Твоята конструкция, при всичски случаи ще е по-лоша.
- въздухът, както се писа е прозрачен за лъчистия топлообмен. Мисля, че този ефект е най-слабо достъпен за количествена оценка, особено за любители. Примерите с печката и слънцето са точни.
Ще добавя само, че ефектът се наблюдава и при малки разлики в температурите. Доста често се случва да стържел леда от стъклата на колата от 3 страни, а страната откъм близката сграда да е чиста. Преграда срещу този ефект са огледални отражателни повърхности, например ал. фолио. Срещат се такива материали - Депрон с фолио зад радиаторите, каширана вата и др.
Извод - може да се очаква някакъв ефект от възд. междини (1-2см) при супер перфектно херметично изпълнение на "кутийки", но е рисковано и съмнително целесъобразно, още повече при ВЪНШНА ТИ.
При време мога да погледна за някакви числови ориентири в офиса.
Успех!
П.П. Изпреварили са ме. Въпросът на Гечев и мен ме вълнуваше, но не съм фен на поротерм. Твърдеше се, че има някаква специфика на полагане - може да е затова. Отделно, колегата Фло имаше подобни разсъждения да нашите четворки. Сега го мярнах и него в Линка.