ivanovbg - За цената на вътрешната изолация не мога да споря. Знам, че на мен ми излезе повече спрямо външната, но беше комбиниран ремонта затова точно не мога да кажа.
Да стената е по студена, но ако е с достатъчна изолация повърхността и ще е с близка температура до вътрешния въздух. Но дори, ако е недотам топла пак е значително по топла от навлизащия студен въздух. Температурата в дълбочина на стената се изменя към по-ниска, но при достатъчна външна изолация пак си е висока на повърхността контактуваща с изолацията. Действително „да напълниш този акумулатор” отива доста енергия. Ако съм го сметнал правилно (приблизително) за примерната стена с тегло 1650 кг на отоплително тяло с мощност 1 кВт за да я загрее с 1 градус ще са му нужни 22-23 мин и то само, ако допуснем, че няма загуби (това за едната стена). Въздуха в помещение 4х4х2,5 м е 40 м3. Като отворим с течение на времето, част от топлия въздух излиза, долу горе толкова (малко повече като маса) влиза. Основната част от навлизащия въздух ляга като слой близо до пода, напускащия въздух е основно този от горната част на стаята. Стените сравнително интензивно отдават топлина към този слой, но той в голямата си част остава във стаята. Така, че топлината която губим от запасената в стената не е много (според мен) докато проветряваме. Дори да оставим вратата отворена дълго време, въпреки голямата температурна разлика пак топлообмена през вътрешната повърхност не е толкова интензивен колкото, ако повърхността на стената е изложена на свободен конвективен топлообмен извън помещението. По рано записаните уравнения бяха за статика, установен процес достигнал равновесие, не за динамичен процес когато температурата в материалите се изменя динамично както в случая.
(За топлинния (енергийния) поток, който поглъща (или отдава) тяло което се нагрява (или охлажда) имаме (опростено уравнение не отчитащо изменението на температурата по обема на тялото-приема се, че се нагрява равномерно по целия обем (например в микровълнова фурна
))
Q=m*c*(dT/dt)
m – маса на тялото в кг
c – специфичен топлинен капацитет в Дж/(кг*◦К)
Т – температурата на тялото в ◦К
t – време в секунди.
Тук освен специфичния топлинен капацитет на материалите и тяхното тегло, голямо значение има и скоростта на разпространение на топлината в материала.)
Лятото обратно – когато влезе топлия въздух – основната му част отива горе, топлината му „изтича” към по хладните стени. Само дето температурните разлики може да са по-малки.
Иначе за конструкцията общо взето съм съгласен, макар че не са се запазили „панелки” от римско време
.
Какво става с влагата, според мен. Само предположения. Лятото стените са по топли от въздуха в помещението, ако работи климатик (или се е запазил „нощния хлад” в помещението). Така, че конденз там не трябва да има, напротив влагата, ако има такава би трябвало да поема топлина от стената и да се изпарява, ако въздуха е с достатъчно ниска влажност, т. е. да „се подсушава”. Ако работи климатик, на топлообменната му повърхност на вътрешното тяло интензивно протича принудителен конвективен топлообмен и охлаждане на въздуха, едновременно интензивно кондензира влагата от въздуха върху тези повърхности. И водата както беше казано се отвежда навън. Ако 200 ватов влагоабсорбатор успява да осуши въздуха в помещението, доста по успешно би се справил 0.9-1.2 кВт климатик. Но това като е затворено помещението.
Зимата имаме отделяне на влага от дишането на хората в помещението, от битови дейности и др. И защото помещението е затворено влагата непрекъснато се отделя в този обем въздух. Лятото също (ако не броим и потенето лятото
) Затова в общия случай влажността вътре е по-голяма отколкото вън. Отваряйки за проветряване пускаме по топлия външен въздух, но той може да е със значително по ниска влажност от колкото вътрешния. (Вярно може да имаме такъв случай, че външния въздух да има повече като маса влага) Дори да има за кратко отлагане на влага на повърхността на стената, след като затворим тя би се изпарила, ако влажността на въздуха го позволява (ако няма климатик, разчитаме на акумулирания „хлад” в стените от нощното проветряване).
Това за влагата са само разсъждения:) Може да греша. Което не означава, че и за другото по-горе съм прав.
vrangelov – не съм от строителния бранш
. Съвсем не означава, че това което съм поискал да ми направят е правилно. Но все пак, ще напиша своите съображения (утре). Тъкмо ще проверя дали съм прав ако някой го оспори.
Да стената е по студена, но ако е с достатъчна изолация повърхността и ще е с близка температура до вътрешния въздух. Но дори, ако е недотам топла пак е значително по топла от навлизащия студен въздух. Температурата в дълбочина на стената се изменя към по-ниска, но при достатъчна външна изолация пак си е висока на повърхността контактуваща с изолацията. Действително „да напълниш този акумулатор” отива доста енергия. Ако съм го сметнал правилно (приблизително) за примерната стена с тегло 1650 кг на отоплително тяло с мощност 1 кВт за да я загрее с 1 градус ще са му нужни 22-23 мин и то само, ако допуснем, че няма загуби (това за едната стена). Въздуха в помещение 4х4х2,5 м е 40 м3. Като отворим с течение на времето, част от топлия въздух излиза, долу горе толкова (малко повече като маса) влиза. Основната част от навлизащия въздух ляга като слой близо до пода, напускащия въздух е основно този от горната част на стаята. Стените сравнително интензивно отдават топлина към този слой, но той в голямата си част остава във стаята. Така, че топлината която губим от запасената в стената не е много (според мен) докато проветряваме. Дори да оставим вратата отворена дълго време, въпреки голямата температурна разлика пак топлообмена през вътрешната повърхност не е толкова интензивен колкото, ако повърхността на стената е изложена на свободен конвективен топлообмен извън помещението. По рано записаните уравнения бяха за статика, установен процес достигнал равновесие, не за динамичен процес когато температурата в материалите се изменя динамично както в случая.
(За топлинния (енергийния) поток, който поглъща (или отдава) тяло което се нагрява (или охлажда) имаме (опростено уравнение не отчитащо изменението на температурата по обема на тялото-приема се, че се нагрява равномерно по целия обем (например в микровълнова фурна

Q=m*c*(dT/dt)
m – маса на тялото в кг
c – специфичен топлинен капацитет в Дж/(кг*◦К)
Т – температурата на тялото в ◦К
t – време в секунди.
Тук освен специфичния топлинен капацитет на материалите и тяхното тегло, голямо значение има и скоростта на разпространение на топлината в материала.)
Лятото обратно – когато влезе топлия въздух – основната му част отива горе, топлината му „изтича” към по хладните стени. Само дето температурните разлики може да са по-малки.
Иначе за конструкцията общо взето съм съгласен, макар че не са се запазили „панелки” от римско време

Какво става с влагата, според мен. Само предположения. Лятото стените са по топли от въздуха в помещението, ако работи климатик (или се е запазил „нощния хлад” в помещението). Така, че конденз там не трябва да има, напротив влагата, ако има такава би трябвало да поема топлина от стената и да се изпарява, ако въздуха е с достатъчно ниска влажност, т. е. да „се подсушава”. Ако работи климатик, на топлообменната му повърхност на вътрешното тяло интензивно протича принудителен конвективен топлообмен и охлаждане на въздуха, едновременно интензивно кондензира влагата от въздуха върху тези повърхности. И водата както беше казано се отвежда навън. Ако 200 ватов влагоабсорбатор успява да осуши въздуха в помещението, доста по успешно би се справил 0.9-1.2 кВт климатик. Но това като е затворено помещението.
Зимата имаме отделяне на влага от дишането на хората в помещението, от битови дейности и др. И защото помещението е затворено влагата непрекъснато се отделя в този обем въздух. Лятото също (ако не броим и потенето лятото

Това за влагата са само разсъждения:) Може да греша. Което не означава, че и за другото по-горе съм прав.
vrangelov – не съм от строителния бранш

Последна промяна от Hursa на вт мар 01, 2016 12:30 pm, променено общо 1 път.