Прозорците на съвременните сгради (близките десетилетия примерно) не ги ли правят твърде големи за да има икономически смисъл?
Разбирам, че ако прозорецът е голям, през зимата (ако е слънчево) ще влиза безплатна слънчева енергия (и ако прозорецът е с покритие, което частично да отразява инфрачервените лъчи, то така ще връща част от излъчваните инфрачервени лъчи обратно в помещението).
Но слънчевите дни през зимата не са много. А огромна част от енергийните загуби са именно през прозорците (колкото и качествена да е дограмата и стъклопакета - дори и с три стъкла да е и подходящ газ вътре).
Донякъде този проблем може да се реши със щори или кепенци (капаци за прозорци, например от дърво или пластмаса, които да ограничават загубите на топлина през нощта или когато е облачно - приемаме, че при слънчево време печалбата от безплатната светлина превишава загубата от инфрачервено излъчване на стъклата).
Обаче това (капаците) е доста неудобно решение - трябва да се слагат/свалят в зависимост от това дали е слънчево или не. (А при тези огромни прозорци - представете си как се чудите къде да им намерите място, особено ако са на прозорците към терасата - ако са на панти и се отварят навън е проблемно едновременно да са отворени и да може да се минава и постира.)
Със щори може да се реши проблема - те могат автоматично да се свалят и вдигат (може да има датчици за осветеност и да се програмират според сезона и температурите).
Когато архитектите решават за размера на прозорците взимат ли предвид проблема с енергийните загуби или просто проектират сгради, които да се продават (хората очакват прозорците да са „нормални“)?
Разходите за отопление не са никак малки, един отоплителен сезон може да струва около една месечна заплата или повече (в зависимост от размера на заплатата, с която сравняваме тези разходи и енергийните загуби на съответното жилище).
За някои хора възможността да не работят един месец в годината (или даже две седмици) може да им подобри качеството на живота значително. (Макар, че повечето хора не се сещат за тази възможност - ако успеят да спестят толкова пари те ще ги изхарчат за глупости вместо да инвестират в самоусъвършенстване.)
Въпросът ми е провокиран от идеята, че е обичайна практика нещата да се проектират не за да са изгодни за клиента, а клиентът да ги купи (въпреки, че не са изгодни). А също така различните клиенти оценяват едно и също нещо със съвсем други критерии. Например има много хора, които купуват обувки, които са "нормални" и красиви, а други - обувки, които са безвредни. Имат различни приоритети. За един е важно здравето и удобството - за друг е важно да плаща данък „какво ще си помислят другите“ и „нормалност“.

Така че не изключвам възможността да се продават сгради, които не се харесват на тези, които оценяват енергийната ефективност по-високо. Други може да оценяват по-високо гледката, която се открива през големия и неефективен енергийно прозорец.
Пазарната икономика не е идеален оптимизатор - защото решенията в крайна сметка се взимат от клиентите, а те много често взимат грешни решения.
Разбирам, че ако прозорецът е голям, през зимата (ако е слънчево) ще влиза безплатна слънчева енергия (и ако прозорецът е с покритие, което частично да отразява инфрачервените лъчи, то така ще връща част от излъчваните инфрачервени лъчи обратно в помещението).
Но слънчевите дни през зимата не са много. А огромна част от енергийните загуби са именно през прозорците (колкото и качествена да е дограмата и стъклопакета - дори и с три стъкла да е и подходящ газ вътре).
Донякъде този проблем може да се реши със щори или кепенци (капаци за прозорци, например от дърво или пластмаса, които да ограничават загубите на топлина през нощта или когато е облачно - приемаме, че при слънчево време печалбата от безплатната светлина превишава загубата от инфрачервено излъчване на стъклата).
Обаче това (капаците) е доста неудобно решение - трябва да се слагат/свалят в зависимост от това дали е слънчево или не. (А при тези огромни прозорци - представете си как се чудите къде да им намерите място, особено ако са на прозорците към терасата - ако са на панти и се отварят навън е проблемно едновременно да са отворени и да може да се минава и постира.)
Със щори може да се реши проблема - те могат автоматично да се свалят и вдигат (може да има датчици за осветеност и да се програмират според сезона и температурите).
Когато архитектите решават за размера на прозорците взимат ли предвид проблема с енергийните загуби или просто проектират сгради, които да се продават (хората очакват прозорците да са „нормални“)?
Разходите за отопление не са никак малки, един отоплителен сезон може да струва около една месечна заплата или повече (в зависимост от размера на заплатата, с която сравняваме тези разходи и енергийните загуби на съответното жилище).
За някои хора възможността да не работят един месец в годината (или даже две седмици) може да им подобри качеството на живота значително. (Макар, че повечето хора не се сещат за тази възможност - ако успеят да спестят толкова пари те ще ги изхарчат за глупости вместо да инвестират в самоусъвършенстване.)
Въпросът ми е провокиран от идеята, че е обичайна практика нещата да се проектират не за да са изгодни за клиента, а клиентът да ги купи (въпреки, че не са изгодни). А също така различните клиенти оценяват едно и също нещо със съвсем други критерии. Например има много хора, които купуват обувки, които са "нормални" и красиви, а други - обувки, които са безвредни. Имат различни приоритети. За един е важно здравето и удобството - за друг е важно да плаща данък „какво ще си помислят другите“ и „нормалност“.

Така че не изключвам възможността да се продават сгради, които не се харесват на тези, които оценяват енергийната ефективност по-високо. Други може да оценяват по-високо гледката, която се открива през големия и неефективен енергийно прозорец.
Пазарната икономика не е идеален оптимизатор - защото решенията в крайна сметка се взимат от клиентите, а те много често взимат грешни решения.