Народна песен за Мамаму
Ой, Мамаму, дърт пидираз,
с празна кратуна, пълен със гняс.
Кърка ракия до зори,
после селото дими.
Като седне на миндера,
охка, пъшка без кариера.
Щом се чуе гръм в нощта –
всички викат: „Туй е той, ей на!“
Миризмата пред него тича,
куче, котка го не трича.
Щом пръдне край мегдана,
гаргите бягат на тавана.
Ой, Мамаму, стара дрипа,
вечно мърмори и хлипа.
Смях след него все остава,
такава слава не изтлява!
Ой, Мамаму, дърт пидираз,
с празна кратуна, пълен със гняс.
Кърка ракия до зори,
после селото дими.
Като седне на миндера,
охка, пъшка без кариера.
Щом се чуе гръм в нощта –
всички викат: „Туй е той, ей на!“
Миризмата пред него тича,
куче, котка го не трича.
Щом пръдне край мегдана,
гаргите бягат на тавана.
Ой, Мамаму, стара дрипа,
вечно мърмори и хлипа.
Смях след него все остава,
такава слава не изтлява!