Когато се копае кладен или сондаж се копае докато се стигне необходимия воден стълб който да осигурява приличен дебит.Майстора сам определя по състоянието на водоносния пласт и или след пробно водочерпене дали да се копае още.Има обаче едно ограничение , не бива да се копае в по следващия водо не пропусклив пласт ако не се знае големината му. С цел да се получи по голям резервоар ,обикновено се копае в така наречената „хидравлична тапа” и пробиването му води до следното.След време от седмица до 2-3 години сондажа пресъхва (водата избягва надолу) но се получава така че и съседни сондажи също пресъхват. По тази причина мой братовчед не си говори с комшията от 2-3 години а знам и едно село останало без кладенци заради една „кариера’ . Всичко зависи от състоянието на водоносния пласт и големината на пробива .Опита показва че ако не се запуши веднага пробива след време това е не възможно .
Като чета вашите отговори си мисля,че ние сме имали голям късмет.
В далечната 86-та г. баща ми реши да си направим сонда за вода,речено -сторено както казват хората,извикахме комшията дето много познавал, с две пръчки ииии хоп отсече мястото където е водата.
Тогава ни препоръчаха човек,който е бил дълги години сонд(ио)р в Либия, да дойде и да пробие дупката.
Дойде човека и с два електрода за електрожен в двете си ръце ,аха и почти до мястото на комшията.
Монтираха със синът му една тринога с два електромотора (един за повдигане и един за свредлото),за една седмица проби 14 метра земя,като само седем от тях беше глина.На около дванадесетия метър излезе вода ,но специалистът каза:"не е това водата" и продължи да дълбае земята.На 14-ят метър свредлото отново пропадна-и това беше ...
Изваждаме около 26 тона вода за 12 часа и нивото на водният стълб пада само с 3 метра.За сравнение комшията,който има сонда вади вода за 15 минути и чака три часа за да се събере вода за следващите 15 минути.