Българските норми дават макс. наклон за канализационното отклонение от улицата до къщата 15%.
Чл. 117. (1) Сградното канализационно отклонение се проектира от тръби с диаметър най-малко 150 mm и с максимален наклон 15% в съответствие с количеството
на провежданите отпадъчни води и с оглед предотвратяване на утаяване и запушвания.
(2) Самопочистващата скорост на отпадъчните води при сухо време е не по-малка от 0,7 m/s.
Първо въпроса с мин. наклон.
Абсолютния минимум е наклон от 0.5%, който трябва да осигури най-ниската самопочистваща възможна мин. скорост от 0.6-0.7м/s. Тук трябва да отбележим нещо много важно- тази мин. скорост се постига само при значително напълване на тръбата.
Има нещо като консенсус, че идеалният наклон за по-големи тръби е 1% с толеранс минус 0.5 и плюс 1, което определя диапазона 0.5-2%. За по-малки тръби, като тези за сградното канализационно отклонение на къщи, където тръбите са 150 или 200мм, тези числа трябва да се качат, като идеалният наклон се фиксира на 1.5% с толеранс минус 0.5 и плюс 1, което опредяла диапазона 1-2.5%.
Цифрите важат за тръби със сравнително гладка вътрешна повърхност- РР, PVC, при бетонните, наклоните малко се покачват.
Този пост обаче е насочен към максималния наклон. С оглед най-вече на интензивното износване на тръбите от абразивни частици този наклон е ограничен и допуска максимална скорост в диапазона 2.5-3м/s.
Тази скорост зависи от доста фактори и се изчислява по формула. За да онагледя нещата ще дам пример с тръба Ф200 и наклон 11%, като се постига скорост от 3.5м/s, която е над препоръчвания праг от 2.5-3м/s. Да приемем, че сме склонни да сменим тръбата след настъпване на износването. Тогава остава един много важен проблем, касаещ възможността на течността при по стръмни наклони да придвижва твърдите отпадъци. Тук специалистите са разделени. Едни твърдят, че водата подминава отстрани твърдите и по-големи маси и има опасност от задръстване. Другите се уповават на по-големия наклон, който би трябвало да „хързулне“ нещата. Моят личен опит е с бетонни тръби Ф250 и нямам точен спомен за наклона, но мисля, че се въртеше около 5%. От шахтата ясно се виждаше струпване на отпадъци, като бент и водата минаваше над тях. Та ме интересува вашето мнение и опит с канализация с по-големи наклони. Традиционното решение за по-дълги разстояния е шахти, но това е скъпо и пускането на една тръба надолу по склона до дерето или до съседната улица, която има „Официална“ канализация е доста примамливо, заради цената. Та накрая въпроса, колко да е максималният наклон за полипропиленова канализационна тръба с Ф200? Износването отпада, като допускаме че ще издържи мин. 20 години.
Чл. 117. (1) Сградното канализационно отклонение се проектира от тръби с диаметър най-малко 150 mm и с максимален наклон 15% в съответствие с количеството
на провежданите отпадъчни води и с оглед предотвратяване на утаяване и запушвания.
(2) Самопочистващата скорост на отпадъчните води при сухо време е не по-малка от 0,7 m/s.
Първо въпроса с мин. наклон.
Абсолютния минимум е наклон от 0.5%, който трябва да осигури най-ниската самопочистваща възможна мин. скорост от 0.6-0.7м/s. Тук трябва да отбележим нещо много важно- тази мин. скорост се постига само при значително напълване на тръбата.
Има нещо като консенсус, че идеалният наклон за по-големи тръби е 1% с толеранс минус 0.5 и плюс 1, което определя диапазона 0.5-2%. За по-малки тръби, като тези за сградното канализационно отклонение на къщи, където тръбите са 150 или 200мм, тези числа трябва да се качат, като идеалният наклон се фиксира на 1.5% с толеранс минус 0.5 и плюс 1, което опредяла диапазона 1-2.5%.
Цифрите важат за тръби със сравнително гладка вътрешна повърхност- РР, PVC, при бетонните, наклоните малко се покачват.
Този пост обаче е насочен към максималния наклон. С оглед най-вече на интензивното износване на тръбите от абразивни частици този наклон е ограничен и допуска максимална скорост в диапазона 2.5-3м/s.
Тази скорост зависи от доста фактори и се изчислява по формула. За да онагледя нещата ще дам пример с тръба Ф200 и наклон 11%, като се постига скорост от 3.5м/s, която е над препоръчвания праг от 2.5-3м/s. Да приемем, че сме склонни да сменим тръбата след настъпване на износването. Тогава остава един много важен проблем, касаещ възможността на течността при по стръмни наклони да придвижва твърдите отпадъци. Тук специалистите са разделени. Едни твърдят, че водата подминава отстрани твърдите и по-големи маси и има опасност от задръстване. Другите се уповават на по-големия наклон, който би трябвало да „хързулне“ нещата. Моят личен опит е с бетонни тръби Ф250 и нямам точен спомен за наклона, но мисля, че се въртеше около 5%. От шахтата ясно се виждаше струпване на отпадъци, като бент и водата минаваше над тях. Та ме интересува вашето мнение и опит с канализация с по-големи наклони. Традиционното решение за по-дълги разстояния е шахти, но това е скъпо и пускането на една тръба надолу по склона до дерето или до съседната улица, която има „Официална“ канализация е доста примамливо, заради цената. Та накрая въпроса, колко да е максималният наклон за полипропиленова канализационна тръба с Ф200? Износването отпада, като допускаме че ще издържи мин. 20 години.
обаче па си мяза на шахта 
