Всичко свързано с въздушния поток, който дишаме.
шоп - майстор
Точно казано!
Дали ТП е с ТРВ или ЕТРВ, то този вентил има две функции: да дроселира и да отдели кръга на две с високо и с ниско налягане и да се грижи в компресора да не влезе течен фреон, като прегрява парите.
За въздушни машини приемам ЕТРВ, защото те работят в широки граници на външната температура.

ТП вода вода си работи уникално добре и с механично ТРВ или дори с капилярка.
Обещание за 30% по-висока ефективност е меко казано маркетингов трик. Няма от къде да дойде тази икономия.
Други са начините за повишаване на КОПа.
bobivg - специалист
"Едно от основните предимства на електрическите регулиращи вентили в сравнение с термостатичните е поддържането на по-нисък прегрев в изпарителя. Това води до увеличаване на ефективната топлообменна повърхност на изпарителя и съответно до по-висока температура на изпарение. Резултатът е по-голяма хладилна мощност на системата, т.е. по-висок EER/COP."

Сравнителен анализ на характеристиките на електрическите и термостатичните регулиращи вентили. http://vlashki-engineering.com/images/s ... valves.pdf
Hursa - майстор
вт юли 30, 2019 12:42 ama_stoev написа:
Разглеждай системата като няколко независими контура на управление. Най-външния е регулиране на температура на на водата по външна температура. Най-висока температура на водата се гони когато вън е най-студено /според проекта/ и обратното. Когато вън е 10*С не ти трябват 45*С вода да стоплиш стаята, ако телата са сметнати да топлят при -5*С с 45*С вода.
(Т. е. при измерена по висока температура - термопомпата започва да поддържа по ниска температура във вътрешния контур? Но до колко? Трябва, до колкото разбирам да е заложено някакво съотношение, за конкретната помпа - за да осигури вътрешната температура? Вероятно да осигури и по-висока ефективност при този режим?)
Втория кръг на регулиране е скоростта на компресора. Следи отклонението от зададената температура и коригира скоростта на компресора. Когато отклонението намалява, сваля скоростта и обратното. При ОН/ОФ е съотношение работа почивка или 1/2 компресора.
Третия кръг на регулиране е управлението на електронното ТРВ, да поддържа необходимия прегрев на парите. Може да бъдеш сигурен че никой няма да жертва някой друг градус прегрев за да гони по висок COP, и да жертва компресора.
Това е.
Т. е. няма единно централизирано управление. А няколко регулатора - които реагират съобразно характеристиките според измерената величина, която регулират. И всичко зависи от това, какви са характеристиките на тези регулатори.
пон юли 29, 2019 11:35 pmjeorgi написа:
За управление използват стъпков мотор с задвижване по шум.
bobivg написа:
"Едно от основните предимства на електрическите регулиращи вентили в сравнение с термостатичните е поддържането на по-нисък прегрев в изпарителя. Това води до увеличаване на ефективната топлообменна повърхност на изпарителя и съответно до по-висока температура на изпарение. Резултатът е по-голяма хладилна мощност на системата, т.е. по-висок EER/COP."
Кое е вярно? Защото, ако е първото - то, до колкото разбирам - "управлява" да няма некондензирали мехури на изхода от кондензатора. Има ли и такъв електронен ТРВ? Има ли такъв, който да управлява, както „прегряването” след изпарителя, така и „преохлаждането” след кондензатора? Измереното от датчиците на ТРВ (ако може така да се каже) може ли да повлияе на регулатора на компресора?
a_stoev - специалист
Механичното ТРВ е нелинеен обект с тесен работен диапазон. Боян го беше обяснил, май. Затова се настройва на по-голям прегрев. Електронното е много по-гъвкаво и може да реагира по прецизно и бързо. Там вече е важно какъв акъл са му наляли.
Т. е. няма единно централизирано управление.
В една програма вероятно се въртят поне 20-30 различни цикъла.
Boyan - специалист
вт юли 30, 2019 3:56 pmHursa написа:
Т. е. няма единно централизирано управление. А няколко регулатора - които реагират съобразно характеристиките според измерената величина, която регулират. И всичко зависи от това, какви са характеристиките на тези регулатори.
В самото начало на еволюцията на термопомпите. Сега тази концепция се ползва все по-рядко самостоятелно.
Големите корпорации разполагат с пълните графики на почти всяка термопомпа (и тяхна и на конкурентите).
Термопомпата може да се управлява таблично, като на база задание и
данни от сензорите се преминава от крива в крива така, че винаги да е с максимален КОП за конкретните условия.
Защо казвам "може" - защото както каза Стоев, не винаги КОП-а е на първо място.
Баланса между клиентските мераци, дизайнерите, проектантите и маркетинговият отдел често се крепи на някаква тънка магическа нишка .
Много хора си мислят, че масово използваните EEV-та се управляват ежесекундно и непрекъснато.
Всъщност има и такива, но масово домашните термопомпи са със стъпкови EEV, с ограничен брой дискрети и не особено голям ресурс като брой корекции. Често софтуера коригира EEV на големи времеви интервали, с цел по-бавна амортизация.
Hursa - майстор
Благодаря на всички отговорили до сега.
Но за съжаление много моменти не са ми ясни (а вероятно и аз съм си съставил някаква представа, която не съответства на действителността).
Ще “опиша” моята представа, колкото и да е глупаво. За да ми кажете евентуално - дали има нещо вярно (защото, явно, не мога да формулирам въпросите си).
Термопомпата например (нека е въздух/въздух) – работи на стационарна мощност (топлопроизводителност – далеч от граничната и производителност). В един момент – “решаваме”, че желаем по-висока температура в помещенията. Задавайки тази по-висока температура – какво се случва? Аз си го представям така - увеличава се производителността на компресора (увеличават се оборотите му, например). Увеличаването – предполагам е на някаква величина съобразно с това до колко сме увеличили “зададената” температура и съгласно с заложена таблица (при конкретните условия – на каква производителност да работи компресора – на какви обороти, в случая).
Boyan написа:
Термопомпата може да се управлява таблично, като на база задание и
данни от сензорите се преминава от крива в крива така, че винаги да е с максимален КОП за конкретните условия.
(Какви параметри се следят и евентуално – участват в управлението? Температурата на фреона пред и след компресора (съответно след изпарителя и пред кондензатора), температурата пред и след ТРВ (съответно след кондензатора и пред изпарителя) – следят ли се и участват ли в управлението, наляганията следят ли се и участват ли в управлението, междинни температури замерват ли се, ако изпарителя или кондензатора са от няколко последователни топлообменика – например пароохладител, “същински” кондензатор и доохладител - забравих как се наричат отделните елементи.)
Като се увеличи производителността на компресора, ще се увеличи разхода през него и през цялата система (за затворен контур – не се ли наричаше кратност на циркулация), но ще се увеличи и налягането в частта от контура в който е кондензатора, а в частта от контура в който е изпарителя – ще се понижи. До колко такова повишаване на налягането в кондензатора е разумно – известно повишаване съобразно с това, че температурата в помещението ще се повиши вероятно е необходимо за да се получи необходимата температурна разлика между топлоотдаващото тяло (кондензатора) и средата. А до колко такова понижаване на налягането в изпарителя е разумно, ако например изпарителя може да осигури необходимия топлообмен към фреона и при почти същата (или поне близка) средна температурна разлика, която се е била установила между фреона и “външната среда” преминаващи през него. Затова – паралелно с увеличаването на оборотите на компресора, по сигнал от командния блок не се ли “отваря” до определена степен и ТРВ (също съгласно подобна таблица за съответствие с условията). Така – увеличаването на разликата в наляганията между частта с високо налягане и частта с ниско налягане ще бъде по-малко, а за да постигне желания повишен разход – компресора ще се натовари по-малко – тъй като ще преодолява по-ниското хидравлично съпротивление на “отворилия” до някаква степен ТРВ, т. е. желания по-висок разход може да го постигне при по-слабо повишаване на оборотите. Като резултат – по висок COP в конкретния режим след като сме повишили заданието. Обратните връзки на ТРВ по температура след изпарителя и евентуално по шум (а предполагам, по скоро също по температура след кондензатора )в ТРВ вероятно си остават и така може да бъде коригирано отварянето му за да не се допусне попадане на неизпарени капки в компресора (но вече съгласно новото налягане, което се е установило в изпарителя и съответстващо на по-ниската температура на изпарение – но това ако се е променила) и не попадане на мехури некондензирал фреон в ТРВ (до колко е възможно и се реализира такова едновременно следене). Т. е. възможностите на такъв електронно управляем ТРВ ще са много по широки по сравнение с “механично” ТРВ.
a_stoev написа:
Механичното ТРВ е нелинеен обект с тесен работен диапазон.
Вероятно действат и други обратни връзки – например по температурата в помещението и до колко е достигната след преходния период и ако не е достигната се коригира натоварването докато бъде достигната с някаква точност (според зададения диапазон на “нечувствителност”).
Има ли въобще нещо подобно при управлението или са просто глупави писаници? Ще се радвам и ако дадете правилните термини и названия на елементите.
a_stoev - специалист
TRV се оправлява като се мери налягането и температурата на газта след изпарителя и толкова.
Масово е отделен електронен блок без връзка с главния контролер или само докладва за аварии.
Hursa - майстор
Такъв ключов елемент в контура и да се управлява само по температура измервана в една точка. И така ще изпълнява до голяма степен регулиране на контура, до колкото разбирам. Но все пак - елемент, наречен "термо-регулиращ" и "електронен" - предполагах, че е с много по-голяма функционалност.
Boyan - специалист
Hursa, просто засегнахте изведнъж много теми с първия си пост .
Понеже има много устройства, които по същество са термопомпи,
има и множество технически решения.
Сега вече въпроса ви е по-конкретен.
ср юли 31, 2019 10:19 pmHursa написа:
Термопомпата например (нека е въздух/въздух)
При тези термопомпи масово се използва е EEV от този тип:
Прикачен файл:
EEV.jpg
EEV.jpg (66.06 KиБ) Видяна 486 пъти


Това е само изпълнителен орган. Представете си го като една дюза, която се отваря от стъпков мотор.
Удобно е за производителите, да го управляват от процесора на климатика.

Но можете да го използвате и по други начини.
Например имате стар конвенционален климатик. Можете да смените дроселиращата система, изпълнена с капилярки, с такова EEV, като си купите самостоятелно контролерче за него. Функциите и това по какво ще се управлява, ще зависят от контролера, който сте си купили.
Hursa - майстор
чет авг 01, 2019 3:28 amBoyan написа:
Това е само изпълнителен орган. Представете си го като една дюза, която се отваря от стъпков мотор.
Удобно е за производителите, да го управляват от процесора на климатика.
Приблизително устройството му мисля, че го знам. (Разбирам, че е само изпълнителния орган.) Но най-вече ме интересува за какво може да се използва този изпълнителен орган от алгоритмите задавани на процесора. Т. е. какви величини постъпващи от датчиците в системата "би могъл" да управлява "процесора", чрез задаване изменение на "проходното му сечение". (Извинявам се, че не използвам правилните термини и названия на елементите - много от тях бяхте написали как се наричат в другата тема, но за съжаление ги забравих, а трябваше да ги потърся.)

Тема "Автоматично управление на термопомпа. Оптимизация на производителността при различни условия." | Включи се в дискусията:


Сподели форума:

Бъди информиран. Следвай "Направи сам" във Facebook:

Намери изпълнител и вдъхновения за дома. Следвай MaistorPlus във Facebook: