Въпрос за ипотечен кредит. 62 мнения

[toolegittoquit]

ама човек трябва да си прави сметката и да се разпростира според възможностите си.

Голям проблем е когато възможностите са толкова по-скромни от очакванията и необходимостите, че чак е нереално да се говори за нормално живеене. Разбирам го човека, че иска да има собствено жилище. Всеки иска. Нима и ти би искал цял живот да живееш по наеми и кредити? Просто не е удачно конкретното му начинание.

[Chefo77]

България е една от малкото държави, в които изгаряме от желание да имаме нещо свое. В по-голяма част от развитите страни много малка част са тези, които имат такова желание. Хич не му дреме, че има хазяин на главата си, не се занимава с нищо по имота и когато му писне (или не може) да плаща - си събира багажа.
За да не спамя само - аз също не мисля, че банките биха приели с отворени обятия да спонсорират изграждането на такъв имот в селски район (без обиди!!!). Тях ги интересува да си стабилен и цената на имота да е стабилна. Първото - за да не ги прецакаш и чинно да си внасяш паричките всеки месец, второто - ако се окаже, че не си от т.1, да може да намери бързо някой заместител по същата точка.
А много хора изгърмяха заради неточната преценка от тяхна страна и проява на първенющина. "Какво ще си мислят хората, като знаят, че вземам висока заплата, пък живея под наем" ... я вземи необезпечен кредит с луди лихви - ще го плащам. Намалиха ми заплатата/съкратиха ме от работа - лоши банки, лоши банки ... С мой приятел се драпахме заради негови познати, които били принудени да излязат навън да работят, защото тук останали без такава, пък имали кредит ... с 2 хиляди лева вноска! Какво трябва да си купиш като имот, за да имаш 2 бона вноска???

[toolegittoquit]

България е една от малкото държави, в които изгаряме от желание да имаме нещо свое. В по-голяма част от развитите страни много малка част са тези, които имат такова желание. Хич не му дреме, че има хазяин на главата си, не се занимава с нищо по имота и когато му писне (или не може) да плаща - си събира багажа.

Ще дойде време да се пенсионираш. Интересно къде. Сигурно в старческият дом. Така ли правят на запад? Да не забравим какво става като си загубят работата. Почват да се самоубиват или да колят и стрелят. Примери в Америка колкото искаш. Загубил си работата, не може да си плаща ипотеката. Загубил си работата, след това го изгонили и от жилището под наем. Проблемът не е че можеш да си събереш багажа. Проблемът е, че като не можеш да платиш ти го събират други и те изхвърлят на улицата. И много хубаво е когато не можеш да имаш избор какво да правиш, живееш като на гости.
Приятелю, хората тук държат на нещо свое, защото нещо чуждо, нещо под наем и нещо не свое много лесно може да изчезне и да се изплъзне от ръцете. Съгласен съм обаче, че се правят грешни преценки с тия ипотечни кредити. Според мен те са загробване.

[Chefo77]

Като си загубят работата, вземат обезщетение и изобщо не се замислят да идат на 1000 км от предишното място, за да работят, вместо да коренясват като нас във Варна, Бургас, Стара Загора и т.н.

Защо, ако изплащаш жилище 20 години и затънеш, какво мислиш че ще остане да изплащаш, при условие че от цялостната разбивка ежемесечно погасяваш 65:35 (лихви:главница) и какво мислиш, че ще стане - ще ти харижат останалите 10 години, 'щото си бил пич 20 години ли? И къде ще те пратят?
Трябва да се мисли предварително - дали като вземаш 2 000 на месец, да даваш (примерно) 400 лева за наем и да не ти пука какво ще стане с жилището (защото винаги можеш да го смениш) и още 400 да скатаваш настрани, или да даваш 800 за кредит за същото жилище и да му поемаш всички тежести (данъци, ремонти) заедно с огромния риск ако глътнеш вода за 2-3 месеца, да останеш И без парите, които си вкарал досега в него?
Не ме разбирай погрешно - аз винаги съм бил ЗА собственото жилище, но никога - на всяка цена.

[toolegittoquit]

Като си загубят работата, вземат обезщетение

Тук такова няма(адекватно обезщетение). С това свърши тая част от коментара. Тук нямаме и 1000км. И долу-горе навсякъде е на един и същи хал. Не ме разбирай погрешно. Много съм скептичен към големите кредити. Предпочитам да правя 10 години на месец по лъжичка, отколкото да се загробя с кредит. Разликата е, че като нямам - не правя. Като имам - правя. А като имаш кредит, имаш или нямаш - все ти искат пари. За това и се чудих в друга тема за къщите на форума. По 150-200квадрата, бетонни пътеки какво ли не. Ами най-вероятно не бих имал такава. Ама не е важно да е 200 квадрата, а да имаш покрив над главата. Защото тия 200 квадрата се мерят в стотици хиляди, приятелю. За мен това е смазващ кредит.

[Chefo77]

10 години на месец по лъжичка - и е много вероятно никога да не можеш да му се нарадваш. И е много вероятно децата ти да не го оценят. Ако обаче вземеш черпак и направиш всичко важно наведнъж, ще можеш ТИ да му се радваш. И двете страни си имат плюсове и минуси и няма как да ги отречем, нали?
Пък за цените ... нарича се пазар. И аз искам да си купя двуетажна къща във Виница за 500 лева, ама на - не ги продават на такива цени, да му се не види.

[toolegittoquit]

10 години на месец по лъжичка - и е много вероятно никога да не можеш да му се нарадваш.

Зависи дали искаш небостъргач или къщичка. Ако построиш една къща с 4 стаи и кухня с 1 коридор примерно 80-90 квадрата, няма да е толкова трудно. Не знам защо повечето хора се хвърлят да строят небостъргачи. И после имат помещения, които никога не се използват.

[egomen66]

Всичко е въпрос на дългосрочно планиране и пазарна логистика за материалите. Човека е теглил вече 45 000 лева. Бих си позволил да го посъветвам , да не се впуска в нови кредитни задължения. Да не бърза с БЕТОНОВИТЕ ПЪТЕКИ И ДА НЕ ПРАВИ АРМИРАНА ЗАМАЗКА ( ПЛОЧА ) 172 кв. м . Да успее да усвои по правилния начин тези 45000 лв. за приоритетните СМР , И ОТ ТАМ НАТАТЪК ЛЕКА ПОЛЕКА. По примера на колегата Kuuuul .

[nikolson]

Аз разбирам мисленето на Чефо, съгласен съм с това, което е написал, но...не мога да избягам от себе си. Това мислене се е формирало вероятно и поради историческата ни съдба. Голяма несигурност за утрешния ден, съчетана с естественото желание да се съхрани изработеното с труд, но и то да бъде винаги "под ръка".

[vlad0]

Абе тънка е работата с ипотеките и трябва много да се мисли. Другия вариант е да живееш под наем, но това за мен НЕ е вариант - да пълня гушата на некой сельо и накрая какво излиза - даваш пари всеки месец и накрая нямаш нищо. Да построиш/купиш нещо, даже и да го позакъсаш пак не си съвсем капо. Първо банката има интерес да и плащаш и ще те вкара в какви ли не схеми за предоговаряне, разсрочване и т.н. само и само да си получат парите по някакъв начин. Ако хептем скъсаш маратонките и се стигне до продажба ти нали си плащал няколко/доста години и си погасил част от кредита. Тоест виждаш че няма накъде и продаваш, връщаш каквото дължиш на банката и рестото за теб. За това обаче трябва да си си подредил нещата. Аз строежа на къща го приемам като инвестиция, тоест това което построиш да може да го продадеш с печалба, иначе няма смисъл.