bulhomes2 написа:Не баш. Майка ми има магазин за такива работи.
Сачовете са 2 вида. Едните ги правят само някъде по Хасковско. На друго място глината не става. Тъмнокафеви са на цвят. Леки са, крехки, не трябва да се мокрят. Първото им запичане е много важно. Бавно се нагрява и се маже най-добре с мас, докато се изпече хубаво. От там нататък вече може да се ползва, но пак не трябва да се мокри. Само се забърсва...
Другия вид не са много популярни, защото скоро беше измислена технологията им за производство. Фирмата е за техническа керамика и след доста опити уцели сместа така, че да не се пука при работа. Спомням си, че най-големия им зор беше в нагрят сач да налееш олио. В началото направо се пръскаха. Почти бели са на цвят. По-тежки са, твърди и могат да се мият. Не са нужни първоначални запичания. По-скъпи са 1 лев от другите.
Не мога да кажа в кой е по-вкусно, защото рядко готвим в сач. Аз не мога да намеря разлика, но някои твърдят, че има. Честно казано повече си е "изгъзица" и не е за ежедневно ползване. Предимството на сача е, че задържа по-дълго ястието топло. Затова се сервира с него на масата, обикновено върху дървена поставка или специална за сач (с дръжки). За специалната мога да кажа, че беше към 9-10 лв, обаче за цените на сачовете трябва да питам по-късно, че сега не ми вдига телефона.
Ако засилия бащицата да пращам на някой по куриер сач, ще е само заради форума. Защото куриера е на 6-7 км от магазина, отиване и връщане за изпращане, отиване и връщане за наложения платеж и явно става "танто за кукуригу".
Мерси за разясненията. Ще поразгледам в София за втория вид. Ако кажеш и името на фирмата(може и на ЛС) ще съм много благодарен.

