"Направи сама" на печката :) 327 мнения

[Съни]

хай наздраве тогаз. Мен ми е едно палачинково, ша му се не види и гърл партито дето си спретнах за днес.

[kaishew]

Здравейте чревоугодници и наздраве.От доста време следя темата и накрая се реших да споделя и аз какво творя на печката.Да започнем с рибните неща.

[kaishew]

А сега да се похваля и с новата си придобивка 10 литров подник и нещата които може да прави.Пуйка 4 кг, със зеленчуци.

[Stefan_62]

Браво , голяма вкусотия, ама сподели и рецептата за пуйката и ако не е тайна от къде се снабди с този 10 литров подник / може би по вашият край така му викат/.

[kaishew]

Рецептата е всички зеленчуци които са на пазара,плънка от ориз,гъби,моркови и т.н. малко бира и 3 часа в пеща.Подника и при нас го няма като такъв,произведен в Първомай,но в момента нямам адреса.Изработен е от едрозърнеста глина и е най-подходящ за пещи.Иначе за 5 години имам над 5 счупени гювеча.

[Stefan_62]

Иначе за 5 години имам над 5 счупени гювеча.

Ами ако си ги слагал в предварително загрята пещ, така се получава / за да не се спукат гювечите се слагат в студена фурна и след това се загряват/

[Теди]

Ехаа подника си го бива, ама "фурната" е направо мечта.

[Илчо Илиев]

Иначе за 5 години имам над 5 счупени гювеча.

Ами ако си ги слагал в предварително загрята пещ, така се получава / за да не се спукат гювечите се слагат в студена фурна и след това се загряват/

Не е от това Стефко, аз ползвах доста години един, който си беше спукан и все в загрята фурна съм го слагал,но накрая , като го мия, явно по-силно съм го търкал или съм го чукнал в мивката и се разпадна....
А за пеща....малко трудно ще стане да сложи гювеча,а после да я опалва....

[Съни]

Иссссссссссскаааааааааааааммм ссссиииииии!.! и аз подник Ама, ъъъъъ ... немам си и фурна та ще си остана на гивеЧ.

[Съни]

Здравейте отново. Гледам никой не рачи ми подари подник та да си подкарвам мойто си аз хихи. Сега сериозно. На този ден преди цели 22 години в живота ми се появи най-скъпото и обичано от мен същество. Е, с годините взе и да ме плаши, щото я не е срам, се оказа, че ми е одрала кожата буквално /а аз да я тража толкоз години- нейната кожа хихи/ и за разкош ми е олепила и всичките кусури... Но маминото си е мамино та да й посветя една рецептичка днес. И тъй като е доказано и неопровержимо, че Съни и логика са две несъвместими понятия та рецептата ще е с риба моля ви се. Нещо, което чавето не понася да гледа, камо ли да опита. И така е от дете магарето му с магаре. И пак извън логиката пък, се оказа, че майсторът на мойто пораснало недоразумение вчера взе, че реши, че това било неговата риба и ако съм искала да яде туй да съм правела. Глупав бил, баа. Ся да си наляга парцалите да го видя как ще ми осигурява сьомга на трапезата еври седмица.
И след тези излияния по същество. Онзи ден /докат аз преглъщам неизбежния факт , че този уикенд ще ми се разкаже играта щото то съботата мое да си е 8 март ама у назе ще е тошов ден- демек замина ми измисленият, но празник, а в неделята ще го направя мамин зарад хубавелката си, / чувам аз един разговор между брат и сестра. „-Рагу от сьомга ве, много ще ти хареса. - Ти сигурна ли си? – Сигура ве брато, ще си оближеш пръстите.” Слушам си аз, преговарям си кво ми е поръчало чавето за ден дена и ич не връзвам, че тез щуротии на мойта глава. И носи се нашичкия с препоръчаното с три сърца от любимата сестра цело кило сьомга и вика искам като сестра ми. Ша му се не види. Аз строила сто рецепти за сьомга и обикновено го раздавам гаврош пред рибарския, а той ся донесъл ми съкровище и вика кат сестра ми. Ми кво да правя като нъл именик и требе обуя плюшките и само да се усмихвам викам добрйе ве. Ко ся кат сестра ти? И се оказа следното: Филенцата риба се овкусяват със сол/там се внимава, че има подправка после/ и черен пипер и се накисват сока от един лимон и малко бяло вино. Последното естествено добавих на свой акъл щот аз на тъкъв урок съм била по мариноване на риба. Престоя два часа и след това обзаведена с една подправка за риба на Котани с босилек /към която обаче аз добавих и моя си с девисил – едно малееше, едно аз пък риба без девисил нища/овалях рибока и го настаних в гювеча. Може, разбира се ,и в йена, ама ако не си изпочупил надлежно я капака, я самия съд на съответното от две части. Върху рибока нарязах на едро три глави лук и нарязах на колелца лимон. Добавих и маринатата, в която спаха рибките и захлюпих да не се ядосвам повече, че не е мойта рецепта. Забравих го у фурната за около час щото имах там и едно охо бохо да творя и още нещо си и след час вече умилостивена от първата ракия и сладките приказки с приятели благоволих да махна капака и да го запека. Туй то философията „на сестра ми”. Не подозирайте тук презрителна нотка. Хубавите неща обикновено са точно толкова лесни за изпълнение. Обаче аз се озовах пред друг казус. Мъжо взе че се влюби в нещото и рече само така да го правя, а аз май се оказа, че това не е точно моята риба. Да ми се неначудиш. Затова сега съм решила онуй дет скрих да си го направя по мой си начин и много ще внимавам да не му ареса на – той си знае- та да си похапна с кеф.
Ето и малко снимки от суровото рагу през пълненето на гювеча до готовото ястие,с което пак запазих семейния мир. Извън майтапа страхотни благодарности на зълва ми, защото всеки път когато видя мъж ми да яде риба за мен е успех. Знаете полезно е и така нанатък. Сега ще посветя тази година да измисля как да накарам и малката проклетия да прояде. Кво като е зодия риби. Все ще има няква рибка дето да я яде освен риба тон в консерва. Щом баща й прояде...