Ракия 176 мнения

[Stefan_62]

Дай малко инфо относно количеството кориандър,който слагате. С мед се маже капака при преварката,нали?

На предната страница съм писал аз колко слагам, но ще ти повторя. На 100-120 л. казан слагам три пакетчета от по 10гр. кориандър на зърна и се получава идеален аромат. Капакът се маже с мед и при самата варка, но може и при преварката. Както писах и преди кориандър се слага само при варене на джибри или вино, при плодова ракия няма ефект /просто се смесват ароматите на плода и кориандъра/. Нека и колегата "man_un" да сподели колко кориандър слага на казан, но ти самият ще си прецениш след първото варене, дали да намалиш или увеличиш количеството на кориандъра /според предпочитанията ти/. Пробвай с три пакетчета за 100л.-ов казан, пък сам ще прецениш, ако казана е по голям ще сметнеш колко да сложиш. Успех.

[egomen66]

Много хубаво и мирно си седи ракията в дамаджаната. Тапата е хубава -коркова. Така ракията може да диша.Съвет от мен- не я наливай чак до тапата .Остави по голяма площ отгоре.

[egomen66]

Защо зацикли темичката ?

[Mega]

Ами който е правил, явно е направил. Сега консумира и забравя за форума. ;) И аз мислех, че с тези снимки ще раздвижа колегите, ама не. ;)

[Теди]

Сега пиеме това което сме направили ... или довършваме

[Andri01]

А намира се още! Че даже за срамотите излязоха в дън мазата едни 10-на литра кайсиева от къде 4години...забравени горките! Тъй то,дърто не помни вече...

[Andri01]

Sorry дублира се

[Svetoslavoff1]

А намира се още! Че даже за срамотите излязоха в дън мазата едни 10-на литра кайсиева от къде 4години...забравени горките! Тъй то,дърто не помни вече...

А в раздела къщи някои ги отричат, щот не знаят какви приятни изненади може да крие едно мазе:)

[egomen66]

Малко тънкости от интернет- Добрата ракия се вари от добра джибра или от качествено вино. Суровината е добре да се опита на вкус - тя трябва да е приятна, ароматна, без сладка или кисела жилка или горчив привкус. Горчивият привкус се получава от дълго - над 5 месеца - престояване на джибра от костилкови плодове: джанки, сливи, кайсии. Неголяма кисела жилка може да се неутрализира с дървесна пепел от казана, в пропорция 1-2% или няколко пакетчета сода бикарбонат. Желателно е огънят да не е много силен, за да не загори джибрата за казана. Най-голяма е опасността от загаряне, когато потича първакът. Тогава огънят се намалява съвсем, казанът се оставя само на жар. Този момент се контролира чрез температурата на капака и лулата с опипване (има и термометри). За да не загори материалът може на дъното на казана преди да се налеят джибрите да се постави чиста слама или сено. Прекратяването на дестилацията, или преокачествяване на добива от ракия на паток става по обективни или субективни показатели. (Под 35° потичат висшите алкохоли, които са по-вредни дори от метиловия алкохол.) Някои си носят спиртомер и щом спадне под еди-колко-си (по тяхна преценка) градуса - спират.
• Използвай само ароматни, добре узрели и здрави плодове без натъртени, загнили и плесенясали. Избирай добри ракиени сортове.
• Измивай плода преди приготвянето на кашата. Изчиствай мъха на дюлите. Премахвай листата и дръжките.
• Не разрушавай костилките и ги изваждай от кашата при първа възможност.
• Предпазвай пращината от бактериална зараза - подкиселявай при необходимост с лимонена киселина, паток и т.н.
• Поддържа захарност 18-22% или съответно по-малко, когато се спиртова с първак и паток.
• "Дивите" дрожди носят риск. Използвай собствено производство или готови сортове.
• Поддържай идеалната температура на ферментация 15-25°C.
• Дръж пращината на тъмно и без достъп на кислород.
• Вари пращината веднага след спиране на ферментацията.
• Използвай излъскан и измит меден казан с голям купол.
• Преварявай ракията.
• Внимавай и бъди щедър с първака и патоките.
• Отлежавай ракията във винена дъбова бъчва най-малко 2-4 месеца.
• Отлежавай ракията неразредена и я разреждай с дестилирана вода при бутилирането.
Химически чистата глюкоза и известна като под наименованието декстроза. Декстрозата (С6Н12О6) е бял кристален прах. Тя се използва в хранителната и във фармацевтичната промишленост.
Субективно преходът от ракия към паток се контролира по 3 показателя:
• градус - ракията, плисната върху жарта, гори, патокът я гаси.
• мирис - понякога, при недобра джибра, дори над 40° потича ракия с неприятен мирис.
• киселост - същото е като с мириса.
Субективният контрол за мирис и киселост става с опитване на ракията.
Ракия може да се произведе от почти всичко, стига да има захарно съдържание. За да се свари ракия от даден изходен материал, трябва да протече ферментация, т.е. захарта да се преобразува в алкохол.
Процесът на ферментация е като при слагането на вино, но изискванията за стерилност не са толкова високи. Необходимо е да се поддържа температура не по-малка от 15 градуса. Под тази граница процесът спира, съответно колкото по-висока е температурата, толкова по-малко ще чакате. От опит са установени някои зависимости на количеството получен алкохол от количество изходен материал в зависимост от това какъв е той, като например:
• сливи (джанки) - 4 - 6л. от 100 кг
• сини сливи – 6 - 10л. от 100 кг
Разбира се, количеството зависи от процента захарност, аромата и вкуса на плода. Ориентировъчно от 1 кг захар се получава приблизително 0,7 - 0,8 l ракия. С тези данни човек лесно може горе-долу да пресметне колко алкохол може да изкара от заложения материал още преди да е ферментирал, и ако е необходимо, да му добави рафинирана захар или пчелен мед (с мед става по-хубаво, но е по-скъпо). Задължително преди да се прибави захарта (меда) се разтваря в гореща вода, като по този начин се ускорява и ферментирането.
Когато материалът е вече готов, идва времето за варене. При варене на плодова ракия, не трябва да се препича тъй като се губи ароматът.
За промяна на цвета се прибавя към вече готовата ракия парче дървесина от черница за жълт, и съответно парче от синя слива - за цвят като бренди.
Отлежаването е може би най-същественият етап. В първите 10 - 15 дни ракията не се пие. По това време съдържанието на метилов спирт е най-голямо. В този срок метанола се редуцира самостоятелно поради летливостта си до сравнително безопасни нива. За получаване на качествена ракия, обаче неотменимо е и последващо същинско отлежаване в дървени съдове. При това отлежаване метиловия спирт се отделя окончателно до практически нулева стойност. Това става през стените на съда (откъдето излиза и известно количество етанол), а също така и в празното пространство на самия съд (около 5 - 10 литра). По време на отлежаването ракията "приема" от съда още вкусови и ароматни качества, а също така и цвят. Тези допълнения са в зависимост от съда - акация, черница, дъб, череша, круша, хвойна и пр. като има и вариации, например старо дъбово буре, в което е отлежавало вино. Накрая ракията се бутилира. Важно е да се знае, че в стъклени съдове всички процеси се прекратяват и дори след "100 години" в стъклено шише имаме точно това, което сме напълнили в началото
Нови акациеви бурета, не по-големи от 40литра - една година.
Буретата на втората година продължават да са "нови" като се
разглобят и се престърже около 2-3 мм от тях, след няколко години
това не е достатъчно и се налага добавяне на акациев
талаш /стърготини/ сега е модерно да се казва "чипс" В тези бурета
държа ракията една година, тя придобива почти конячен цвят и
своеобразен акациев вкус. След това я прехвърлям в дъбови бурета,
в които поне две години е държано вино, в тези бурета -също най-
много 40литрови, ракията седи най-малко 3 години, ако няма зор да се
пие и човек е готов да прежали неизбежната фира, може да седи и
5 години.За направата на алкохол от някакво зърно или просто от нещо, което смятаме, че няма да ферментира, прибавяме парченце мая за хляб колкото кибритена кутия, размито във вода.

[caribi]

Изумен съм от горенаписаното, чак пък само копи пейст , АМАН . Само репликирам първата" мисъл" че , хубава ракия се вари от хубаво вино или джибри , не колега хубава ракия се вари от хубаво грозде , а и да завърша с последната мисъл от горецитираното - за варене на ракия от житни култури да се слага мая , мъъъка